Дянков: Рецесия в България няма да има

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите, 

Водещ: При мен в студиото вече е господин Симеон Дянков, финансовият министър на Република България. Здравейте господин министър.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Сега ще кажа за цялата ни публика, че преди малко, в краткия ни предварителен разговор в приемната, вие казахте, че във Вроцлав, където бяхте за неформалната среща на Съвета на Европейския съюз, е било доста по-горещо за очакваното за сезона.

Симеон Дянков: Точно така беше. Първата среща на финансовите министри след лятото. Това лято беше доста трудно за Европа, почнаха проблеми не само в Гърция, Португалия и Ирландия, които знаехме от преди лятото, а вече големи икономики – Испания, Италия, Франция, Белгия почувстваха така доста големи удари върху реномето си и върху финансовите си пазари през лятото. И така, първата среща се очакваше да бъде доста тежка, но три групи теми излязоха, които може би за първи път си говорим открито за нещо. Първата тема беше, че на Гърция не и отпуснаха, Еврозоната, членките на Еврозоната не и отпуснаха очаквания транш, трябваше в средата на септември те да получат още 8 милиарда евро. Главно Германия, Австрия, Финландия, казаха – не са си изпълнили условията, няма да го получат. И сега, след около десет дни ще отиде нова група експерти от ЕК да провери как стоят нещата. Но вече има реален шанс Гърция да не си получи парите, защото изоставят от условието.

Водещ: Как намирате вие лично това решение? Вие говорите, че трябва твърдо да се постъпи...

Симеон Дянков: Трябва твърдо да се постъпи и в общата група, не  на Еврозоната, всички 27 министри, шведската делегация  и самият аз, отстоявахме това решение. Бяхме всред страните заедно с Германия и Австря, които отстоявахме това решение. Трябва твърдо да се действа, за да разберат всички държави, които са харчили повечко отколкото са можели във времето, че сега е времето за финансова дисциплина. Не само е хубаво за тях, а е хубаво и за целия ЕС. Но, Гърция... след десетина дни пак ще се срещаме се реши, на следващо заседание в Люксембург- 3 и 4 октомври, пак да се отвори този въпрос. Дано дотогава да има Гърция някакъв напредък. Втората тема беше най-интересна, поне за мен, и участвах активно в дебатите, а именно... В момента ние си говорим, най-общо казано по следния начин – има огромен заем Гърция, но Португалия е същата, Испания е същата, няколко държави, огромна главница. И ние вече година и половина за Гърция си говорим, как те да могат да си плащат лихвите, а лихвите се увеличават постоянно и главницата се увеличава постоянно. Тя в момента е близо на 160 процента от брутния вътрешен продукт на Гърция, в сравнение – ние сме на 15 процента. Това е огромната разлика.  И досега някак си, политиците в Европа се фокусират за Гърция само върху лихвите, как могат да се изплащат месец за месец, а не върху голямата главница. А основната тема – нестабилността на финансовите пазари е главницата. Защото всички анализатори считат, аз също така считам, че тази главница няма начин да се изплати във времето 

Водещ: Какво може да се направи с нея,  това ли сте имали предвид в едно интервю, дадено съвсем наскоро, че трябва да се мисли за някакво частично преструктуриране на дълга на...

Симеон Дянков: Това, което се прави и в компании, като имат проблеми, и в миналото, когато държави са имали такъв дълг – частично преструктуриране. В смисъл, банките, които са давали този дълг във времето, защото това не е дълг само на гръцки банки, всъщност гръцките банки са само малка част, това са главно френски, някои испански, италиански и т.н. Те един вид трябва да кажат – разбираме, че не може Гърция да изплати тази главница и ние ще намалим съответно какво ни се дължи. Това се казва „частично преструктуриране”. За да може главницата да намалее, иначе Гърция постоянно ще е в рецесия, както за тази година... Между другото обявиха минус 5.5 процента. Е, ако не ти расте икономиката, как ще си изплащаш главницата? Към този вариант за година и половина досега не се говореше, напоследък Швеция, Германия, новата австрийска министърка, самият аз, просто настояваме да се говори и за главницата и да се реши големият проблем. Защото ако не се реши този проблем, и това беше третата тема в Европа, все повече икономики, и особено в Западна Европа, тези, които имат все пак някакви проблеми финансови или в банките, почват да се забавят. И внезапно, от това, че Европа не може да реши гръцкия проблем, се забавя цялата западна европейска икономика. Една след друга западноевропейските държави Италия, Испания, Холандия, Швеция, Франция, всички обявиха в същия ден, използваха деня, да кажат, че очакват трето и четвърто тримесечие да са с много по-лоши резултати, отколкото...

