Дянков: Красимир Стефанов си тръгва, ако не оправи нещата в НАП

Водеща: Хайде да отделим предположенията от истината. Казвате – възможно е увеличение на минималната работна заплата на 270 лева, но предполагате, че това най-вероятно няма да стане от 1 юли по технически причини?

Симеон Дянков: Точно така, ние сме си направили сметките, и са за правителството те излизат. Можем да направим това увеличение тази година и това ще го предложим на Тристранката. Но има технологичен процес. Трябва да изслушаме работодатели и синдикати. Работодателите голяма част от тях искат това да стане не от тази година, а от следващата година. Точно затова не може правителството да излезе и да каже – става от 1 юли. Трябва да мине през целия процес, за да е наистина законово основано.

Водещ: Господин министър, вярно ли е това, с което излиза днес „Труд”, че на три етапа вероятно ще стане увеличението – от септември, след това януари и април следващата година? Информация, която са получили от вашето ведомство.

Симеон Дянков: Те говорят, предполагам, за пенсиите, а за минималната работна заплата трябва да стане наведнъж и въпросът е технологично, както казах.

Водеща: По темата с минималната работна заплата. Ще се вслушате ли в част от работодателските организации, които казват – „Не увеличавайте сега минималната работна заплата, защото ще ни се наложи да уволняваме, работници, защото сивата икономика ще посивее още повече.”

Симеон Дянков: Точно така. Затова ни трябва Тристранката и точно затова представих един апел – да изчакаме Тристранката какво ще реши. Ако се наложи 23-ти пак да се срещнем, надявам се, че няма да се наложи, но пак да се срещнем, за да решим. Ние имаме данните, които показват, че това няма да увеличи сивата икономика, а може да стане и ще спечелят всички. Това са данните на финансовото министерство. Знаете, и ние сме показали последните две години, че се грижим доста бизнесът да върви добре, защото създава и пази работните места. Така, че ние ще сме на страната, която казва – „Направили сме разчети, според нас това е възможно и е добре”, но да изслушаме всички.

Водещ: А ще се увеличи ли потреблението от това, според вас, като икономист?

Симеон Дянков: На първо време, не толкова потреблението, просто по-социално слабите хора, ще имат малко повече възможност за най-необходимите неща. Потреблението с известно закъснение също може да се увеличи, но толкова само от минималната работна заплата, а от това, и част от пенсиите, за които след малко предполагам ще говорим. Наистина искам да направим сега нещо и на стъпки да прогресираме в следващите месеци.

Водеща: Минималната работна заплата. Дръпнете чертата и направете равносметка. Кой ще спечели и кой ще загуби от увеличаването на минималната работна заплата?

Симеон Дянков: Сметките са такива, че в държавния сектор, в общините има между 25-30 хиляди души, които в момента са на минимална работна заплата. Тук бързам да кажа, че те не получават задължително само 240 лева. Те получават 240 лева плюс клас, някои получават 270, 280, други 290 лева. Като се вдигне минималната работна заплата от 240 на 270 лева, голямата част пак няма да получава 270 лева, тя ще получава 300 310 и т.н. за прослужено време. Те разбира се ще спечелят, оттам нататък, където има концентрация на такива хора във финансите сме направили анализ, къде, от гледна точка на региони и на сектори са. Оказва се, че примерно в област Русе има много такива хора, в област Стара Загора има много такива хора, така че там ще очакваме. И някакво очакване на потреблението в тези стоки, които се използват най-широко. И тука става въпрос за темата, която вие споменахте. Малкият и средният бизнес дали от това ще спечели, или няма. Аз миналата седмица имах възможност да пътувам в Бургаска област. Срещах се с бизнеса. Големият бизнес казва – за нас това не е тема, понеже всички са над минималната работна заплата. Голяма част от малкия и среден бизнес казва същото – за нас това не е тема, ние плащаме над минималната работна заплата. И остават някои бизнеси в две сфери – услуги, това са ресторантите. Този тип услуги, по морето също, и преработвателната промишленост, където също има изчисления – около 4-5 хиляди души в частния сектор, които са на минимална работна заплата. Смятам, че и те е спечелят и държавата ще спечели. Но искам да минем по всички законови стъпки, за да можем накрая да кажем – обществото като цяло е готово за това.

Водеща: Харесва ли ви идеята на социалния министър – минималната работна заплата да бъде отвързана от различни плащания. Като примерно плащането при джипи, което е един процент от минималната работна заплата?

