Дянков: Няма допълнителни пари за вдигане на пенсии в момента

Водещ: Може ли държавата да свали цената на горивата, господин вицепремиер? До вторник вие трябвало да дадете отговор на една поредица от предложения. Имате ли вече идея на първото например - акциз, ДДС, възможно ли е да бъдат пипани, включително с цената на убеждаване на останалите европейски партньори на България, че в такъв кризисен момент държавите трябва да бъдат освободени да боравят с данъчни инструменти, за да намаляват цените?
Симеон Дянков: Акцизът като цяло и ДДС-то няма да се променят, не могат да се променят. Преди два дни аз бях, лично ходих в Брюксел и се срещнах с комисаря Шемета, който отговаря за данъци и акцизи и той недвусмислено каза, че това няма как да стане. Това ще бъде дълъг, много дълъг процес, аз си мислех, че е няколко месеца, а той каза, години това ще мине и най-накрая няма да се приеме. Просто понеже това означава всички други 26 държави и с 4 референдума, в четири държави, това да го приемат. Просто няма, няма как това да стане. Но при първата ни среща с товарните превозвачи, с търговците, с производителите и разбира се, с другите отговорни министерства излязоха две-три други идеи, по които се работи и вчера имаше работна група. Първата идея, която е най-перспективна е, дизелът в момента има 4% ставка на биодизел, който всъщност доста го оскъпява и тази част може, или може да отпадне като цяло, това е възможно по европейски директиви да стане, или по някакъв начин акциза само върху тази част да се промени. Там според мен до вторник ще имаме анализ, който показва как това точно може да стане.
Водещ: Колко стотинки би се намалило, верни ли са прогнозите, че така може с 15 стотинки да падне надолу, като всеки от двата варианта, за които говорите, би носил по 6-7 стотинки всъщност?
Симеон Дянков: Те всъщност двата варианта са...
Водещ: Взаимнозаменяеми.
Симеон Дянков: ... взаимнозаменяеми, така че единият вариант може само да стане, като засега се фокусираме върху първия вариант, който всъщност е по-благоприятният.
Водещ: Изобщо да отпадне...
Симеон Дянков: Изобщо да отпадне за известен период...
Водещ: ... биокомпонента?
Симеон Дянков: ... биокомпонента. Това според изчисленията на нашите експерти в Министерство на икономиката и Министерството на финансите ще доведе до положителен ефект, в смисъл намаляване на цената някъде от порядъка на 6 до 7 стотинки. Предполагам, че ще намерим начин това да стане. Тук въпросът е обаче и всъщност информацията, която получих, предварителна информация от комисаря Шемета е, че комисията в срок от месец - месец и половина, те предвиждат, ще внесе разглеждане в Брюксел, нова директива, която да влезе в сила от 2013 година, която в големия си смисъл върви точно в противоположната посока. В смисъл, те казват, искаме да налагаме по-големи акцизи върху горивата, които са по-замърсяващи, а дизелът всъщност е най-замърсяващото гориво, което масово се използва и напротив, да облекчаваме режима за биогоривата. Така че дори ние нещо да направим тази година, трябва да мислим в перспектива, че европейската тенденция е всъщност биогоривата да стават всъщност по-евтини, а дизелът да се увеличава чрез общоевропейския акциз.
Водещ: Тоест има вариант още например от 1 април да се вземе решение за до края на годината или до общоевропейско решение да отпадне акциза върху биокомпонентата в дизела?
Симеон Дянков: По-скоро сега се върви към решението биокомпонентата в дизела като цяло, това е като цяло по-лесно да стане, защото иначе и за акциза на биокомпонентата пак трябва да ходим да питаме Европейската комисия просто, ако отпадне, но това ще бъде временно. Защо временно? Защото казвам, че от 2013 година това са, разбира се, предварителни разговори, още не е влязла директивата официално, но тя е подготвена вече, всъщност дизелът ще става по-скъп, ако това влезе в сила и биогоривото ще става по-евтино. Тук има една добра новина в перспектива за България, понеже ние сме една от държавите, където нетно така да се каже не замърсяваме, в смисъл имаме квоти от въглероден двуокис, които ние продаваме, а не се налага да купуваме, вероятно този преходен период от 2013 до 2020 година ние можем да се спазарим по-късно в този период да влязат по-големите акцизи. Но такива явно ще има.
