Защо социалните партньори не успяват да се разберат за новата формула за МРЗ

/КРОСС/ Михаил Кръстев и Никола Филипов коментират четирите индикатора, за които беше постигнато съгласие

Синдикатите и работодателите ще проведат поредна среща с властта за определяне на новата формула за изчисляване на минималната работна заплата (МРЗ), която да влезе в сила от 2027 година. В петък те постигнаха съгласие относно четири основни индикатора - покупателна способност, равнище и разпределение на заплатите, темп на растеж на заплатите и производителност на труда, които да имат равна тежест във формулата.

Положителна е посоката, в която се мисли и най-вече това, че става въпрос за индикатори, защото те помагат за определяне на МРЗ, а не я определят с автоматична формула, както беше досега. Това каза в ефира на предаването „Твоят ден" на NOVA NEWS изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев. „Така е заложено и в европейската директива, която ние се опитваме да имплементираме вече четири години, но сега измисляме нови критерии, които не присъстват в тази европейска директива с цел да се постигне някакъв социален диалог в страната. Там много ясно е казано, че се взимат тези индикатори като референтни стойности, за да помогнат на политиците да определят адекватен размер на МРЗ. Не можем да разчитаме на някакви формули, които биха могли да бъдат изкривени във времето, които не взимат адекватни референтни стойности", посочи Кръстев.

Икономистът Никола Филипов коментира, че със сигурност старата формула за определяне на МРЗ е трябвало да бъде модифицирана. „Тя беше направена по изключителна грешен начин, който създаде доста омагьосан кръг на повишаване на МРЗ, което беше доста вредно. Вижда се какви фактори са взети предвид, те със сигурност са правилни, но оттук насетне ще има доста голям спор за тяхното тегло. За мен оптималното би било с по-голямо тегло да влезе производителността на труда - това е основният фактор, който определя колко заплащане трябва да взима един работник", заяви Филипов. Според него тук ще има доста спорове с какво тегло да влезе всеки един от индикаторите, в които са се обединили управляващите, синдикатите и бизнесът.

По думите на Михаил Кръстев при определянето на нова методология не трябва да се забравя основното правило, а именно - през административни действия и през формули не може да се повиши жизненият стандарт на българското общество. „Това ще стане с развитие и стимулиране на бизнеса. Бизнесът иска да дава по-високи заплати и да произвежда повече, но това няма да стане през решения в Кодекса на труда, а ще стане през развитие на бизнес средата в страната", категоричен бе той.

Според Никола Филипов определянето на МРЗ, дори и с тези четири индикатора, остава доста елементарно. Според него трябва да се добавят още няколко фактора, които да могат в по-голяма степен да прецизират нейното формиране. „Интересен факт е, че МРЗ се характеризира с доста голяма разлика на географски и икономически принцип. Например, в сектора на хотелиерството и ресторантьорството МРЗ представлява 70%, докато в IT сектора е 20%. Отделно в Благоевград, примерно, 70% от хората работят на МРЗ, а в София - 20%", обясни икономистът.