Трите дни на българското чудо

Българската традиция повелява, че всяко чудо е за три дни. Така беше със срамотиите около агентурното минало на владиците, така беше и с дипломатите-агенти. А къде ли ще потънат сега досиетата на ДС-милионерите - отговор на тези въпроси търси в днешния си коментар за "Дойче веле"  Георги Папакочев

Срамотиите около агентурното минало на почти целия висш клир на БПЦ забавляваха българската публика почти цял месец, след което скандалът отшумя, а владиците-агенти се изпокриха на топло в епархиите си, привеждайки инстинктивно в изпълнение съвета на някогашния си правешки ръководител, който обичаше да натяква весело: "Да се снишим, другари, докато бурята отмине, ха-ха-ха". Кога и дали въобще Светият синод ще излезе с някакво становище по грозния скандал, е засега въпрос, чийто отговор интересува вече все по-малко хора.

Обещания "щедро на едро"

Подобна е ситуацията и с разправиите около т. нар. "агент-дипломати". След като през ноември миналата година Конституционният съд, сезиран естествено от депутати на БСП и ДПС, отмени чувствителните текстове в новия Закон за дипломатическата служба, които забраняваха на агенти на ДС да заемат постове в чужбина, а трима засегнати посланици успяха да спечелят дело във ВАС срещу предсрочното им връщане от чужбина, ентусиазмът на новия президент Плевнелиев да изпълни предизборната си закана за отзоваване на агентите-дипломати на бърза ръка се изпари.

Вместо да стори това в първия ден на своя мандат, както обещаваше, сега той очаква някакво ново, съобразено с мотивите на КС предложение на правителството, за да осъществи, ако въобще това е възможно, поетия пред избирателите си ангажимент. А ако това все пак се случи, „трите дни" на традиционното българско чудо отдавна ще са отминали, а топящият се сняг и наводненията ще са отмили в канавките спомена за щедрите предизборни обещания на поредния местен политик.

Настъпеният мазол

И докато Синодът и президентството удобно се снишават, в бръшляна на забвението е възможно да бъде увита и самата Комисия по досиетата - същата тази, благодарение на която през последните години станаха известни позорните дела и документи на тоталитарната ДС. Очевидно в дейността си по осветяване на досиетата на стотици агенти, доносници и информатори на комунистическите репресивни органи, въпросната комисия е започнала да става не само досадна за удивително жизнените структури на някогашните тайни служби, но и прекалено опасна за техните днешни превъплъщения.

Предстоящото осветяване на досиетата на т. нар. "кредитни милионери" очевидно е било оценено от тайните кукловоди като прекалено опасна интервенция в най-невралгичния елемент от влиянието на ДС-мрежите - финансовия, поради което днешните приказни богаташи с „плащ и кинжал" са решили да преминат в активно контранастъпление. За първи път от приемането на Закона за досиетата ВАС го атакува пред Конституционния съд за член 25, т. 3, като целта е агентите с т. нар. "картончета" отново да бъдат скрити на тъмно, а техните безобразия да се забравят окончателно и безвъзвратно.

На живот и смърт

Да, в средата на 90-те ДС беше принудена да преглътне осветяването на някои свои банкери - тогава се оказа, че почти всички началници на основните финансови институции на страната, БНБ и ДСК, са активни ченгета, чиято „щедрост" изсипваше държавните пари в личните джобове на определени фигури от същата „компания".

Днес, когато харизаните капитали вече са многократно умножени и ловко препрани, не може да се позволи те да бъдат компрометирани чрез осветяване на агентурната принадлежност на техните владетели и управители - това просто би могло да се окаже фатално за старателно съхраняваната и постоянно усъвършенствана през последните 22 години тяхна финансова мрежа.

Поради което започналата битка срещу Комисията по досиетата този път изглежда ще се води на живот и смърт. Битка за огромните пари на бившата комунистическа партия, пазени зорко от нейните кредитни милионери под диктовката на вечните ДС-агенти във всички сфери и етажи на властта. И най-вече в мафията, естествено.