Водещ: Ще намалите ли задължителните запаси на горива на 30 дни, в момента било 60 дни, макар че някъде четох, че директивата е за 90 дни, тоест производителят трябва да държи такъв запас от горива за екстремни ситуации, ако обаче не го държал, можело да се отиде с 5 стотинки надолу, четох отново анализ?
Симеон Дянков: Всъщност европейската директива, то всъщност не е точно директива, а е по-скоро съглашения, които всички държави са подписали, че общо между държавата и производителите трябва да се държат 90 дни запас на гориво. В момента пък по националната ни, по национално законодателство държавата държи 30 дни от тези 90, а пък производителите 60. Така че второто предложение на товаропревозвачите беше това да стане 45 дни на 45 дни и всъщност тази разлика от 15 дни е един вид държавата да плати повече, за да ги държи и съответно от производителите ще отпаднат тези 15 дни и на тях ще им стане по-евтино. Това наистина е така, като математика наистина е така. Работи се както казах и вчера вечер работната комисия, която включва всички всъщност, които бяха на срещата ни в началото на тази седмица. Това законово може да стане, пак може да стане само за определен период от време, защото такива са разликите и в другите страни. Но там още изчисляваме какъв ще е ефекта фискалния върху самата държава. И до вторник определено ще имаме този анализ. Но това на прима виста поне е нещо, по което се работи, може би ще стигнем и до някакво решение.
Водещ: Тоест от цялата сметка излиза, че десетина стотинки на литър може да падне цената благодарение на държавата, тоест, ако някой сипва 30 литра, ще спечели 3 лева?
Симеон Дянков: Да. Не, наистина така е. Факт е, че това е един пазар, който се определя всъщност на световно ниво. Знаете, че има световна цена на суровия петрол, а той е главната ставка в цената на горивото и за горива като бензин примерно, всъщност цената на суровия петрол + акциза, който в случая е на европейско ниво, определя над 90% от цената.
Водещ: Трябва ли да има орган в България, който да регулира тази цена, както се регулира цената на тока, на водата от ДКЕВР? То може ми дори и името й няма да се налага да се променя, тъй като и петролът носи енергия.
Симеон Дянков: За мен първо това предполага една законова промяна, която и в най-добрият случай ще бъде няколко месеца и не е за мен явно как с този тип допълнителна регулация ще се реши въпроса за по-ниските цени.
Водещ: Имате ли съмнение, че производителят, той е един в България, в Бургас, основният производител на прави по най-ефективния начин това производство, каквито съмнения изказа икономическият министър?
Симеон Дянков: Икономическият министър е изискал с писмо подобен анализ, който все още не е дошъл, но разбирам, че до вторник вероятно ще има такъв анализ - просто да видим какъв е, така да се каже, ценоразписа от суровия петрол до крайното потребление. Но всъщност на българския пазар, макар че, да, самата България има една рафинерия, всъщност в радиус от 200-300 километра има още 17 рафинерии, има рафинерии в Румъния, Турция, Гърция и така нататък. Така че от тази гледна точка ние не лицензираме кой произвежда и също кой внася. От тази гледна точка по официални данни има над 240 вносители или производители в България, така че не бих казал, че въобще може да се говори за някак си затворен пазар. Има възможности и сега да се внася друго гориво, преработено в други рафинерии.
Водещ: В началото на годината имаше голям дебат за контрабандата в горивата. Всъщност тази контрабанда не е ли изгодна за потребителя, тъй като сваля цените?
Симеон Дянков: Да, макар че това е един вид перверзна мисъл по тази тема. Да, идеята на контрабандата е точно да се свалят цените.
Водещ: Какъв дял е тя?
Симеон Дянков: Аз бих казал, че в момента контрабандата на горива в България е близка до нула. Защо? Защото ние там много успешно със законови промени от миналата година затворихме възможностите за контрабандно вкарване на гориво отвън. В смисъл, че сега по всички данъчни складове имаме датчици какво влиза, какво излиза и вече и в бензиностанциите на колонките имаме такива датчици, мина и промяна в Закона за акцизите, в която и на самите резервоари в бензиностанциите ще имаме такива датчици, и слагаме GPS-и на всички цистерни, които влизат в България. Така че от тази гледна точка мисля, че в последните 12 месеца се направи доста да няма такава контрабанда. В горивата, бих казал от всички акцизни стоки, сме имали досега най-големият прогрес от гледна точка на това да изчезне контрабандата.
Водещ: А най-големият неуспех?
