Българският дълг

/КРОСС/ Правителството обяви, че се налага да изтегли 8 млрд. евро външен дълг в следващите три години. Много ли е това и как се стигна дотук.

Искането на „Сириза" за редуциране на външния дълг на Гърция не е прецедент. Знаете ли, че външен дълг на България бе опростен почти наполовина? Става дума за 3.842 млрд. долара, които Лондонският клуб ни отписа заради непосилната дългова тежест върху страната. Освен тези 47% редукция на държавните заеми към частни банки, също и Парижкият клуб на официалните кредитори се съгласи на 6-годишен гратисен период за предварително намалените главници. Всичко това се случи преди двайсетина години. Но кредитните пазари имат силна памет, щом се касае за закъсали платци.

За сметка на това по-голямата част от българите са склонни бързо да забравят подобни жестове. Те всеки път се удивляват, когато се наложи да се потърси „нов" дълг, за да се изплати стария. Така мнозина се възмутиха, когато финансовият министър Владислав Горанов поиска от парламента правото да изтегли от чужбина заеми в размер до 8 млрд. евро през следващите три години. Нали бяхме на второ място по нисък дълг в Европа?!

Не вървим ли по пътя на Гърция?
В специализираната литература се срещат две крайни становища. Според едното външният дълг не носи нищо добро, защото е механизъм за заробване. Според другото дългът е средство за дисциплиниране на правителствата и повод за международна интеграция. За разлика от тях балансираната позиция преди всичко търси отговор на въпроса за какво се използват парите, получени назаем. Ако тези пари не се превърнат в средства за производство, държавата сериозно затъва.

Заявката на Горанов
С 6.5 млрд. лв. ще задлъжнее България заради планираните бюджетни дефицити до 2017 г., сочи специална справка за средносрочните финансови нужди на държавата, изготвена от Министерството на финансите. Освен това за рефинансиране на настоящия държавен дълг са нужни 11.7 млрд. лв., в това число близо 4.2 млрд. лв. за вътрешния и 7.5 млрд. лв. за външния пазар. Общо сумата надхвърля 9 млрд. евро и се оказва, че министър Горанов е дори скромен, тъй като иска парламентът да ратифицира договор за посредничество с четири банки с цел емитиране на международни облигации за по-малка сума.

Цитираните финансови нужди са жизненоважни - ако не се намерят пари, държавата ще фалира и НОИ няма да плаща пенсии. От тази гледна точка Горанов проявява предвидливост, тъй като се опитва да осигури финансиране не година за година, а в по-дългосрочен план, което ще му даде възможност да се възползва от моментите с най-изгодни пазарни лихви. Мотивът „гъвкавост" в управлението на държавния дълг е водещ, за да се потърсят дилърските услуги на „Ситигруп", HSBC, „Сосиете Женерал" и „Уникредит .

От друга страна, навсякъде по света опозицията използва емитирането на дълг, за да изтъкне прахосничеството и недалновидността на управляващите. Подобни парламентарни дебати действат дисциплиниращо и в тях няма нищо лошо. Но смелото искане на Горанов да представи сметката за дълговите нужди за три години напред издава абсолютната убеденост на правителството, че опозицията е извънредно слаба, а коалицията „2 плюс 2" прекалено единна.

БСП действително боледува и не успя ефективно да се възползва от създалия се шанс. Аргументите, с които червеното „острие" Румен Гечев се опита да обори заявката на Горанов, всъщност наляха вода в мелницата на ГЕРБ. Нито посочената в проектодоговора максимална лихва от 10%, нито максималният матуритет от 30 години, нито реномето на банката HSBC, нито дори желанието на правителството да си осигури „финансов лукс и спокойствие" могат да компрометират техния план. Напротив.

В същото време останаха незададени важни въпроси. Една по-адекватна опозиция например би запитала какво става с фискалния резерв. Получава се така, че България разполага с финансов ресурс, от който не извлича доходност, а вместо него използва външен капитал, за който плаща лихви. Към 30.01.2015 г. правителството разполага в БНБ с 4.55 млрд. лв. От тях трябва да се извадят 2.44 млрд. лв. в т.нар. Сребърен фонд, както и някои други неприкосновени фондове, но заедно с това да се прибавят поне 500 млн. лв. в банки (към 31.12.2014 г. правителството има в търговски банки 1.4 млрд. лв., в т.ч. предоставените 900 млн. лв. на Първа инвестиционна банка).

