Нови разкрития за „Къщата на ужасите“ в село Ягода

/КРОСС/ Случаите на насилие и нечовешки условия в частни домове за възрастни разкриват сериозни пропуски в законодателството и липса на контрол от страна на институциите. Юристи и здравни експерти предупреждават, че вратички в законите позволяват съществуването на нерегламентирани хосписи под формата на търговски дружества, без реална отговорност и надзор.

Законът за лечебните заведения, за социалните услуги и за здравето направиха едно много грешно примесване през 2019 година. И поради лошите дефиниции в тези закони, отворихме вратата към подобни спекулативни практики, за съжаление. Защото много често Изпълнителна агенция „Медицински надзор" и регионалните здравни инспекции нямат правомощия да контролират такъв тип домове, които грешно биват наричани хосписи, обясни адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

От друга страна, Агенцията за социални услуги също няма право да контролира някой, който е създал търговско дружество и под общата форма „отдавам стаи под наем", посочи Петрова и определи този дом като „дом на мъченията".

Здравният икономист Аркади Шарков коментира и анкетата на „Денят започва" дали създаването на домове за възрастни хора от държавата е решение на проблема. Според него това е едната част от нещата. Другата е създаването на стандарти.

Създаването на стандарти за палиативните грижи, специалности, които касаят именно лечението и поддържането на живота в неговия краен етап. Когато говорим за подобен тип политика, говорим и за централизирана европейска насока в тази посока, която - за съжаление - вследствие на демографската криза и застаряващото население ще става все по-необходима. Другият въпрос е дали държавата има възможност да задели финанси за подобен тип домове. В последните години, и особено в последната, дебатите са около това за кое по-напред да заделим средства, обясни здравният икономист Аркади Шарков.

По думите му трябва да се помисли откъде ще дойдат тези пари, като има възможност и за публично-частно партньорство.

Адвокат Петрова обърна внимание, че в България има най-много болници за активно лечение на глава от населението.

Защо в България никой не инвестира и не прави болници за долекуване? Или защо чисто нормативно никой не е въвел ограничения - когато имаме една многопрофилна болница за активно лечение, в която се лекуват пациенти с неврологични, ортопедични, онкологични заболявания, за които е повече от ясно, че една клинична пътека от 3 до 5 дни няма да е достатъчна, за да бъдат възстановени и да могат да се грижат сами за себе си. Защо няма процентно съотношение за сектори, звена за долекуване? И защо в България никой не говори за палиативни грижи, никой не говори за стандарти - обясни адвокат Петрова.

Темата за палиативните грижи и хосписната грижа е по-скоро с по-социален елемент, каза Шарков.

Не може държавата да абдикира от основната си функция, заложена в преамбюла на Конституцията - да бъде социална държава. Защото когато ние всички с вас плащаме и осигуровки, и данъци, ние разчитаме на тази държава. А руенето на институции, агенции и дирекции тук и там, в които чиновници получават заплати, но накрая чуваме: „нашата институция не е компетентна да проведе проверка" - е явна демонстрация за това на кого и за кого му пука, коментира адвокатът по медицинско право.

Адвокат Мария Петрова призова да не се заклеймяват всички домове и хосписи.