Симеон Дянков: Продължаваме да се борим с контрабандата на цигарите. Там за мен едно закъсняло, една закъсняла стъпка, която обаче най-после има консенсус около нея, е митницата да има дознателни функции, а пък МВР вътре в държавата да имат същите функции каквито имат митниците. Това до 2006 година всъщност е било факт, махнато е 2006 година. И в резултат сега ни е доста трудно да се справяме от една страна по границите, от друга страна тази тема, която е злободневна и наистина е така, идете на Женския пазар в София, идете на други пазари и вижте, че се продават цигари.
Водещ: Ама това се възразява, господин министър, защо да има митническо дознание а да няма примерно трудово дознание, ще каже вашият колега Тотю Младенов, Инспекцията по труда да придобие също полицейски функции? Министърът на културата ще каже, защо да няма, как да го наречем, авторско дознание - да ходят по кръчмите да слушат какво къде се слуша. И всъщност какъв е смисъла да има полиция, ако всяко ведомство ще си прави дознание?
Симеон Дянков: И отговора е, в сравнение тогава бих казал, ние сме правили такъв анализ, правосъдното министерство е правило такъв анализ, от 1 януари 2011 година България е единствената страна, която няма митническо дознание, миналата година бяхме две, ние и Румъния. Румъния от 1 януари има такова митническо дознание. Така че в момента България е изключението в Европа, което няма митническо дознание. Докато по някои от тези другите, например трудово дознание, както вие казахте, ние сме правили такъв сравнителен анализ, има четири държави в ЕС. С други думи тук можем да кажем, щом 26 европейски държави са решили, че това е добра идея, може би наистина е добра идея.
Водещ: Още за приходите. Трябва ли според вас да се презонира София, така че да се плащат по-високи данъци?
Симеон Дянков: Да, определено трябва да се презонира София. Сегашното зониране е на доста голяма възраст, последните дванадесет години, а в последните десет години всички сме свидетели колко много е построено в София, част от това, разбира се, легално, част от това не толкова легално. Спомняте си от миналата година акцията за снимки по някои софийски квартали, които се оказва, че дори въобще не са зонирани. От тази гледна точка не само презониране, а и вкарване в зониране на някои, така да се каже, богаташки квартали.
Водещ: Да, но точно тези богаташки квартали, са квартали без асфалтирани улици, без канализация. Както пише „24 часа" в коментар, по-големи сметки трябва да се плащат за нормални и чисти улици, а не за местоположение.
Симеон Дянков: Тези хора използват каквато и да е инфрастурктурата. И предишният кмет и сегашен премиер, и сегашният кмет Дани Фандъкова всъщност строят ударно, така че и към тези квартали, Южната дъга напримерно се строи, или Околовръстното като цяло, много повече отколкото през последните 20 години. Така че те така или иначе използват инфраструктурата на София и трябва да си плащат за това. В момента сме в едно странно положение, в което най-богатите, които живеят в тези квартали, всъщност не плащат или нищо, или плащат нищожни суми. Така че презонирането определено трябва да стане в София и между другото в някои от другите големи градове в България.
Водещ: Вярно ли е, че стотици хиляди фирми, както пише „Сега", ще бъдат засегнати, вече не само в София, а и в цялата страна, от една малка поправчица, че Данък „Сгради" вече ще се дължи от по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка, а не както е било досега - според отчетната стойност?
Симеон Дянков: В смисъл, да, до степента, до която могат да имат някаква друга данъчна оценка от сегашната оценка.
Водещ: В смисъл, че с амортизирането на имота намаляват. Даже бяха дадени примери за болници, които са много стари и които са плащали няколко хиляди лева, а сега ще почнат да плащат няколко десетки хиляди лева, защото данъчната оценка е определена според положение и други различни критерии и е примерно десетократно по-висока от това, което се води в балансите.
Симеон Дянков: И точно затова всички имат интерес да си направят съвременна данъчна оценка. Ако се окаже, че данъчната оценка наистина е по-висока, между другото цените на имотите в България като цяло в последните 10 години са се надудвоили. Тогава, разбира се, има смисъл тези имоти да плащат по-високи данъци.
Водещ: Да, но въпросът е, че сега моментът е такъв, че на бизнеса му е трудно да вади пари и тази промяна дали е най-удачният момент да се направи. Иначе от гледна точка на справедливост със сигурност е така.