Симеон Дянков: По принцип е смислена идея на Тотьо Младенов, дали това трябва да стане сега, пак е тема за Тристранката. Убеден съм, че там ще има доста различни мнения.

Водеща: За пенсиите. Последно кои пенсии ще бъдат увеличени?

Симеон Дянков: Още ден-два ни трябват за да свършим първоначалният анализ, да го представим първо в правителството, след това в Парламента, групата на ГЕРБ и другите и пак трябва да минем същият процес през Тристранката. Аз мисля, че това може да стане едновременно и затова се разбрахме с представителите на синдикатите и работодателите да имаме среща не тази седмица, а следващата седмица, за да сме свършили и сметките за пенсиите. Фокусът на пенсиите е върху най-социално слабите. Ние в програмата на ГЕРБ още преди две години, бяхме сложили като обещание да се вдигат вдовишките пенсии, така че това е един фокус, който в момента следим. Там има огромен брой хора, около 700 хиляди души, 697 хиляди души в момента получават вдовишки пенсии. Нашата амбиция е поетапно да започнем да увеличаваме тези пенсии. В следващите няколко месеца да направим едно увеличение, след това в началото на следващата година и така да стигнем от сегашните 20 процента до 40 процента, както сме обещали преди изборите.

Водеща: Увеличение с 40 процента?

Симеон Дянков: Там е поетапно, вдовиците или вдовците в момента получават освен тяхната пенсия и 20 процента, такъв е закона, от пенсията на починалия съпруг или съпруга. Искаме поетапно от 20 процента да го увеличим на 40 процента, но това ще стане поетапно – на три стъпки. Една стъпка сега, след, разбира се решение в Тристранния съвет и вече поетапно в следващата година, година и половина, за да я удвоим.

Водеща: Чухте какво каза преди няколко дни президентът Първанов по повод вашите идеи. Той казва, че „...критерий за увеличението не трябва да е размерът на пенсията, а всички доходи и имущество на подпомаганите, защото не всички с най-ниски пенсии, не всички вдовци и вдовици, са най-бедни и най-нуждаещи се...”?

Симеон Дянков: Това е чиста дискриминация. За радост, не президента решава социално икономическата политика. По този начин, по който е обяснен, той ще дискриминира срещу законите на държавата, които са ясни – имаме пенсии, имаме вдовишки пенсии, имаме пенсии за хора, които са над 75 години и това е законовата рамка, в която може да се работи. Ние не можем да си измисляме нови начини и нови мотиви как да променяме пенсиите. Трябва да следваме както са законите, за да не се появи темата дискриминация. Това, което току-що прочетохте, е дискриминация.

Водеща: Обаче, увеличавайки пенсиите само на, по вашите думи на около 15 процента от възрастните хора, не противопоставяте ли едни срещу други именно хората в пенсионна възраст?

Симеон Дянков: Ние мислим по няколко варианта, имаме всъщност четири варианта. Този, който ви разказах сега за вдовишките пенсии е вероятен вариант. Първо, защото това е залегнало още преди две години, когато влязохме на власт и казахме, че това ще го направим. Всъщност то обхваща около 700 хиляди пенсионери, което е една трета от пенсионерите, така че това е и най-обхватния вариант. Не казвам, че това е единственият и само това ще стане. Казвам, това е варианта, който по закон не дискриминира. Защото всички хора с вдовишки пенсии ще получат едновременно евентуално такова увеличение. Както казах около 700 хиляди души са една трета от пенсионерите.

Водеща: Това е единият вариант, другите три варианта, какви са?

Симеон Дянков: Другите варианти ще ги чуем следващата седмица, като се представят на правителството. Всички те фокусират върху социално най-слабите пенсионери, това да стане още тази година, в следващите няколко месеца, като може да мине през целия процес. А вече от следващата и по-следващата година на три стъпки, не само за вдовишки пенсии, а както ще видите в тези варианти в най-скоро време, и за други пенсии. Просто да се види един растеж на доходите, вече може да си го позволим.

Водещ: Вдовишките и най-ниските, така ли?

Симеон Дянков: Най-общо казано – да.

Водеща: Тоест, в тези четири варианта, в който се увеличават пенсиите на по-широк кръг от хора, не само най-ниските пенсии, не само на вдовиците и вдовците?

Симеон Дянков: Не, фокусираме се върху социално най-слабите за тази година. В годишен срок, в рамките на около 18 месеца, вече и разбира се в много по-широк кръг пенсионери. На няколко стъпки, като първата стъпка искаме да е сега и ще разговаряме с синдикати и работодатели след около седмица и малко след седмица.

