Икономисти с коментар за новите финансови мерки на държавата и процедурата по свръхдефицит

/КРОСС/ България има един огромен проблем - демографията. Когато се наложи да се пести отнякъде, фокусът много често пада върху пенсионерите, макар и с уговорката, че COVID добавката беше социално плащане, което донякъде изкриви пенсионния модел. Това каза икономистът Кузман Илиев в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.

Фискалният ефект от мярката ще бъде нищожен, заяви той. „На мен определено благосъстоянието на българите и оцеляването на раними социални групи изисква повече въображение и повече мислене. Има такава нереформирана администрация, че има механизми в сектора на отбраната, сектор „Сигурност", съдебна система, дори при учителите - именно този автоматизъм направи скока на разходите извънреден, отвори се дупка и предизвика вдигане на осигурителните прагове, което са данъци. Това предизвиква панически движения и сега казваме - режем. Но според мен има други „сланинки", които да изрежем", заяви Илиев.

По отношение на процедурата по свръхдефицит, която се очаква да обяви ЕК, икономистът заяви, че страната на практика вече е в такава процедура. "Не бива да има паника, защото около десет държави в ЕС също са в процедура по свръхдефицит. Не казвам, че това трябва да бъде норма, но когато Франция, Италия и други държави са в такава ситуация, тя започва да се възприема като нещо обичайно. Проблемът е, че държава, която влиза в еврозоната и претендира да бъде модерна европейска икономика, търпи имиджов удар. Рисковата премия за България се увеличава и се губи част от свободата за провеждане на собствена икономическа политика", обясни икономистът.

Според него, ако средствата от Брюксел бъдат забавени или отказани поради неизпълнени реформи, това ще постави бюджета под сериозен натиск. "Става дума не само за Плана за възстановяване и устойчивост, но и за средства от Фонда за справедлив преход, предназначени за региони като Старозагорския, където има въглищни централи. Затова правителството е притиснато. То няма много опции - трябва да взема дълг, да пълни хазната и да предприема ограничителни мерки. Именно затова се увеличават и осигурителните прагове, което натоварва средната класа", подчерта Илиев.

Според икономиста Никола Янков социалните помощи трябва да бъдат разделени от пенсиите. "Едното няма нищо общо с другото. Трябва веднъж завинаги да разделим социалните помощи от пенсионната система, защото в противен случай се получава уравниловка. Хората, които се осигуряват, и тези, които не се осигуряват, накрая получават едни и същи пари от държавата. Те не могат да разберат какви са тези пари - пенсии ли са, добавки ли са, индексации ли са, подаръци ли са, коледни помощи ли са. Виждат, че получават една сума на месец и смятат, че това е пенсията им. Но не - това не е пенсията им", обясни той.

Според него трябва много ясно да се казва, че тези, които се осигуряват, ще получават по-високи пенсии, за да се стимулира процесът на осигуряване. "Не бива хората да се „скатават", защото това е вредно най-вече за самите тях", категоричен е Янков.

Той отбеляза, че в България около 500 000 души получават заплати от държавни и общински структури. "Останалите около 2,5 милиона работещи българи издържат тези 500 000 души. Трябва да ни е ясно, че държавата не дава пари - тя ги взима. Когато говорим, че държавата трябва да има по-щедър социален модел, всъщност казваме, че трябва да се повишат данъците и осигуровките на работещите 2,5 милиона българи, за да издържат всички останали. Това е разговорът, който трябва да се води. Ние, работещите хора, трябва да сме съгласни да плащаме повече социални осигуровки и данъци. Част от тях вече ще бъдат увеличени от август, а догодина най-вероятно ще има още едно увеличение", прогнозира икономистът.

Вместо да се вдигат данъците и осигуровките, държавата трябва да влезе там, където в момента тя липсва - в сферата на националната сигурност, на опазването на обществения ред, на охраната на границите, облагородяване на изоставените райони на държавата. „А там, където държавата няма какво да прави или може да бъде заместена успешно от частни инвеститори - Вик, магистрали, скоростни ЖП линии, тунели, мостове над Дунава. Това обаче не се предлага", коментира Янков.