Рискът от безпилотни летателни апарати: Как работят антидрон системите и какви заплахи в небето засичат?

/КРОСС/  Дроновете вече не са далечна заплаха. Преди по-малко от месец дрон падна и се взриви край българо-румънската граница, а примерите за паднали летателни апарати зачестяват.

Въпросът вече не е дали дрон може да стигне до нас, а дали можем да го видим навреме, преди да се превърне в заплаха. Петър Антонов и операторът Борис Пинтев провериха как работи една антидрон система.

От началото на годината дронове падат все по-близо до нас. В Полша - край военно поделение. В Румъния - върху жилищна сграда, с ранени хора. Само за три дни през юли румънските F-16 свалят три дрона, а примерите за засечени зачестяват.

На 8 август 2026 г. bTV Новините съобщи за дрон, който се взриви на българска територия на метри от границата с Румъния. Няма пострадали хора и щети по инфраструктурата при инцидента.

На летището край Сливница е показана система за засичане на дронове.

„В момента активно нашите системи работят в две зони, където има бойни действия, и ние получаваме оттам доста адекватна обратна връзка - какво искаме да променим, какво трябва да се направи и те как работят", каза пред БТВ Павел Петров, управител на фирма за разработка на антидрон системи.

По думите му системата е „на 100% и изцяло българска". „Единственото българско, което няма тук, са чиповете", казва още той.

„Днес ще покажем засичане на дрон Mavic 4. Идеята за него е, че е горе-долу от среден клас. Често използван, където има различни вариации и различни модификации, а също така ще покажем активно и пасивно засичане на дрон", обясни Павел Петров.

Той обяснява, че става дума за 3D радар с постоянно излъчване за откриване на всякакви видове цели - морски, наземни или въздушни.

„Всяко едно такова решение е системно, не е индивидуално решение на апаратура. Неговата основна задача е да покрива дупки, тоест където няма радиопокритие, където има чувствителна зона, където поради топография, липса на инфраструктура или друг проблем просто няма как да има по-големи и по-сложни системи", казва Павел Петров.

„Неговата работа е точно там да се намеси, да покрие тези зони и да няма изненада дронове от малък и среден клас да се появяват от нищото и да се чудим откъде са дошли", допълва той.

По думите му радарът работи на принципа на радарната технология и може да засече буквално всякакъв вид дрон.

„Радарът работи в X бенд честотен диапазон. Обхватът може да се настройва, защото радарът е изцяло цифров. Може да се работи от 4,16 до 30 километра", казва Павел Петров.

„На практика, не някакви пожелания и изчисления, сме засичали дронове, които са нано, микро, които даже не биха могли да изминат тези дистанции, до вече по-големи, както сега са доста популярни клас „Шахид" и подобни дронове, които налагат стандарта на откриване в момента", посочва той.

На въпрос дали такава система, ако беше близо до Русе, където падна дронът преди няколко дни, можеше да го засече, Павел Петров отговаря: „Аз това мога да гарантирам, че този дрон можеше да бъде засечен, както казвам, защото ние сме засичали подобни дронове, абсолютно подобни".

„Не знам, естествено, дали можеше да се свали или нещо друго да се направи, но най-малкото може да се направи анализ откъде е дошъл и след което да не се правят догадки, а по-конкретно да се разследва този случай", допълва той.