Нетно от фискалния резерв може да се ползват поне 1.5 млрд. лв. Освен това правителството планира външни заеми, без да е събрало вземанията си от своите длъжници. Европейската директива е ПИБ да върне въпросните 900 млн. лв. до края на 2015 г., а фондът за гарантиране на влоговете в банките, финансиран със заем от правителството, ще се издължава ежегодно. Редно е обществото да знае какъв е погасителният план. Да разбираме ли, че отпуснатите 3 млрд. лв. за стабилността на банковата система са замразени до 2017 г.?

Рискът на изплащането
В интерес на истината не е задължително въпросните 8 млрд. евро да се теглят до последния евроцент. Горанов търси правомощието да работи с посочените банки за пласмент на държавен дълг до зададен максимален размер. В последните си интервюта той се обяви за привърженик на балансирания бюджет, но сигналът вероятно е за пред бъдещите кредитори. Защото след февруари 2013 г. властта би следвало да е наясно до какви социални сътресения водят опитите за „бюджетна девственост". Още по-опасен е опитът да се поддържа изкуствено нисък дълг за сметка на потреблението. Румъния през 1980-те даде красноречив пример до какво води драстичното пълно изплащане на външния дълг. Според редица авторитетни анализатори голямата грешка на Симеон Дянков е именно в това, че не прибягна до външно финансиране - дори когато МВф сам си предлагаше услугите. Икономиите са си икономии, но да се опитваш да строиш „на мускули" пътища и спортни зали при слаба икономика и спадащи данъчни приходи е фараонски план.

За кой ли път българското макроикономическо управление повтаря стари грешки. В средата на 1990-те, когато плащанията по външния дълг са току-що подновени след „пиратския" мораториум на Андрей Луканов, правителството на Жан Виденов отклонява споразумение с МВф. Конюнктурата през 1995 г. е благоприятна и се създава фалшиво усещане за сигурност. Така със собствени ресурси са изплатени значителни суми на външни кредитори. Вследствие на това валутните резерви на страната намаляват от 1.5 млрд. долара до едва 380 млн. долара. Това позволява спекулативни атаки срещу лева и води до финансова криза.

В лицето на Корея, Малайзия и Исландия историята действително познава няколко вдъхновяващи примера на национална саможертва, когато изплащането на омразния дълг се превръща във всенародна обединителна цел. Но правилото е, че всяко надскачане на възможностите води до сътресения. А и едва ли ролята на държава с най-нисък дълг е за хвалба. Това по-скоро говори за финансова изостаналост и недоверие у международните кредитори, а не за благонадеждност.

Банката за международни разплащания преценява световния дълг - публичен и частен, на над 100 трилиона долара. Консултантите от „МакКинзи" го сметнаха на 200 трлн. В света има наистина много пари и те може да се привлекат с много ниска лихва: за страна като нашата от порядъка на 3%. Така ще се окаже, че с повече дълг ще плащаме по-ниски лихви.

Към септември 2009 г., когато ГЕРБ взе за първи път властта, съотношението на външния дълг към БВП бе малко над 10%. В края на 2017 г. второто правителство на ГЕРБ е на път да остави страната с публичен дълг над 30% от БВП. Дали не се плъзгаме по опасна плоскост? За да разберем къде се намираме, трябва да погледнем назад.

Дълг в името на завода
Позабравената история на завещания от т.нар. развит социализъм външен дълг предполага особена предпазливост. Към 1992 г. например се преценя6а, че дългът (който в този момент не се обслужва) съответства на 141% от БВП - съвсем гръцко равнище. Четири години по-късно в резултат на извършените от кабинета „Виденов" плащания абсолютният размер на външните заеми намалява, но относителният им дял спрямо БВП се покачва, тъй като икономиката се е сринала. Също както в Гърция днес.

Към 1990 г. България има външен дълг от порядъка на 10 или 11 млрд. долара - различните източници се разминават за точната му стойност, което е показателно само по себе си. Годишните разходи за лихви и главници през 1988 и 1989 г. надхвърлят космическите тогава 2 млрд. долара. Но в случая по-важен от размера е фактът, че този камък висва на шията на родната икономика безсмислено.