Водеща: Ако срещнете сериозен отпор от синдикатите, специално на тема пенсии?

Симеон Дянков: Просто ще се убеждаваме, че сме минали през две трудни години за нас като правителство, от това, което наследихме и за народа разбира се. И сега е време, можем да си позволим поетапно да вдигаме доходите, нещо, което в голяма част от другите страни не могат да си го позволят. Ние можем и ще покажем как сега ще почнем и следващата и по-следващата година можем да продължим по този път. Смятам, че ще имаме консенсус. Въпросът е, точно затова казах преди няколко дни, не може автоматично да се смята, че това от 1 юли ще стане, просто ще трябва да изслушаме всичките си партньори.

Водеща: Казвате „можем да си го позволим”. Ако перифразирам премиерът Бойко Борисов, защо, по-добре ли работим?

Симеон Дянков: Доста по-добре работим. Вече има резултати, защото знаете, влязохме в период на много тежка икономическа и финансова криза. Вече имаме доста добри резултати на макро ниво, от първото тримесечие на тази година, знаете, Евростат миналата седмица каза – растеж 3.4 процента. Това ни прави седми в Европа по растеж за първото тримесечие, сравнително добър резултат. И вече започват да идват резултатите, както от административната реформа, така и някои от големите реформи в митниците и данъчното, което с години не се е правило. Ние миналата година ги правихме и сега вече започваме да печелим от тях.

Водеща: Само последен въпрос, за да изчистим пенсиите. Миналият петък на гости тук ни беше Валентин Николов, заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ и той каза, че се подготвя изваждането на фирми от забранителния приватизационен списък, за да могат да се намерят и пари за пенсиите. Ще се прави ли това, защото във вчерашната преса това беше вече обраснало с конкретика, че от списъка се вадят „Български пощи” и АДИС, която се грижи за дипломатическите ни мисии. Вярно ли е това?

Симеон Дянков: Първо е вярно, че не чрез правителството, а чрез депутати е внесено в Парламента предложение за промяна Закона за приватизация и следприватизационен контрол, така че няколко фирми, тези две са сред тях. Мисля, че четири-пет фирми са предложени. Прикрепват се към предложението, спомняте си преди три седмици Министерство на финансите предложи НДК да влезе в забранителния списък, но сега се използва това, че така или иначе има промяна в закона и тези фирми излизат от този списък. Тука трябва да уточним, че всички плюсове, всичко, което получи държавата от тази приватизация, не могат да се използват в рамките на този или на следващия бюджет. Те всъщност влизат в сребърния фонд, така че пак отиват за пенсии, но отиват за пенсии в сребърния фонд след 2018 година. Просто се държат като част от фискалния резерв, трупат някакви активи и от 2018 нататък се използват за пенсии, такъв е закона. Така че, ние няма сега да ги използваме с други думи. Приватизацията на този тип дружества не ни помага тази година, следващата или по-следващата за увеличаване на пенсиите. Това е по-дългосрочна политика.

Водеща: Попитахме в петък господин Николов, ще попитаме и вас – време ли е за приватизация? Използвам повода и от това, което Андрей чете в новините от сутринта, синдикатите днес ще протестират срещу приватизацията на „Булгартабак”?

Водещ: „Булгартабак холдинг – Благоевград БТ”?

Симеон Дянков: Моето мнение предполагам го знаете, държавата не е ефективен собственик, особено на предприятия, не е работа на държавата да се занимава с управление на предприятия. Така че, колкото по-бързо държавата се освободи от активи, които не са в нейния основен приоритет, толкова по-добре за всички. От една страна тези активи по-добре ще се управляват от тези, които ги купят. От друга страна държавата ще има повече пари за втория стълб на пенсионната система от 2018-та. Моето мнение е, че – да, всеки момент е добър момент държавата да се фокусира върху най-важните неща и да остави тези, много неефективни държавни предприятия на други хора да ги управляват.

Водещ: Не ви притеснява, че това може да доведе до някакви социални стресови ситуации?