Водещ: Преди малко казахте – за пръв път от две години насам си казахме открито нещата. Защо изобщо трябваше да се крият?  Обяснете за непознатата публика, за какви интереси става дума там и защо трябва чак след две години и половина да си кажем открито нещата, и защо, в крайна сметка, както казват някои специалисти икономисти, предизвестеният банкрут на Гърция се отлага? 

Симеон Дянков: По чисто политически причини. От една страна, разбира се, това не е една държава, макар че сме един съюз – 27 различни финансови министри, 27 различни мнения започваме отначалото. Та трябва известно време повече, ако примерно решението се взима в Китай, Бразилия или в САЩ. Това и аз го  очаквах, но не очаквах, че две години и нещо ще си говорим по тема и ще заобикаляме основната тема, която е Гърция, а вероятно и в други държави, но Гърция в момента, не могат да си изплатят главницата. Според мен, това се забавя по... така да се каже, по политическа конюнктура. Както между другото и в САЩ. САЩ имат огромен дефицит, около 10 процента, не вземат някакви особени мерки, защото след година има президентски избори.

Водещ: А се печатат пари в Америка...

Симеон Дянков: В момента те печатат доста долари, могат да го правят обаче. Гърция не може да печата евро. Но те бавят, защо, защото искат тази тема в САЩ да се реши след президентските избори. Донякъде, същото е и в Европа, изчаква се за едни или други избори, защото тук , не е засегната само Европа, примерно френските банки са много засегнати, защото те са главните кредитори. И следователно, това е политически проблем не само в Гърция, а те се борят героично сегашното гръцко правителство, просто няма как, според мен, да решат такъв голям проблем. Това е проблем обаче и на френските банки и следователно на френското правителство. И там, един вид се изчаква, изчаква, изчаква... дано някакво друго решение да дойде или то да се отмести след техните избори следващата година. Това поне е моето мнение. А то няма как да се отмести. Такъв голям проблем трябва да го решиш веднага и от това ще спечели и гръцкият народ, защото ще станат по-конкурентноспособни. От това ще спечели цяла Европа. 

Водещ: Да, конюнктурните решения, какво казвате, свързани с предизборни ситуации.

Симеон Дянков: За първи път обаче в Европа, на този неформален Екофин, може би защото беше неформален, може би, поне след лятото се видя вече, е анализаторите... и пазарите вече няма накъде. Австрийската ми колежка, германецът–министър, новата финландска министърка бяха много настойчиви и с право, ние искаме решения. Като станат 27-те, шведският ми колега и аз, взехме доста активно отношение по този въпрос.

Водещ: Една друга идея, която беше в обръщение в последно време. Дали беше засегната по време на неформалната среща евентуално излизане, като възможна мярка, временно от Еврозоната, проблемна страна?

Симеон Дянков: Не, тази мярка не беше засегната. Тя е табу засега поне. Според мен, трябва да се върви в крачка. Първата крачка, която беше направена във Вроцлав, и ние пак се срещаме след десет дни, да се признае, че голямата тема, която засега въобще не беше решавана, е голямата главница на Гърция. Вече решихме, че това наистина е темата. Там се включиха и шефа на Европейската Централна банка, комисарят по евроразвитието Оли Рен, с който имахме доста интересен дебат по темата, какъв икономически модел дава успешно развитие на Гърция по този начин. И отговорът е – никакъв, няма такъв икономически модел. 

Водещ: За да имаме време да засегнем българските вътрешни въпроси, ще ви помоля накратко само да кажете, от цялата тази вълна, която за съжаление се е получила в резултат на проблемите в Гърция, засегната ли е в момента, България застрашена ли е сериозно?