Част от вината за българското задлъжняване носи международното разделение на труда в рамките на СИВ. На България е вменена ролята на социалистически лидер в информационните технологии. У нас се внасят "по второ направление" модерни машини и патенти, но за съжаление липсва икономическата структура, която може да задвижи тези скъпи инвестиции. Дори в този период икономистите предупреждават, че от изграждане на „високотехнологични оазиси" няма полза предвид преобладаващо ниското общо технологично равнище.

„Не се получиха резултати от широко пропагандирания технологичен, производствен и пазарен пробив, дори за покриване на извършените валутни разходи в конвертируема валута", коментира БНБ постиженията на предприятията в отчет за 1989 г. Според Костадин Чакъров, един от съветниците на Тодор Живков, българската електроника за петилетка „гълта" 800 млн. долара, а „връща" едва 15 милиона. Тази оценка не е прецизна, но е факт, че планираните валутни приходи от технологични производства не се реализират.

Значителни разходи (от порядъка на 350 млн. долара) са натрупани по секретните програми за промишлен шпионаж „Нева" и „Монблан". Вероятно още толкова са изтекли през задграничните дружества, които още през 1986 г. се сочат за „сериозен канал". Далеч по-тежък ефект има незавършеното строителство, което към 1989 г. се оценява на 13 млрд. лв. По думите на Мартин Иванов „през последните месеци на режима недовършените, разпилени и заровени в земята инвестиции са почти толкова, колкото целият външен дълг на страната".

България изчерпва валутните си резерви за безсмислени проекти, но цари спокойствие, че СССР при нужда ще действа като кредитор. С присъща откровеност при посещение в Москва първият човек Тодор Живков намеква пред съветските другари: България е известна в света като най-близката страна до СССР, затова фалитът й би бил тежък удар върху реномето на социалистическия лагер. Демек: щете не щете, ще ни помогнете.

И Москва помага до 1988 г., след което заличава благоприятния за нас пасив в двустранната търговия. Но доста по-рано висшият съветски партиен функционер Алексей Косигин ни предупреждава да не строим заводи, чиято продукция не може да продаваме. Според Косигин България преследва прекалено амбициозна инвестиционна програма. Вместо да ревизира икономическата си политика, Тодор Живков решава да се „сниши".

Генетичен фалит
Политиката на снишаване не е от вчера. Заради заем от 106 милиона лева, взет от банка „Париба" през 1902 г., който впрочем е използван именно за рефинансиране на предишни задължения, у нас са назначени двама френски финансови контрольори. В течение на повече om 30 години me не просто участват, а директно диктуват икономическата политика. Те имат право на вето върху българската парична и данъчна политика. България предоставя на кредиторите си и монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.

Все пак се оказва, че българската пресметливост успешно лавира 6 сложните международни дългови отношения. По изчисления на Мартин Иванов в изданието на БНБ „История на външния държавен дълг на България" в периода, откакто сме теглили първи заем като почти независима държава през 1888 г., до идването на социалистическия режим у нас са влезли 2.262 млрд. британски лири от чуждестранни заеми (по цени от 2000 г.), а сме върнали общо главница и лихви 2.136 млрд. Само от главницата сме на „плюс" със 125.7 млн. лири.

В тази връзка е изказването на британския посланик в София от 1930-те години Сидни Уотърло, че на българите им е вродено да не си връщат дълговете. Истината е, че младата ни държава започва от нулата и отчаяно се нуждае от капитали, които няма откъде да вземе освен от чужбина. Средства трябват за отбрана, за пътища, за железници (които днес опитваме да затрием), включително и за онези жълти павета, които карат софиянците да се чувстват по-различни.

Последен шанс
Големият дефект в схемата е, че всички тези важни предназначения на заемите не носят възвръщаемост в обозримо бъдеще. Вероятно има известно право американският икономист от руски произход Александър Гершенкорн, който описва българския модел като „растеж без развитие". Чуждестранните кредити довеждат за известен период до увеличаване на националния доход, но не водят до стопанските промени, нужни на страната, за да излезем от клопката на бедността.

В началото на XXI в. социалистическият дълг се стопи по ред причини: приходи от приватизация, бюджетни излишъци, а и споменатото опрощава не. Български макроикономисти тогава оцениха намаляващия външен дълг като ценен шанс за развитие. Страна като нашата би могла да поддържа със сравнително малък риск значително по-високо ниво на външни задължения. С тези средства България би могла да се модернизира, да създаде индустрии на световно равнище, да реформира образованието си и най-сетне да се замогне. За съжаление, дълго-вата ни позиция днес се влошава не заради вносни машини и ноу-хау, които биха носили нарастващ доход, а заради текущи разходи.