Симеон Дянков: Трябва просто да се изясни, защо държавата трябва да управлява толкова много предприятия, и това дали е ефективно. Знаете, едно след друго, прекрасен пример имаме като НДК. От 26 години беше управлявана като творческо обединение и знаете какво стана през всичките тези години. Сега, като стана предприятие, макар че е държавно в случая предприятие, за няколко седмици внезапно стават доста по-интересни неща. Внезапно почват да се събират всички тези вземания, които с по две-три години не са събирани, нови инициативи има. Така че, за мен е важно, държавата да се фокусира върху основните неща – образование, наука, здравеопазване, инфраструктура, музеи и т.н. и да остави предприятията.

Водеща: Само да ви питам, в НАП София заваляха оставки. Отива ли си шефът на НАП Красимир Стефанов? Ето вчера колегите от вестник „Пари” го отписаха и назначиха на негово място колега от Велико Търново, който вие похвалихте лично.

Симеон Дянков: Преди около месец се събрах с Краси Стефанов и с останалото ръководство на НАП и казах – „Като приходи, вървите добре – и НАП и митниците в момента са малко над 100 процента от приходите, от прогнозните приходи до края на май – но не съм доволен от някои части, особено контрола.” Продължавам да чувам като пътувам из страната оплаквания, че еди кой си бизнесмен, който с години не си е плащал данъци, работил е тясно, така да го кажем, с НАП, продължава да се ползва от такива протекции. И казах – „Искам вашият контрол да е такъв, че хората да казват – да, най-после е станала тази промяна, и ако това не стане, си отивате всичките – от Краси Стефанов, до заместник-шефовете му, до всички.” Работихме около месец, видяхме къде са най-големите пробойни и хората от финансите правиха анализ и установихме, че град София, контролната дейност е най-слаба. И там, съответно сменихме директорът, заместник-директорът, всички началници на отдели, преглеждаме всички останали отделения и предполагам ще има още доста промени. Това не е толкова тема за събиране на приходите, макар че в средносрочен план и това е тема. Просто да има прозрачност и всички да са на една нога, да не може да се казва – „Тези хора се ползват с привилегии и се ползват с години”.

Водещ: Кога изтича срокът на Красимир Стефанов, за да поправи видимо нещата?

Симеон Дянков: Месец-два, аз казах преди седмица и това е моят срок.

Водеща: Срокът ясен, обаче вие сам съзнавате колко трудно се работи под действието на ултиматуми?

Симеон Дянков: Когато с много години има информация, че нещо се е случвало, което не харесва на гражданите, а не би трябвало да харесва и на държавата, в смисъл че в някои сектори – горива, захар, зърно, медикаменти, има анализи в самия НАП от 2005, 2006 и 2007 година, че там не се събират достатъчно ДДС, че има ДДС измами, нещо трябва да се направи. Кой е отговорен за това? НАП е отговорен, защото те се занимават с тази дейност. Те дори миналата година имаха възможност да казват – „Да, но законовата база не ни позволява, защото през Парламента в минали правителство не са минали някои важни закони.” Ние всички закони, които НАП ни поиска, а и митниците – ги минахме. Примерно това, да не могат да се прехвърлят фирми с големи задължения на социално слаби граждани, променихме закона и сега вече това не може да стане. НАП има 60-дневен срок да провери тези фирми. Други промени направихме, свързване на фискалните апарати. Така че, един вид НАП сега няма начин да каже – „Вие не сте си свършили работата”. Сега е техният момент да кажат – „Всички тези неща, които ги знаехме с времето сега ще ги изчистим”.

Водещ: Няма извинение.

Симеон Дянков: Това искам от тях, те да си свършат работата.

Водеща: Последни уточнения по тази тема. Кой протектира въпросните бизнесмени, за които споменахте? От къде идват протекциите?

Симеон Дянков: Явно това е на местно ниво, понеже всички тези доклади, които се правят от централата, показват явно. Единият доклан например за зърното, от 2007 година, месец март. В смисъл, пет години е вървял по... А и от 2007 година пише, че как от 2001 година, значи десет години върви там някакъв проблем, който с времето не се решава. В горивата решихме проблема със свързването на фискалните устройства. В аптеките вървим също така, това до август да стане, след което е зърнопроизводството. Но, трябва и те да си свършат работата в контролната дейност. Затова вчера това, което видяхме всички шефове един вид, в София град, който е най-голямото поделение на НАП, всички шефове излязоха от работа, махнаха се за да могат нови хора да си вършат работата както трябва.

Водеща: Вота на недоверие към кабинета? БСП и ДПС твърдят, че правителството се е провалило в своята антикризисна политика и от това има сериозни последици. Кои са аргументите, които вие ще изправите срещу аргументите на опозицията от БСП и ДПС?

