Държавният департамент на САЩ с остра критика към правата на човека в България

/КРОСС/ В Доклад за правата на човека у нас за 2020 година, изготвен от Държавния департамент на Съединените щати се посочва, че предприетите от България действия срещу нарушаването на човешките права са недостатъчни.

В резюмето на документа, публикува на сайта на американското посолство в София се посочва още, че има проблеми с полицейско насилие, борбата с корупцията и съдебната система.

В доклада за страната ни се твърди, че има насилствено отношение от страна на полицията, произволни арести, сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и че корпоративен и политически натиск върху медиите в комбинация с нарастваща и непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространителска мрежа са навредили сериозно на медийния плурализъм.

Цитирани са примери за наказателно преследване с цел потискане свободата на словото и действия срещу критици на правителството.

Споменават се и за опити за контрол върху редакционните политики на обществено финансираните БНТ и БНР посредством „политизирано влияние върху тяхното ръководство".

Споменато е и нападението срещу разследващия журналист Слави Ангелов. Включен е и арестът на отразилия анти-правителствени протести Димитър Кенаров - арест който местни организации определят като „незаконен".

В доклада има и твърдения за връщане на бежанци или търсещи убежище лица, тежки корупционни деяния.

Посочено е още, че макар властите в България да са предприели стъпки за наказателно преследване и налагане на наказание на длъжностните лица, извършили нарушения на правата на човека, действията на държавните органи са били недостатъчни и се наблюдават проблеми с безнаказаността.

В доклада на Държавния департамент се посочва още, че като цяло съдебната система прилага правото на справедлив и публичен процес срещу обвиняеми.

Свободата на словото и печата като цяло се спазва, не се ограничава достъпа до интернет, не се налага цензура на онлайн съдържание, спазва се и конституционно гарантираното право на мирно събиране и сдружение на гражданите.

Не се наблюдават ограничения върху академичните свободи или културни прояви.