Само 4 % у нас приживе декларират дали искат да бъдат донори

/КРОСС/Едва 4 % от хората изрично заявяват приживе „да" или „не" за донорство. Максимум 7 % от изпадналите в мозъчна смърт пациенти у нас са годни за донорство.

Данните бяха изнесени на пресконференция, посветена на ...

Според д-р Марияна Симеонова, началник на Изпълнителната агенция по трансплантация, неинформираността на българите е основната причина за малкото донори. Симеонова посочи, че когато е наясно с условията и възможностите, българинът се проявява като щедър и толерантен и е склонен да дарява.

Д-р Симеонова отбеляза леко повишаване броя на трансплантациите в страната на базата на последните няколко години. Само от началото на тази година у нас вече са направени 26 трансплантации, което е повече от всички трансплантации за 2012 година, посочи тя.

По думите на Симеонова, донорството най-често се осъществява, когато пациент от реанимацията изпадне в мозъчна смърт, когато мозъчният отток не може да се овладее. Тогава стартира процедура по доказване на мозъчна смърт и ако пациентът изрично не се е записал в регистъра на несъгласните на трансплантации, то координаторите пристъпват към разговори с близките му, за да ги склонят към донорство.

Завеждащият клиниката по интензивно лечение в „Пирогов" проф. Милан Миланов, който е и координатор по трансплантиране, обаче уточни, че у нас между и 1 и 7 % от пациентите в реанимация не успяват да се преборят за живота си и изпадат в мозъчна смърт. Максимум 7 % от тези пациенти всъщност са годни за донорство.

Проф. Миланов открои проблеми и при медикаментите за трансплантирани.

Агенцията по трансплантация продължава да работи упорито по своите законодателни предложения, които стартират от края на 2013 година.

Стана ясно, че през месец май тази година ръководството на агенцията ще има среща с Министерство на здравеопазването и с парламентарната Комисия по здравеопазването, на която ще представи своите предложения за законодателни изменения, които са свързани с кръстосаното донорство, както и със законовото уреждане на възможността трансплантираният и близките му да могат да научат имената на близките на починалия донор, за да могат да се срещнат и да изразят благодарността.