Вика Газинская и руските кукли на пролет 2011

Ултра женствени, доста смели като силуети, с елегантно заиграване с аксесоарите и допълващите облеклото елементи като шапки, бельо, характерни прически.

Голямото постижение на Виктория, както е истинското й име, е витрината с нейни креации в парижкия Colette. Събитието се случва миналата година по време на Седмицата на модата в Париж и, доколкото сочи информацията ни, води до пълно изкупуване на дрехите й в рамките на дни.

Дизайнерката не се уморява да твърди, че моделите й приличат на самата нея, че крои и шие специално за самоуверени перфекционисти, които знаят отлично какво искат.

Да, вярно е, че на моменти дрехите са леко футуристични, но винаги носими и с неустоим дизайн.

Макар и доста млада, тя помни добре: "Куклите, произвеждани в СССР бяха откровено грозни, дори плашещи и всъщност не провокираха желание за игра. Когато получих първите си Барби и Кен, започнах да им шия дрехите и дори спалното бельо. Правех им даже мебелите - камина, легла, дивани, тапети за стените". Естествено при наличния талант и амбиции идва и заминаването й за Париж. "В Русия няма истинска модна индустрия, трудно е да се каже и че руската естетика е модерна, просто няма с какво да се съпостави".

На въпроса какво я мотивира да продължава да се развива в областта на модата, Вика отговаря: "Един фотограф ми каза преди време: "Вика, модата е в кръвта ти". Така е. Аз съм 100%-ов фен на това което правя". Харесва много YSL, Lanvin, Margiela. Единственото, което не й стига, е сън.

Последната колекция на Вика носи името Russian Doll. Всички дрехи в нея нашепват рефрена от детството на всяко момиче, което си представя и вярва, че куклите му оживяват през нощта.

Класическите кройки са трансформирани умело в много личен, много майсторски дизайн с наистина удивителни пропорции. Ръкавите с форма на балон навяват усещането, че моделите са кукли със сгъваеми ръце, а гащеризоните, саката и полите оставят чувството, макар и за част от секундата, че са облечени върху картонени кукли.

Харесва ни и неподражаемият стил на самата авторка. Дребна сравнително, тя не се притеснява да носи както доста високи, така и напълно равни обувки. Експериментира с прическата, но не и с цвета. Лицето й е чисто, славянско, с малко, но прилежен грим.

Колан, високо в талията, разкошен клъч, ръкавици, очила, тюрбан или обемна чанта - всичко е точно такова, каквото го изискват моментното решение в дрехите и настроението на харизматичната рускиня. Прави впечатление фактът, че тя изглежда еднакво добре и като героиня от пощенска картичка от 30-те години на миналия век, и като строго скроена интелектуалка от 60-те, и като диско изпълнителка от 80-те на почивка, и всякак.

Просто наистина го носи там, във вените.

/КП/