Симеон Дянков: България има най-ниското данъчно бреме от цяла Европа и от една страна ние всички сме радостни от това. От друга страна има някак си това мнение, че все пак дайте другите данъци също да не си ги плащаме или да казваме, като има някакво справедливо решение, презонирането е справедливо решение, данъчни оценки да са съвременни е справедливо решение - а, това сега не е добрият момент. Сега е добрият момент това да стане.
Водещ: Ще се съгласите ли на петгодишен данъчен рай, облекчения за бизнеса във Враца, Монтана, Северозападна България изобщо, както иска депутат от вашата парламентарна група от ГЕРБ - Николай Коцев? Даже той плашил, че ще пусне мобилния ви в интернет, за да ви се обаждат тези хора от този край, които са зле.
Симеон Дянков: Не, няма да се съглася на данъчен рай. Просто, пак казвам, България има най-ниското данъчно бреме в цяла Европа и това можем да си го позволим точно, ако нямаме някакви изключения. Така че изключени не могат да се правят. Да, има тема в Северна България, но там има законово решение, което е в сегашния Закон за инвестициите. Има клас А инвеститори, това са инвеститори, които са определени за определени региони, които са по-бедни, примерно Северозападна България, тези прагове могат примерно да се понижат, но в рамките на закона за инвестициите. И тогава за тези по-големи инвеститори, но може би по-малки за този регион, това да стане. Но като за цяло за региона да се каже - дайте да е извън закона, не, това няма да го позволя.
Водещ: Как изглеждат приходите, които сте събрал през първите вече завършващи три месеца на годината?
Симеон Дянков: Януари и февруари всъщност са най-тежките месеци от всяка година. Март - април започва да се подобрява.
Водещ: По-малко или повече събрахте този януари и февруари в сравнение с миналата година и в сравнение със собствените ви очаквания?
Симеон Дянков: Събрахме повече за януари и февруари, отколкото миналата година. Имаме и някакви начални данни за месец март, защото ДДС идва до 15-ти на месец - същата тенденция. Също бих казал, за първото тримесечия на тази година ще сме по-добре като данъци, акцизи и т.н. от първото тримесечие на 2010 година. Вървим точно по план. В смисъл Агенция НАП е точно на сто процента от това, което предполагахме, а „Митници" са малко нас.д сто процента, те всъщност са събрали с около 114 милиона, засега поне, повече от плана.
Водещ: Това сигнал за заработване на икономиката ли е?
Симеон Дянков: Това е от части сигнал за заработване на икономиката, като това вече ще е четвъртото тримесечие, в което ще има някакъв плюс. От части поне при митниците това е и сигнал вече за тези промени, за които говорихме, особено в горивата, свързването с онлайн връзка на бензиностанциите и т.н., че започва първоначално да работи. Но, разбира се, някои части от икономиката тепърва трябва да се съживяват. Строителството е един такъв сектор. Тази година много повече строителство ще се прави. Над милиард, близо милиард и половина лева повече има за строителство тази година от миналата година. Но това ще го усетим чак като започне пролетният и летният сезон. За този сектор има какво още да се желае.
Водещ: Тоест пари има. Да поговорим сега за разходите. Ще се съгласите ли да се вдигнат пенсиите?
Симеон Дянков: Пари има, но те са точно по плана. Аз неслучайно, и вие ме попитахте коректно как вървят плановете - плановете вървят на сто процента. така че от сегашна гледна точка в бюджета няма допълнителни средства, за да се вдигат пенсии. Но ние и без това бяхме казали, че чак месец юни, като имаме вече представа за първото полугодие, можем да мислим за някаква политика, социална политика от гледна точка на пенсиите. Това няма да е, искам тук да поясня, това няма да е индексиране на всички пенсии. Такова нещо не сме казвали. Това ще е някаква диференцирана политика, ако можем да си я позволим, в определени групи пенсионери. И всъщност това е записаноо в програмата на ГЕРБ.
Водещ: Кои групи?
Симеон Дянков: Там има две основни групи, които са най-социално слаби. Това са така наречените вдовишки пенсии и така наречените пенсии за хора над 70 или 75 години, вече в зависимост. Това са всъщност хората, които по исторически обстоятелства или нещастия в момента са най-социално слаби.
