България: безмозъчност и изтичане на мозъци

"Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България", обяви министър-председателят. Не можело държавата да ги дотира, а те „да станат и да си заминат" и заради по-високото заплащане да работят за друга държава.

Премиерът не уточни как смята да спре неблагодарните млади хора - с отнемане на паспортите, със съд или със затваряне на границите. Но пък е намислил как да ги „продава" в чужбина. Естествено по подобие на футболистите - та нали за него животът е нещо като футболен мач, в който той е титулярен и незаменим централен нападател.

Разбира се, бягството на младите от страната е важен проблем. Но решението, предлагано от премиера, е абсолютно неприложимо и абсурдно. Първо, защото каквато и да било форма на закрепостяване няма как да мине в страна, която е и иска да остане членка на Европейския съюз. Второ, защото държавата не е и няма да бъде в състояние да осигури достатъчно работни места за закрепостените.

И трето, защото ако идеята се приложи, просто няма да останат и студенти за закрепостяване. И без това броят на българските студенти в чужбина непрекъснато нараства и вече е 80 хиляди. Голяма част от които, впрочем, субсидирани и кредитирани от тамошните държави. Броят пък на желаещите да следват в България намалява. Включително заради качеството на образованието, което пада обратно пропорционално на нарастващия брой висши учебни заведения.

Макар и напълно негодни, подобни идеи не са просто безобидна част от всекидневно заливащия ни поток празни приказки. Те се превръщат в част от проблема, защото зад тях ясно прозира отблъскващото схващане, че гражданите са слуги на държавата и нейни пожизнени длъжници, а не обратното.

Воден от това схващане, премиерът, който се възприема като олицетворение на държавата, забравя, че гражданите с данъците си издържат тази държава, за да им бъде в услуга. Качеството на предоставяните им от нея услуги обаче е толкова безобразно ниско, че не гражданите са длъжници на държавата, а обратното.

За последните четири години броят на българите, желаещи не просто временно да поживеят другаде, а завинаги да се изселят от страната е нараснал повече от три пъти. По-важното е обаче, че сред тях мнозинство вече не са бедните, безработните и необразованите, а знаещите, можещите и материално осигурените, които плащат данъци. На въпроса за причините повече от половината готови да се изселят отговарят: "Повече не искам да живея в България".

Тези дни участник в интернет форумите, очевидно млад мъж, с две деца, с висше образование, който по думите му печели добре, обясни плановете си „да си тръгне оттук с цялото си семейство", както и защо почти всичките му приятели вече са го направили, така: „Просто ни писна от простащина".

Явно не по-малко важна от ниските доходи, от трагичното образование и здравеопазване, от липсата на сигурност, законност и ред, е липсата на смисъл. Ширещата се безмозъчност води до изтичане на мозъци.