Количествени натрупвания
Всичко това са концептуални възражения. Но какво все пак да мислим за настоящия план за емитиране на 8 млрд. евро? Утрояването за осем години на държавния дълг като дял от БВП е стряскащо. Но това е само един от показателите, с които работят финансистите, при това не най-важен. Прието е да се оценява не само публичният, а и частният външен дълг, тъй като държавата не е индиферентна към дълговите проблеми на финансовите институции. Видяхме го само преди половин година.

Показателят на брутния дълг (БД) към брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2014 г. достига 95.6%. От тях държавният дълг е 27%. Много ли е това? Маастрихтските критерии определят 60% граница на публичния дълг, но те не са приложими за страни с по-ниски доходи, каквато България е, за съжаление. Според проф. Гарабед Минасян, автор на първата у нас монография за външния дълг, препоръчителната стойност за България на БД/БВП е 60-65%, като държавният дълг към БВП да не е повече от 35-40%.

Още през 2006 г. брутният дълг излиза от безопасната зона и това не остава незабелязано. Германският дългов експерт Юрген Кайзер например напомня, че Ирландия и Испания също имаха нисък публичен дълг преди кризата от 2009 г., но това не им помогна особено, след като бяха принудени от европейските си партньори да гарантират инвестициите в икономиките си. Българските банки днес като цяло се оценяват като по-здрави от ирландските и испанските тогава, но рискът остава.

Трябва да се следи и ключовият показател на брутен дълг към износ на стоки и услуги. От услуги, главно от туризъм, през 2014 г. текущата сметка нарасна с 2.5 млрд. евро. Предварителните данни на НСИ за 2014 г. сочат износ на стоки от 22.2 млрд. евро. Процентът за България днес е 157% при консервативно препоръчителни 180%.

Според прогнозите на Европейската комисия износът ни ще продължи да нараства с 3% годишно и дори брутният дълг да се увеличава по линия на нарасналия дълг на публичния сектор, възможно е реципрочно свиване на дълга на частния сектор. Защото банките само през месец ноември отчетоха 9.5% спад на брутните си задължения към чуждестранните кредитори (което никак не е добре, но това е друга тема). Изводът е ясен: дори след операция „Горанов" червената лампа не свети. Но в същото време дълговият комфорт на правителствата значително се свива. Оттук насетне управлението ще трябва много да внимава.

Същото сочи показателят на съотношението на публичен външен дълг към приходи в бюджета. През 2017 г. по прогнозни данни той ще възлезе на 107%, а препоръчителната му стойност е до 180%. Да оставим изчисляването на подобни показатели на тези, които настояват да се увеличи държавният външен дълг - тяхно е задължението да ни уверят, че нещата са под контрол. Щом става дума за публични средства, отговорът „това е само за специалисти" не е удовлетворителен. За предпочитане са експертни становища вместо обидно лаконичната таблица, публикувана на сайта на Мф.

Поуката
Министър Горанов изтъква като алтернатива на увеличаването на държавния дълг балансирания бюджет, тоест орязване на публичните разходи. Ако той тръгне по този път, ще погази поуката на Великобритания, Франция, Германия, САЩ, Япония и въобще на всички държави, които смятат, че е разумно да се борят с опустошителните последици от финансовата криза чрез бюджетен дефицит. Именно изкуствено намалените бюджетни дефицити по време на първия мандат на ГЕРБ забавиха икономическото възстановяване на България и ни навлякоха днешната дефлация и депресия.

Да се надяваме, че министър Горанов е наясно, че не нови икономии, а политически консенсус за задвижване на икономиката е това, от което се нуждае страната ни. Нужна е координирана политика на финансовото, икономическото и енергийното министерство, на БНБ, КфН и на още няколко агенции. В противен случай тези отделени „царства" ще паднат едно след друго, когато дойде големият враг - демографската криза. Защо да отчитаме поредния ненаучен урок?

Сегашните емоции около тегленето на дълга все пак дават повод и за оптимизъм. При толкова слаба опозиция българското общество се организира самичко и започна да задава въпроси за страшно звучащите заеми от 16 млрд. лв. В случая няма значение, че публичната реакция не е професионална. Хората постепенно разбират, че тези „неща", които се дискутират в парламента, ги касаят директно. Изтърканият номер, с който стари лъвове като финансовия министър на Иван Костов Муравей Радев хипнотизират населението - как тази сложна материя не била за простия човек, вече не минава. Така че от поредната истерия около изначалния български държавен дълг явно има полза.