Водещ: Тоест вие няма да вдигнете само най-ниските пенсии, каквито подозрения имаше и така да изкривите осигурителния модел. Защото, ако някой има ниска пенсия, значи той просто се е осигурявал като е работил например по-малко, сравнено с друг. Вие ще вдигнете пенсиите на всички пенсионери, които са останали сами и всички, които са над определена възраст, независимо че може да се окаже, че такъв пенсионер е на много висока пенсия?
Симеон Дянков: Първо, не казвам дали ще е или не, ако има пари, може да се мисли за това, ако няма пари към средата на годината, няма как да стане. Така че има и вариант това да не стане, го казвам ясно. Но, ако има някакви възможности, те няма да са повсеместни, така да се каже, и няма да се получават изкривявания в социалния модел. Трябва да се действа по анализ. А анализът, който е правен и в предизборната ни програма, и сега пак го правим, показва това - това са групите, хората, пенсионерите, които са останали сами без съпруг или съпруга и най-възрастните, които са най-ощетени. Тук искам да поясня защо най-възрастните, за вдовишките пенсии може би е ясно. Най-възрастните не толкова, че те не са работили достатъчно, а защото по социалистическо време надбавките са били много по-ниски и в някои сектори, примерно в селското стопанство, въобще е нямало такова изчисление. Така ме тези хора, които трудовия им стаж е изцяло в социалистическото време, изцяло са ощетени.
Водещ: Добре, но какъв е смисълът от швейцарски правила в България, ако те веднъж ще се спазват, друг път няма да се спазват? Нали уж всички политици бяха постигнали съгласие в България, че специално с пенсиите ще се прави, както правят в Швейцария и с определени коефициенти те ще се променят всяка година. Тези коефициенти не дават ли и тази година необходимост от промяна през юли?
Симеон Дянков: В бюджет 2011 година ясно е записано, че швейцарското правило за тази година не важи, не само защото това е година на излизане от кризата, а защото всъщност, както току що казахме, има някои социални слоеве, които най-много страдат по време на криза. И за мен благоразумното решение е да се помага на тях, но по справедлив начин без изкривявания.
Водещ: Това с пари от държавния бюджет ли ще стане, както предлага управителят на НОИ Христина Митрева? Тя също не е за увеличение изобщо на пенсиите, а бюджетът да даде целево пари на най-бедните, казва тя.
Симеон Дянков: То няма друг начин да стане, защото го няма и разписано в сегашния бюджет на НОИ. Така ме, ако има нещо такова, подчертавам обаче - за това може да се мисли само от юни тази година и тогава да има разговори, и ако има финансови възможности, да, ще дойде от бюджета.
Водещ: Предшественикът ви Пламен Орешарски казва в „24 часа", той ще гостува към обед в предаването, Дянков да си събере приходите и ще може да вдигне пенсиите. Като всъщност не намеква, а направо си казва, че има повече възможности да се съберат пари, отколкото дори сами планирате.
Симеон Дянков: Хубаво е да го питате г-н Орешарски защо той ми остави задължение от 2,5 милиарда лева като влязох аз като министър, които на 27 юли 2009 година не бяха разплатени. При положение, че 2006-а, 2007-а, 2008-а година бяха най-добрите години за световната икономика от поне трийсет години насам, при положение, че се хвалиха тройната коалиция, че са оставили голям фискален резерв. Всъщност над два милиарда от тозди фискален резерв отиде просто да разплащаме техните неразплатени задължения. Аз имам уважения към г-н Орешарски, той три години и половина за мен добре е водил финансите на страната. Последните шест месеца обаче предизборно просто се е харчело без да има никаква визия какво ще стане след това. може би защото са знаели, че ще загубят.
Водещ: Е, добре, вие също предизборно сега се отказвате от добро решение, както вие го наричате, презониране на София.
Симеон Дянков: Решението е добро. Аз вчера слушах по „Панорама" Дани Фандъкова, тя също явно го каза - необходимо е, добро е, просто не са направили добре анализа нейните финансисти. За това не е виновна кметицата и просто трябва да направят по-добър анализ. Но, доколкото разбрах поне аз, те не се отказват от това решение. Аз и говорих всъщност с Дани Фандъкова, предложих й допълнителни експерти, ако са им необходими. Просто наистина трябва да стане това справедливо. Сегашният анализ, който е направен там, не е бил най-точният. Трябва да е справедливо.
Водещ: И ще стане след изборите.
