Възможно ли е паметникът на Бузлуджа да носи пари?

/КРОСС/Възможно ли е паметникът на Бузлуджа да се превърне в проект, който да привлича още повече туристи, но и да носи пари?

Една млада архитекта се завърна от Берлин, за да даде отговор на въпроса. Разработила е проект за възраждането на монумента, с който е впечатлила преподавателите си в Германия. Зад нея застана и самият архитект на паметника, а идеята й събира стотици последователи във Фейсбук. 

Безсънни дни и нощи в чертежи, изчисления, пътувания, снимки и изготвяне на макети. Това са последните шест месеца на 24-годишната Дора Иванова, чиято мечта е да върне живота на този отдавна разпадащ се монумент.

"Бузлуджа ще бъде своеобразна машина на времето и ще разкаже по един емоционален начин историята на България. Залата символизира настоящето и в нея ще се провеждат мероприятия като четения. Може да се излъчват филми, концерти, акустиката е страхотна. Ако се сложат седалки, има място за 400 човека. Идеята ми за тях е да показват най-новата ни история от '89-а година насам с постиженията ни в науката, спорта, изкуството", разказва Дора пред Нова тв. 

Мозайката, която така или иначе разказва за социализма, ще бъде почистена. Вътрешният кръг пък ще е скок във времето на турското робство.

"Идеята ми е стените да бъдат оставени в днешния вид, да бъде добавен черен под и таван и усещането за този тежък за България период да бъде показан с разрухата и чрез тъмнината. На 16-те колони във външния кръг ще бъдат поставени 16 статуи на най-големите царе", споделя още Дора.

Финалът на разходката ще е асансьор, който ще ни води от праисторията до днес.

"Качвайки се с асансьора нагоре, ще са изписани имената на българските владетели от създаването на държавата до социализъм. По този начин посетителят ще минава през времето", продължава архитектката.

След като впечатлява берлинчани с цялата концепция, влиза в кабинета на самия архитект на паметника Георги Стоилов, където казва, че е най-трудният й изпит.

"Удивен съм, че един полуразрушен паметник продължава да действа на хората и то не само на българите", казва Стоилов.

Според изчисленията на Дора необходимите средства са 2 милиона лева. Вече сама организира срещи в Стара Загора и Казанлък, където среща колкото подкрепа, толкова и скептицизъм. И преди да тръгне към Берлин силно се надяваше, че едно нейно послание е достигнало до слушателите ѝ.

"В Берлин ни учат да ценим старото и да го пазим за поколенията, защото нашата гледна точка днес може да се различава от тази на бъдещите поколения, а те също имат право да оценят кое е важно и кое не", казва Дора.

Дали поколението на Дора, родено след 1990 г., ще има възможност да оцени паметника по нов начин, предстои да видим.