Проф. Гарабед Минасян, макроикономист: Вземаме външни заеми, които после изтичат в чужбина
В края на 2009 г. съотношението на публичния дълг към БВП беше около 10%, към 2017 г. ще бъде над 30%. Опасявате ли се, че с този темп на нарастване на държавния дълг ни очаква гръцки сценарий?
- Твърде рано е да се каже дали относителното държавно дългово натоварване у нас ще достигне прекалено високи граници. Гърция засега изглежда недостижимо напред пред нас. Лошото е, че нашият манталитет е сходен, балкански. Собствената ни история показва, че харченето на готови неза-работени дългови пари много бързо ни се услажда, докато осъмнем с воденичен камък на шията.
Като отчитаме склонността на собствените ни политици да злоупотребяват с дълговата свобода на гърба на данъкоплатеца - това е категорично доказано от историята през последните стотина години, би следвало да сме много внимателни и педантично пресметливи при емисии на нови мащабни държавни задължения. А се наслоява разбирането, че текущите икономически затруднения може „лесно" да се решат чрез емитиране на външни заеми.

България е на път да се обърне за почти целите си нужди от финансиране към външните пазари, същевременно в банковата ни система има изобилна ликвидност. До какви последици ще доведе свиване предлагането на ДЦК на вътрешния пазар?
- Изисква се прозорливост и комплексно виждане при съпоставката на различни макроикономически показатели, свързана с приемането на отговорни решения с дългосрочни въздействия. Ликвидността в банковата система е висока, дори прекалено висока. Поддържаните в БНБ резерви на търговските банки в последно време растат главоломно. През последните три години (2012-2014) те са били средно около 6.5 млрд. лв., а в края на миналата седмица (13.02.2015) достигнаха 11.6 млрд. лв. без промяна в конюнктурата и регулациите.

Същевременно се наблюдава чувствително презгранично изтичане на български капитал. По най-нови данни на БНБ за последните две години (2013-2014) е изнесен български капитал в чужбина на стойност от 4.4 млрд. евро. България емитира външен държавен дълг, който претърпява вътрешни трансформации и се изнася във вид на резидентен капитал в чужбина. Това, върху което трябва да помисли правителството, е как да задържи българския капитал в страната като фактор за стимулиране на икономическата динамика.

Съответства ли поисканото от министър Горанов на реалните финансови нужди на държавата? Все пак имаме и фискален резерв, очаква се ПИБ и ФГВБ да върнат предоставената им държавна помощ.
- Дълг не е мръсна дума. Майсторлъкът е да съумееш да използваш чужди пари в свой собствен интерес. Ако го направиш, и двете страни (кредитор и длъжник) са доволни. Както и обратното! Най-лесно е да използваш готови незаработени пари за решаване на текущи икономически проблеми. Нужди винаги има и ще се намерят, готовите пари винаги намират дупки за запълване. Проблемът е да съумееш да яхнеш чуждия кон, за да ускориш движението си напред, а не да смайваш недообразованата си публика с родео номера.
Чувствителна част от новоемитирания дълг се предвижда да погаси стари задължения, но докога ще се използват такъв тип револвиращи кредити? Емитентът на нов дълг планира погасяването му като резултат от ускоряване на икономическата динамика. Правителството следва да се запита защо се появява необходимост от револвиращо кредитиране и какво следва да направи, за да осигури приемлива икономическа динамика. Дълговете трябва да се погасяват със заработени пари, а не чрез нови дългове.

Министър Горанов твърди, че съглашение за дълга ще е полезно в случай на политическа криза. Той също изтъква, че ако ръцете му бъдат развързани, ще може да пласира дълг в подходящия момент при най-ниски лихви. Звучи логично - но какво рискуваме, ако той получи исканото правомощие?
- Пътят към ада е постлан с рози. Трябва да знаем собствената си история и никога да не я забравяме. Красивата риторика винаги е съпътствала емитирането на нови задължения. Социалистическото правителство през 80-те години на миналия век емитираше мащабен дълг, съпроводен от пленителни прогнози за бъдещ просперитет. Правителството на Симеон Сакскобургготски и неговият финансов министър Милен Велчев рисуваха красиви ефимерни картини при емисии на мащабни държавни задължения, които впоследствие се оказаха катастрофално губещи. Сигурно е приятно да се чувстваш с развързани ръце при опериране с мащабни народни пари.