Симеон Дянков: Мисля, че ако беше направен по добър начин анализът, беше казано на хората точно как става и беше коректно, разбира се, щеше да стане сега. За мен всъщност това е добър сигнал, защото показва, че кметицата и въобще ГЕРБ като цяло център-дясно партия, просто не прави неща и казва - хайде сега по време на изборите да не вдигаме въобще данъци и да раздаваме наляво и надясно пари. Така че за мен, поне като финансов министър, критерият ще бъде, но ще го знаем октомври, ноември, декември, дали съм се поддал, както предишният министър се е поддал последните шест месеца на голямо харчене, дали виждате от май, юни, юли внезапно да почваме да харчим повече, отколкото можем.
Водещ: След малко ще отидете на Тристранен съвет за тристранно сътрудничество, където ще чуете официално от синдикатите предложението им за вдигане на минималната работна заплата на 290 лева. Колегата ви, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов предлага 270 лева. Ще приемете ли?
Симеон Дянков: Нито едното, нито другото няма да стане. В Министерски съвет, за радост, има достатъчно здравомислещи министри, така че съм напълно спокоен от тази гледна точка ,че това няма да се случи от тази година.
Водещ: Здравомислещо ли е това обаче от друга гледна точка? Как да се насърчи потреблението, как хората да харчат повече, икономиката да произвежда повече, от там държавата да събира повече данъци върху това произведено, ако доходите стоят ниски?
Симеон Дянков: Доходите в една част от хората се увеличават. Данните за 2010 година показаха, че средната заплата се е увеличила с 9%. Аз отговарям за стабилна фискална и макрополитика в България, която може да се каже, че България е една от най-добрите държави в Европа в това отношение. Да, това не храни директно хората, но ако нямаме тази база, стават огромни сътресения. Виждате всички наши съседки. И доходите тогава не само не се увеличават, а масово падат. Вижте Румъния, вижте Гърция, вижте Португалия напоследък, вижте Ирландия. Така че първоначалната работа да имаме добра база е свършена. Оттук нататък да, трябва да се мисли как да се увеличават доходите, но при положение, че България има най-ниското данъчно бреме, това не може да става - дайте тук да не плащаме, дайте там да не плащаме, дайте да няма презониране. И не може държавата самата тя да казва - дайте сега да влезем в още по-голям дефицит, за да вдигнем минималната работна заплата. Трябва да правим това, което можем да си позволим.
Водещ: Грешка ли е да се пести сега в България? Верен ли е анализът на „Тема" от вчера, че докато ние спестявахме, навън обезценяваха стойността на заделеното от нас?
Симеон Дянков: Нормално е и от гледна точка на бюджет, личен на домакинството, и от гледна точка на държавата да се пести, когато времената са добри.
Водещ: Да, но долар, евро се обезценяват.
Симеон Дянков: Казвам, когато нещата са добри.
Водещ: Тоест сега, когато са лоши, трябва да не се пести.
Симеон Дянков: Сега, когато нещата са по-сложни, макар че вече се излиза от това положение и има всъщност сигурност, че се излиза от това положение, защото вече три последващи тримесечия сме на положителен растеж, е моментът хората да не се притесняват, че ще стане гръцки или румънски, или ирландски сценарий в България, няма да стане, и да започнат за харчат повече. Както, между другото, започва и държавата. Аз не случайно казах - тази година милиард и половина повече се дават за инфраструктурни проекти, отколкото миналата година. Миналата година знаете, че и тогава ударно се строеше. Така че и държавата, и домакинствата трябва да са по-спокойни и да харчат повече.
Водещ: Два анализа от седмицата. На „Труд" - „Болниците ни обедняват още повече. До 20 на сто намаление на порите за най-големите", според справка, която е имал вестникът. „стандарт" - „Шефовете на болниците наредили „Връщайте пациентите, свършат ли парите"".
Симеон Дянков: Над три милиарда има тази година в болниците. И вчера имах среща в Министерството на здравеопазването за това как върви там системата. Системата има достатъчно пари и за първи път тази година влизат и европейски пари - и за общински болници, и за големите, така наречени многопрофилни.
Водещ: Защо тогава се намаляват парите на най-големите болници?
Симеон Дянков: Първо не е вярно, че се намаляват парите. Може би се говори за кардиохирургия, където огромни пари са се харчили, бих казал, по неразумен, меко казано, начин. Така че там наистина през пътеките намалихме какво се заплаща и с право го намалихме на базата на анализ. Болниците просто трябва да си вършат работата и наистина да се грижат за болните хора, а не да виждат къде са най-скъпите пътеки и там да казват - дайте сега да правим каридиооперации, просто защото там ни се плаща повече.
