Дронове „под радара“: Може ли България да се защити от новите въздушни заплахи

/КРОСС/ Навлизането на дрон в българското въздушно пространство поставя редица въпроси за готовността на институциите да реагират при подобни сценарии. Освен причините и произхода на летателния апарат, ключов остава въпросът доколко България разполага с необходимата техника и организация за проследяване и неутрализиране на дронове. 

Проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии към БАН анализира възможните характеристики на летателния апарат и предизвикателствата пред системите за противодействие на подобни летателни апарати.

Според него един от най-притеснителните моменти е липсата на ясна и координирана реакция при подобен инцидент. „Притеснителното е, че нямаме готовност как да действаме при подобни сценарии. Доста хаотични са действията на властите и органите на реда, което доведе до различни хипотези", заяви той.

По думите му е възможно летателният апарат да е бил т.нар. дрон примамка - сравнително евтин безпилотен апарат, чиято цел е да предизвика реакция от противника и по този начин да го принуди да изразходва значително по-скъпи ресурси.

Експертът допусна и възможността взривът да е бил резултат от самоунищожаване на апарата, за да не бъде той открит и изследван от противника. „Най-вероятно взривът не е бил толкова голям и причината е била самоунищожаване, т.е. да няма възможност летателният апарат да попадне в ръцете на противника, който да го изследва. Именно затова ние нямаме информация каква е била траекторията му", посочи той.

Според проф. Зафиров възможностите на съвременните безпилотни летателни апарати позволяват извършването на полети на значителни разстояния. „Един дрон може да лети дори и денонощие. В случая може да говорим за дистанция от 500-600 км. Украйна използва дронове, които могат да прелетят и над 10 000 км", заяви експертът. Това поставя допълнителни изисквания към системите за наблюдение и защита на въздушното пространство.

Ученият подчерта, че наличието на антидрон система само по себе си не гарантира пълна защита. „Една антидрон система не е в състояние да прехване всички дронове и може да се окаже, че реално има една неподготвеност за проследяване на дронове, включително и от чужда траектория", коментира той. „Този дрон е бил няколко секунди в нашето въздушно пространство. От румънска страна също не е бил прехванат, защото такива летателни апарати летят много ниско, „под радара", затова е нужна най-съвременна техника", допълни той.

Развитието на технологиите води и до появата на нови средства за заобикаляне на противодроновите системи. По думите на експерта вече се разработват нови технологии и дронове, проектирани така, че да бъдат по-трудни за откриване и неутрализиране.