В монографията си от 2007 г. „Външен дълг" посочвате, че е изключително важно „да не се допусне повторение на безизходицата от началото на 1990-те". През последните години сте критичен към макроикономическото управление. Дали нарастването на външния ни дълг не е израз на стопанска безизходица, или е белег за нормализиране, за „европеизиране" на България?
- Отношението ми към макроикономическото управление не е самоцел, а е стремеж за подобряване на живота - най-вече моя и на близките ми. Той може да се подобри единствено и само ако нашата икономика заработи добре и ускорява динамиката си. Адам Смит е съумял да го формулира най-добре преди 250 години. Аз ще живея добре, ако страната ми просперира, както и страната ми ще просперира, ако съгражданите ми богатеят.
Квинтесенция на икономическата проблематика е икономическият растеж. Стопанската безизходица е следствие от невъзможността да се постигне приемлив икономически растеж. Официалните данни на НСИ показват, че едва през 2014 г. сме достигнали предкризисното равнище на БВП от 2008 г. фиксирали сме 6 години тъпчене на едно място! Ако предположим нормалните за нашата страна годишни темпове на икономически растеж от примерно 4%, то за този период сме пропуснали да подобрим собственото си благосъстояние с поне една четвърт! Това състояние трябва да се промени и правителството е призвано (и е избрано) да го направи.

Владислав Горанов, министър на финансите: Имаме ангажименти към тези банки
При положение че държавният дълг стремително нараства, а сме в депресия и демографският потенциал се влошава, не рискуваме ли гръцки сценарий?
- Ако Народното събрание не ратифицира предложените договори за дилърство и за агентство с четирите банки, както и средносрочната ни програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, това ще доведе до невъзможност държавата да обслужва дълговете си, което вече наистина е „гръцки сценарий". Ако държавата не иска да поема дългове, тя трябва да спре да плаща сметките си с всичките последствия.
„Гръцкият сценарий" стана символ и термин плашило за недобри политики в управлението на публичните финанси, защото ако си имал възможността
да наблюдаваш срутването на една съседна страна, не трябва да повтаряш същите грешки. В актуалния политически дебат за размера на новия външен дълг виждам спекулативни, непрофесионални и ненавременни проявления на „не чух, не знам, не видях" в област, която не търпи шумно политическо говорене.
Със законопроекта за ратифициране на Договора за дилърство между нашата страна в качеството на емитент и Ситигруп глобал маркетс лимитид, Ейч Ес Би Си банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит банк АГ в качеството на организатори и дилъри за глобалната ни средносрочна програма за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро, ние даваме прогноза за това как държавата ще си осигури финансиране за период от 3 години - в рамките на мандата на този кабинет. Това вече не е „гръцки сценарий". Това е нашата отговорност, нашата заявка за стабилност в средносрочен план. Нямам притеснение относно инструмента, който съм предложил. Освен това тези 8 млрд. евро може да се намалят до б млрд., ако балансираме бюджетите до 2017 г.

Действително ли 8 млрд. евро са нужни за рефинансиране на стари дългове и покриване на бюджетни дефицити? Току-виж в хазната се озоват „остатъци" за инфраструктурни проекти?
- Плащането на старите дългове поради матуритета, който е поеман, се е струпало в следващите години и ние трябва да върнем 6 млрд., по-точно 5.994 млрд. евро дълг до 2017 г. Именно късите емисии, които се правеха през последните години, допуснаха да се получи огромно струпване на падежи между 2015 и 2017 година. Бюджетният дефицит комутативно за този период е над 3 млрд. евро.
Не приемам намеците за „остатъци", защото разходите в държавния бюджет се гласуват в НС и те не може да бъдат надхвърлени. Разходите в годишния закон за бюджета и предназначението им е ясно описано, детайлно по програми на министерствата. За инфраструктурните проекти има осигурено национално и европейско финансиране според приоритетите на правителството.
На този етап мога да коментирам, че имаме предварителни очаквания за между 400-500 млн. лв. повече приходи, които ще постъпят в бюджета за януари 2015-а спрямо януари 2014 г. Това е добра новина и добра тенденция, защото показва, че усилията, които полагаме, са в правилна посока. Заради тези очаквания в началото на февруари Министерството на финансите ревизира предварително обявения емисионен календар за месеца. Отменихме предвидения за 9 февруари аукцион за продажба на 3-месечни ДЦК с номинална стойност 400 милиона лева.