Водещ: Не е вярно според вас това, че българите обеднели дотолкова, че спрели да купуват лекарства, дори когато са болни, както се сочи в анализ на Световната банка от тази седмица, който вие нарекохте „социологическо проучване", а не икономически анализ и те май го потвърдиха после?
Симеон Дянков: Да, вчера излезе и съобщение от Световната банка. Интересно е защо излиза точно сега така нареченият анализ. Но той какъв е? Всъщност това е базирано на въпросник, в смисъл това не е статистика, не е истински анализ. Общо взето консултанти са ходили и са питали най-бедните части на населението в няколко държави, включително и в България - вие какво мислите, по време на криза ще ви намалеят ли доходите и ще ли имате по-малко доходи за лекарства, храна и т.н. Просто така е зададен въпросът. Е какво мислите, че хората ще отговорят по време на криза? Естествено е те да кажат - да, вероятно доходите ни ще са по-малки. Та не е истинска статистика, това е изследване. И не само това. Изследването е правено в 2009-та и началото, до февруари на 2010-а. Февруари 2010-та - да, тогава точно бяхме в най-голямата дълбочина на кризата. Доста положителни за икономиката неща се случиха като цяло. Не казвам, че няма част от населението, което наистина страда. Така е, все още е трудно. Но за това, което се случва около нас трябва да сме реалисти. Вижте Румъния, вижте Гърция. На тази база имаме прогрес. Световната банка вчера точно това каза. Благодарение на стабилната фискална политика има основа за добро икономическо развитие и на доходите.
Водещ: Растат ли дълговете на хора и бизнес, които не могат да бъдат връщани? Дали могат да се правят обобщения от новината от седмицата за самоубийството на двама съпрузи от Враца заради това, че не са можели да си върнат дълговете?
Симеон Дянков: Икономиката като тръгне надолу има известно време, година - година и половина, където хората имат някакви резерви и фирмите също и успяват да си изплащат дълговете, което е положителното. Отрицателното, негативното е, че икономиката като тръгне нагоре, както вече тя е тръгнала, на макрониво става въпрос, има един период, в който приходите и на фирмите, и на домакинствата все още не тръгват заедно с нея. И ние сме точно в този период, където макроикономиката върви нагоре, а доходите и на някои фирми извън износа не тръгват толкова силно. Но този период е преодолим, той е въпрос на няколко месеца след което нещата ще са много по-добре. Просто трябва да сме реалисти и да знаем как минаваме през един икономически цикъл и да сме радостни, че ние излизаме от този икономически спад, докато около нас има няколко държави, които и тази година прогнозират негативни икономически тенденции.
Водещ: Обосновано ли е финансово местене на ведомства извън София? Горите да се управляват от Пловдив, рибарството от Варна? Обосновано ли е да се разменят сгради между общината и земеделието в София?
Симеон Дянков: обосновано е не само от икономическа гледна точка, но и от социална гледна точка. Има много примери по смета защо това помага. Аз говоря за първата тема. Не е ясно защо в София трябва да са всички, не само министерства, но агенции, администрации и т.н. Първо, има много положителен ефект, ако някои от тези агенции са по другите градове - Пловдив, Варна, Бургас, Ловеч, а защо не и в някои по-малки градове. Тогава там ще има по-голяма покупателна база, повече експертиза също по някои теми. Просто държавата като цяло ще живне, а няма да е само в един-два града. Това е в социалния аспект. Икономическият аспект - освен че там, разбира се, ще има повече търсене, по този начин финансово стават по-смислени някои от инфраструктурните проекти. Примерно, представете си, че има няколко агенции в Габрово, Ловеч, моят любим град, Велико Търново и т.н. Магистрала „Хемус" тогава прави много повече смисъл.
Водещ: Каква е позицията ви за „Белене" в новия контекст на аварията на „Фукушима" в Япония? Логиката е, че централите трябва да станат по-скъпи, за да станат по-безопасни.