Симеон Дянков: Просто ще им покажа фактите. Вече споменах на първо тримесечие на 2011 година, растеж от 3.4 процента, казва Евростат. Това е най-добър резултат в Европа. Това показва, че вървим в правилната посока. Това е трето поредно тримесечие с растеж. Явно вървим добре. Другата тема беше инфлацията. Да, в началото на годната, заради това, което се случваше в Близкия Изток, заради цените на някои от храните, имаше инфлация в цяла Европа и цял свят. Днес, между другото, ще излязат данните за май, ние наблюдаваме тенденциите. Смятаме, че инфлацията е овладяна и тази тема също не стои на дневен ред. С други думи, да, разбирам, че все пак опозицията трябва да е актуална, трябва нещо да прави, но ние си имаме нашите резултати, ще ги докладваме, както ще докладваме и това за увеличаване на доходите, за минималната работна заплата, тъй като имаме тази възможност...

Водеща: Не трябва ли първо да е факт, преди да се похвалите в Парламента?

Симеон Дянков: Трябва да е факт, да, и точно затова изчакваме след 1 юли за да е решение. Но ние можем да кажем – „Ние, правителството, сме готови, имаме тази възможност”. Това може да се каже и вече е казано. Разбира се и за всичките други неща, които сме успели да направим в кризисна година. Да се върна на темата за музеите. Този петък ще се открие Музей за съвременно изкуство, първият музей в България от 1981 година. Тридесет години в България не е откриван нов музей. В голяма финансова криза ние успяхме да открием, и не само един, след два месеца втори музей ще открием. След година и половина трети музей...

Водещ: След два месеца – музей на тоталитарното изкуство?

Симеон Дянков: Точно така, да.

Водещ: Добре, за пакта за финансова стабилност.

Водеща: Само още нещо за музеите, защото господин Дянков започна. Колко пари ще бъдат отделени за двата музея – за този за модерното изкуство и този за Музея на тоталитаризма?

Симеон Дянков: Музеят за съвременното изкуство вече е готов, както казах в петък ще има откриване, вече е наредена и първата изложба. Той струва на държавата, имаме и норвежки финанси, европейски финанси, някъде около 4 и половина милиона лева. Това вече е станало. От тук почваме да създаваме и фонд с картни, скулптури и т.н. Музеят на тоталитарното изкуство също е почти готов, до месец-два ще е готов. Там освен самият музей има и прекрасна сграда на Министерство на културата, където ансамбъл „Филип Кутев” ще поместим много други... Там цената е също около 4 и половина-5 милиона лева изцяло държавен бюджет. Другият музей, тук в центъра, така нареченият „Български Лувър”, който от месец август започва да се строи. Освен тях имаме и други идеи за музеи. Културата на държавата е част от културното историческото ни наследство, културният туризъм за който напоследък говорим. Всичко това също се вдига в момента, след десетина дни с премиера ще ходим в Созопол. Там преди година казахме, че ще обновим църквата „Свети, свети Кирил и Методий” в центъра на Созопол, където ще се преместят мощите на Йоан Кръстител. Тази църква също е готова, така че на 25 юни ще сме в Созопол. Това е просто част от нашите инвестиции в културно историческото ни наследство. По време на тежка криза правим това, което не е правено с десетилетия.

Водещ: Накрая ми се иска все пак да ви попитам. Възможно е отлагане приемането на пакта за финансова стабилност. Склонен ли сте, ако се наложи да се откажете, от въвеждането му чрез Конституцията?

Симеон Дянков: Не, за мен това е важна промяна. Имахме вече първа стъпка...

Водещ: Да, но това е пункт, по който има несъгласие.

Симеон Дянков: Да, разбира се. Мнозинството все пак има превес, пакта е на две части, едната е в органичния бюджетен закон, вече мина на първо четене в комисия, тази седмица се надявам да мине през Парламента. Така че, вече там имаме успехи. Това е за лимит върху дефицита и върху преразпределение харченето. Самата промяна в Конституцията за мен е важна, защото тя е явен сигнал и навътре и навън, извън България, че България е от тези малко страни със стабилна финансова дисциплина, и че тези неща ще останат и за в бъдеще, независимо кой е на власт. Това е важно за падане на лихвите и към домакинствата и към бизнеса. А това за мен е една от основните задачи на правителството.

Водеща: Добре, благодаря ви за това интервю. От първо лице от финансовия министър разбрахте за какво държавата има пари и за какво все още няма.