Между 15 и 30 процента по-евтини. Работи ли инициативата „Кошница с грижа“? Какъв ще е ефектът върху джоба ни и ще помогне ли срещу високата инфлация

/КРОСС/ Новата инициатива „Кошница с грижа" и откритата от Европейската комисия процедура за прекомерен дефицит срещу България бяха сред основните теми в студиото на „Здравей, България". Старшият изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев, финансовият журналист Стефан Антонов и бившият социален министър Христина Христова коментираха мерките срещу високите цени и състоянието на държавните финанси.

И тримата експерти се обединиха около мнението, че процедурата за прекомерен дефицит сама по себе си няма да реши финансовите проблеми на страната, но може да се превърне в допълнителен стимул за по-устойчива бюджетна политика и по-строга финансова дисциплина през следващите години.

Според Христина Христова инициативата за създаване на потребителска кошница не е нещо ново и вече е прилагана в редица европейски държави. Тя даде пример с Гърция, където подобна практика съществува от 2022 г., както и с Франция след пандемията. По думите ѝ положителното е, че държавата показва желание да се намеси по темата за цените и търси партньорство с бизнеса.

Добре е, че държавата има желание да действа по този въпрос и че привлича бизнеса към тази инициатива. Въпросът е какви ще бъдат реалните резултати, заяви Христова.

Според нея успехът на мярката ще зависи от това дали потребителите ще могат лесно да сравняват цените и дали обещаните намаления от 15 до 30 процента действително ще се реализират. „Ако има прозрачност и проследимост на цените във времето, тогава ще можем да кажем дали инициативата има ефект", смята бившият социален министър.

Петър Ганев на свой ред заяви, че е скептичен към потенциалния ефект на „Кошницата с грижа", но подчерта, че по-големият въпрос е свързан с новите правомощия на държавните регулатори. Той обърна внимание на изказване на премиера, според което, ако доброволните ангажименти на бизнеса не дадат резултат, държавата разполага с други мерки.

Самата кошница не е най-притеснителното. По-интересният дебат е докъде може да стигне държавата с новите си инструменти - дали ще има регулация на цени, как ще се използват правомощията на КЗК и КЗП и дали няма да се стигне до прекомерна намеса на пазара, посочи Ганев.

По отношение на процедурата за прекомерен дефицит той отбеляза, че досега политическият интерес е бил България да представя финансите си в по-добра светлина заради стремежа към членство в еврозоната. Сега обаче ситуацията е различна.

Настоящото правителство няма интерес да избягва процедурата. Напротив - тя може да бъде използвана като аргумент за по-сериозна бюджетна дисциплина и финансова консолидация, коментира икономистът.

Финансовият журналист Стефан Антонов насочи вниманието към отношенията между държавата и големите компании, които според него често се използват за решаване на бюджетни проблеми. Той припомни случаи от последните години, когато правителства са търсили съдействие от банковия сектор или големи данъкоплатци за подобряване на бюджетните показатели.

Имало е ситуации, в които държавата и големият бизнес намират неформални решения за текущи бюджетни проблеми. Това обаче понякога води до затваряне на очите за определени практики на пазара, заяви Антонов.

Според него именно принципното прилагане на законодателството и реалната борба с картелните практики биха били по-ефективни от административния натиск върху цените.