Симеон Дянков: Вие знаете, че още от началото на влизането ми в правителството аз съм имал последователни коментари по „Белене" - нито стотинка от държавния бюджет, нито като пари, нито като заеми, нито ката гаранции. Радостен съм, че до там има национален консенсус и сме излезли от предишната тема на тройната коалиция държавата да плаща. Ако има добър външен или добри инвеститори, тогава може да се мисли как държавата да го регулира. Новата тема, която излиза - да, ще има много по-голям фокус върху безопасността. От тази гледна точка смятам, че досегашната политика на това правителство за повече анализ, за влизане на международен консултант е добрата политика. Това, което ни учи Япония е, че още допълнителен анализ трябва да се направи за известно време, което означава евентуално да има някакъв допълнителен период за размисъл преди да се стига до крайно решение. Аз съм убеден, че премиерът е мъдър човек, ще стигне до това решение в скоро време.
Водещ: Кога ще внесете предложението за промяна в Конституцията, която да регламентира вашата идея, коректно е да кажем, че тя тръгна от сините, но вие я приехте и развихте, за финансова стабилност? Да повторим - бюджетен дефицит до 3% от БВП, впрочем задължение от членството на България в ЕС; държавни разходи до 37%, впрочем това си се прави и в момента като се изключи европейското финансиране; и промяна в преките данъци - само с две трети от депутатите в парламента. От сондажите, които направихте излиза, че само левицата няма да ви подкрепи, тоест имате мнозинство да промените Конституцията. Кога?
Симеон Дянков: Надявам се да можем да влезем в парламента през месец май и това да е надпартийно решение, в смисъл да бъде подкрепено от депутати от всички партии или поне от почти всички партии. Но ние имаме тази готовност след един втори тур на работни срещи, който щ6е започне още от следващата седмица, където вече работният вариант, който сме представили да се подобри, някъде в края на април Министерството на финансите да е готово. Така че, както казах, се надявам на обща подкрепа от всички депутати или на огромна част от тях, това да е надпартийно решение, защото е в интереса на Българиия.
Водещ: Няма ли да се обезсмислят общите правила, обраствайки, ако ползваме израза от Медияпул тази седмица, с форсмажорни допълнения? Тоест да се предвидят толкова възможности за изключения, оправдания с форсмажор, световни кризи, арабска криза, японско земетресение, където всяко следващо правителство ще може да казва - да, по принцип приемаме, но сега се налага да променим.
Симеон Дянков: Ще има само едно изключение и то затова се казва форсмажорно и то ще има явен начин как да се изчислява дали това е природно бедствие, и това е, което най не може да се прогнозира с времето, има явно определени какво е това бедствие в смисъл като каква част от икономиката удря. За радост такава дефиниция има в немската конституция, ние от там я взаимстваме, много ни харесва техният текст за форсмажор. Ние сме го доразработили, за да влезе в нашата Конституция по по-добър начин. Така че просто тука следваме немския опит. Няма да има (...). Ако това се случи, това ще е просто един явен начин, по който се влиза във форсмажор. И по-важното, което е - този форсмажор няма да се решава от правителството, защото тогава наистина всеки финансов министър може да казва сега сме във форсмажор, а ще се решава от Народното събрание, това е нашето предложение.
Водещ: Срещахте ли се тази седмица с Алексей Петров? „24 часа" пише, че ще правите такава среща с него в качеството му на председател на Съюза за стопанска инициатива.
Симеон Дянков: Не, нямаше такава среща. Не е имало досега. Тука темата, разбира се, медията донякъде прогнозира какво може да се случи - че като председател на Тристранния съвет аз по задължение, и това ми е работата, разбира се, имам срещи с всички представители на работодателите и на синдикатите. Съюзът за стопанска инициатива в момента и от доста време в предишни правителства е представен в Тристранния съвет и аз като председател на тристранката, ако ми поиска среща Съюзът за стопанска инициатива, по някакъв начин трябва да отговоря.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Живко Георгиев в „Труд", видяхте тази седмица, Живко Георгиев от „Галъп" казва - най-лошото е, че Симеон Дянков спря да говори. Според него това е много лош сигнал за икономиката и той казва, че вие сте спрял да говорите, защото вече сам се съмнявате в оптимистичните си прогнози. Сега да приемаме ли, че в тези 45 минути разговор доказвате, вярвате в прогнозите си?
Симеон Дянков: Прогнозите за 2010 година се сбъднаха. Имаше доста песимисти, които казваха - ще трябва допълнителна актуализация на бюджета - това не се случи, казваха, че ще имаме отрицателен икономически растеж - това също не се случи. Така че като фактите говорят, хората мълчат.
Водещ: Симеон Дянков - заместник-министър председател и министър на финансите в „Седмицата".