Симеон Дянков: Сериозно не, но понеже виждаме, че германската, френската, италианската икономика се забавят, холандската, за моя изненада обявиха рязко забавяне, шведите обявиха рязко забавяне. Ако наистина трето и четвърто тримесечие в Западна Европа е по-слабо, отколкото те са очаквали, а всички дават тази прогноза, България няма как да не е също ощетена. И може би от първото тримесечие на следващата година, има известно забавяне,  и при нас ръста няма да е както се надявахме около 5 процента, а ще бъде може би 3-4 процента, така че, и при нас ще се получи забавяне. Точно затова казвам, че решаването на големия гръцки проблем всъщност е положително за цяла Европа. Но рецесия в България няма да има нито тази, нито следващата, нито по-следващата. Не, просто ще се забави ръста.

Водещ: Добре, Бюджет 2012-та. Преди малко вие бяхте в приемната и чухте, че тук с господата Данаилов и Калфин три пъти или четири пъти споменахме името ви. Господин Калфин дори каза – е, те там са подписали за четири години да има замразяване на доходите, а сега си говорим празни приказки, че ще се вдигнат 2012-та... Ще има ли увеличение на доходите заради нашата финансова стабилност, както обявихте преди време, като прогноза – за 2012 година?

Симеон Дянков: Да, ще има такава възможност, както от 1 септември явно вдигнахме доходите и в пенсии,  и в минимална заплата. Така че, няма как това, което Калфин казва да е актуално. За следващата година също ще има такава възможност, но тя ще се обсъжда в рамките на бюджета. Всъщност, макар, че ние сме доста подготвени във финансовото министерство, с изключение на бюджета на Министерство на културата, Стефан Данаилов спомена там, което знаем, че наистина ще има доста значителен скок, някъде от рода на 15 процента повече ще влязат в  културата, защото Вежди Рашидов ги заслужава. Казал е, че ще строи три музея, днес откриваме втория, там вървят добре нещата. Но, с изключение на този бюджет, по всичко останало все още говорим и всъщност новините от Вроцлав, които за съжаление са лоши за европейската икономика, ни дават още повече тласък, агенция по агенция, министерство по министерство, бюджет по бюджет, да виждаме къде все доще имаме неефективност и да съкращаваме, за да можем на други места да дадем повече. 

Водещ: Ще дръпнете ли средства, примерно от Министерство на вътрешните работи? В последното си интервю за вестник „Капитал” казвате... малко загадъчно звучи израза, но всъщност е прекалено ясно, от вече изживяли времето си... не ви цитирам точно ... сектори, или не толкова важни, по-скоро с важност, която не е толкова актуална, ще изтеглим към други, както споменахте?

Симеон Дянков: От сектор „Сигурност” като цяло, което включва МВР, ДАНС, различни разузнавания, държавният резерв до някаква степен, ще се дръпнат средства, за да влязат в социалните сектори. Защо, защото тази теза, която и вие споменахте, като по време на Студената война, сектор „Сигурност” беше донякъде определящ, за добро или за зло. Вече сигурността на една държава зависи от финансовата и дисциплина. Вижте какво става около нас, зависи от социалните постижения, образование, здраве И следователно, като говорим за сигурност, вече трябва да мислим главно за тези сектори. 

Водещ: Да, вие ни върнахте във времето на Студената война, но аз ще ви върна в много по-ново време и ще ви кажа, че имаше немалко средства за подслушване в България и обществото малко понастръхна. Така е, нали?

Симеон Дянков: Включително и аз, и точно затова казвам, че сигурността на една страна се определя не от това, колко оръжие има и колко хора подслушват, а се определя от това колко хора имат работа, колко хора могат да получат добро образование и да са здрави. И тази идея трябва да стане основоположна идея на сигурността в България.  

Водещ: Все пак да ви попитам, вие казахте категорично имаме възможност за вдигане на доходите през 2012 година, но Менда Стоянова, председател на Бюджетната комисия беше доста по-скептична и умерена. Говорихте ли с нея, разговаряхте ли по това?

Симеон Дянков: Разговаряли сме, разбира се, правим някои промени в данъчното законодателство. Държим всички данъци такива, каквито са. Няма да има никакво повишаване на данъците, но да улесним... по-скоро да направим по-трудни ДДС-измамите в няколко сектора. Говорихме с нея и по доходите. Разбира се, трябва да видим какви са сметките. Аз неслучайно чаках след Вроцлав, в средата на октомври и годишната прогноза, официалната и наша и на Евростат следващата година и след това ще видим какви са сметките. Аз смятам, че не от началото на годината, а някъде по време на годината, ще има възможност за увеличаване на някои доходи. Не на всички пенсии, а на социално най-слабите.