За новите български облигации предварително е получен инвестиционен рейтинг от „Мудис" - ще се промени ли той, ако парламентът не ратифицира предлаганото от вас споразумение?
- Наистина Moody's присъди предварителен рейтинг Ваа2 със стабилна перспектива по глобалната средносрочна програма на страната ни за емитиране на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари. Този рейтинг потвърждава текущата кредитна оценка по суверенните облигации на България и е необходимо условие за регистриране на средносрочната програма на Люксембургската фондова борса. Рейтингът по програмата е предварителен, а рейтингите по предстоящите емисии ще бъдат окончателни след провеждането им.
Въпросът за ратификацията на тези договори е въпрос на отговорност за финансовата стабилност на държавата, за осигуряване на предвидимост, че каквото и да се случи с българското правителство, то ще може да поеме дълг и да изпълнява ангажиментите си към кредиторите. Ако държавата иска да си осигури хоризонт за следващите 3 години - да има устойчив достъп до финансовите пазари, за да може да плаща сметките си и да финансира дефицита, предложената програма е според мен най-разумният подход, особено в контекста на това, че в момента пазарите са свръхликвидни и поемането на дълг би могло да се осъществи при много благоприятни условия.

Няма да спирам да повтарям: 8-те млрд. евро наистина са за целия период 2015-2017 година. За всяка от годините на този период поемането на дълг ще бъде в мащаби, които съответстват на разрешените с годишния закон за държавния бюджет лимити. Т.е. упрекът, че в момента се поема дълг над разрешеното с годишния закон за бюджета, е най-малкото неверен, защото ако прочетете договора, той е за посреднически услуги, а не е за поемане на дълг. Годишният размер на новия държавен дълг се гласува със закона за държавния бюджет.
Не е някаква прищявка на финансовия министър или на правителството да прави през ноември 2014 г. мостов заем заради форсмажорната ситуация да се изплатят гарантираните вложения на гражданите във фалиралата КТБ. И след това да не спазва поетия ангажимент към банките, осигурили тогава спешно финансиране на страната, за бъдещи емисии ДЦК на международните капиталови пазари и Програмата за емитирането им.
Каква очаквате приблизително да е новата годишна лихвена тежест по обслужването на държавния ни дълг?
- Лихвите, които очаквам, ще са подобри, отколкото тези, при които досега сме вземали заемите, защото пазарът в момента е свръхликвиден. В глобалната средносрочна програма сме отворили максимално матуритетната структура, като сме дали възможност да се поема и дълг за 30 години. В хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, за да не се получава както сега струпване на падежи в хоризонт от порядъка на две-три години. За първи път за България се отваря възможност да поеме една много по-дългосрочна емисия от дълг, което ще разтовари матуритетната структура в отделните години, така че да не се получава натрупване на дълг.
Явно предвиждате активна емисионна политика: има ли в Мф подготвени специалисти, които може да се справят с това предизвикателство?
- В Мф експертите по управление на държавния дълг са професионалисти и го доказват непрекъснато. Например, както вече споменах, в края на годината, когато се наложи на нашето правителство да изплати гарантираните влогове на гражданите в КТБ, успешно реализирахме мостово финансиране за външен дълг и тези условия на спешност още веднъж бяха поле за изява на професионалистите от министерството, което управлявам.
Предвид свръхликвидността в банковата ни система не ощетявате ли вътрешния пазар с подготвяното споразумение с чуждите банки?
- Изключително благоприятна е пазарната среда 6 момента за поемане на външен дълг, тъй като има много добра ликвидност на европейските и на световните пазари, а българските банки не са лишени от възможността да участват. Моментът е подходящ от гледна точка нивата на доходност, които се очаква да постигнем. Вътрешният пазар не е пренебрегнат - може да видите емисионния календар за тази година, там ясно сме заложили емитиране на лихвоносни ДЦК на вътрешния дългов пазар с обща номинална стойност в размер на 0.95 млрд. лева. МB държи на пазара на ДЦК да се запазят постигнатото високо доверие и предвидимостта.

Димитър Събев

„Тема”