Водещ: Преди да ви попитам и за някои неща, свързани с персоналния състав на подчинените на вас агенции, като Националната агенция за приходите например, искам да ви попитам и да кажете пред зрителите, нещо повече за тази идея да се вдигне прага за задължителното регистриране по ДДС, два пъти, ако не и три пъти. Да кажете наистина, в крайна сметка, защото се чуха противоречиви мнения, това ще помогне ли на по-малките фирми, ще бъде ли от друга страна някакъв механизъм за ограничаване на злоупотребите с ДДС. Просто да го чуят от вашата уста, зрителите?

Симеон Дянков: Първо, макар че това го обсъждахме и миналата година, заради това, че все още бяхме в кризата, решихме да не го правим сега, имаме много по-добри анализи, много повече финансова стабилност и следователно, това определено ще стане. Така че, не си говорим дали евентуално ще се вдига прага или не, говорим си с колко да се вдигне прага. Определено това ще бъде нашето предложение. Или два пъти от 50 хиляди на 100 хиляди , или до 150 хиляди лева. Защо? Поради двете причини, които вие казахте. Този праг между другото, не е вдиган вече девет години. Така че, за тези девет години доста повече фирми удрят този праг, дори малките фирми, затова са тях сравнително е трудно да водят още едно счетоводство. Но главната тема е, да спрем ДДС-измамите, главно през ДДС-вериги. Защото често виждаме, много малки фирми, които се създават примерно вчера, участват в някаква ДДС-верига, например зърнопроизводството, и следващия ден изчезват, а пък те могат да участват в това, заради ДДС, защото на тях им се набира някакво ДДС.

Водещ: Във всички сектори на икономиката ли искате да стане така?

Симеон Дянков: Във всички сектори, това няма да е само за един или два сектора. За някои сектора трябва да направим нотификация към ЕК, но предполагам или наведнъж всички сектори ще направим или голяма част от секторите веднага, и другите след няколко месеца.

Водещ: И предполагам, ще кажете, че тази мярка ще върви ръка за ръка и с другата, обратно начисляване на ДДС?

Симеон Дянков: Точно така. По този начин се спират ДДС-измамите, които са в няколко сектора, но според мен, е добра практика за всички. 

Водещ: Ще се справи ли, според вас, НАП до края на годината, за да навакса?

Симеон Дянков: Ще навакса, това, което те... в смисъл от данъци, все още е... така да се каже, не са си изпълнили плана. Последните два месеца вървят близо 50 милиона на месец повече, отколкото трябва да направят и ще наваксат. Това, обаче което се събра като недостиг, така да се каже, в социалната система в НОИ, което може би ще бъде около 250-300 милиона лева, едва ли НАП ще може да навакса. За радост обаче, митниците вървят доста по-напред, така че ще се покрие от приходите в митниците.

Водещ: Пак похвалихте митниците.

Симеон Дянков: Просто си вършат добре работата.

Водещ: Добре, Красимир Стефанов трябва ли да бъде спокоен за поста си сега?

Симеон Дянков: Сега, точно днес – да, до края на годината ще видим, ще видим резултатите. Аз наистина вярвам в това хората да показват ден след ден резултати.

Водещ: Добре, и накрая да ви попитам, преди да включим в разговора министър Вежди Рашидов, ще направим разговор между двама ви, защото пресечната точка е откриването на Музея на социалистическото изкуство днес. Господин министър, накрая – доволен ли сте, че и това ваше „кадруване”, както каза Бисер Петков – мина?

Симеон Дянков: Той е голям професионалист, много добър човек, приет не само от ГЕРБ, а и от няколко други партии. Да, радвам се, че той е новият шеф на НОИ. Смятам, че това ще доведе една модернизация в тази система, която и липсва. Не само от гледна точка събиране на доходи, а от гледна точка на услуги за гражданите, нещо, което там не е ставало десетилетия.  

Водещ: Благодаря ви, господин министър.