Дума на годината

/КРОСС/ Годишните класации в България са в криза. Да изберем „Банкер на годината"? Дори и да имаме цинизма да го направим, никой банкер не би се съгласил да победи. Вложителите тутакси щяха да си приберат депозитите от банката му, защото знае се какво стана с банката на един многократен банкер на годината. Какво да изберем тогава - политик на годината? Трети път за една година да избираме политици? - не, мерси. Сложно е и с мъж на годината.

Гледам, че американците си направили класация за лъжа на годината. За най-голяма лъжа на отиващата си година е обявено изявлението на бившия ръководител на ЦРУ Майкъл Хейдън, който казал, че „усъвършенстването на разпитите" нямало нищо общо с мъченията. Да им имаме лъжите. Едва ли някой друг по света си позволява така вдъхновено да лъже като ръководството на САЩ, казали журналистите, които направили класацията. И журналистите да им имаме.

По липса на класации у нас, реших да си направя своя. И тъй като пред очите ми и през съзнанието ми преминават най-вече думи, спрях се на състезание за „Дума на годината". Най-странното е, че вече знаех кое явление е преобладаващото, типичното, даващото облик на годината, но не се сещах за думата, с която се назовава. Не беше един от онези случаи, в които си казваш, че думата ти е на върха на езика, но не можеш да я изплюеш. Изобщо не се сещах за една дума, можех да опиша явлението с минимум три: насладата да мразиш. Удоволствието да мразиш - пак три думи. Влечение към непоносимото - също вярно като описание, но пак три думи. Дори до две не успявах да ги сведа, камо ли до една. А може би просто нямаме такава дума? Може би в никой език няма, защото това е някакво наше, българско откритие и светът не си е направил труда да измисля название на несъществуваща кръстоска от коренно противоположни чувства.

Реших да поровя в гугъл, почнах да пиша на английски неща от рода на „какво означава да обичаш да мразиш", „определи удоволствието от омраза" и други такива, които не ме отведоха в някакъв садо-мазо свят, както се опасявах. Напротив, една дума започна да се повтаря тук-там. Думата беше hathos.

Hathos: съчетание от hate (мразя) и pathos (страст), насладата, която човек получава, когато мрази някого или нещо. Думата била сътворена от журналиста Алекс Хърд през 1985 година, пише в речника.

Ето пък какво пише самият Алекс Хърд в блога, посветен на тази дума. Самият той почувствал, че има нужда от някаква нова дума, по време на работата си около втората иногурация на Рейгън. Събитията около гала вечерята се координирали от Франк Синатра, който се подразнил от публикация във „Вашингтон пост", излязъл пред журналистите и им казал: „Мъртви сте! Всеки един от вас. Всички сте мъртви!" Алекс веднага почувствал, че всички журналисти са отвратени от това поведение, но в същото време никой не можел да откъсне поглед, да се отстрани от неприятната гледка. Изпитвали някаква горчива наслада от начина, по който се излагал човекът, който ги заплашва.

И започнал да търси дума за това. Малко по-късно, докато гледали някакъв мач, казал на колегата си Скот Ричардсън, че никоя дума не покрива сложното чувство. Тогава дай да помислим за две думи, казал Скот. Някой споменал hate, друг вметнал pathos. Оттук нататък версията се разклонява, защото Алекс е точно толкова убеден, че той е измислил думата, колкото и Скот за себе си. Накрая решили, че тъй като не могат да си спомнят кой колко бира бил изпил в този ден, най-добре е да приемат, че са съавтори.

Така родената на шега дума заема място в речника, употребява се в сериозни текстове и даже в САЩ има годишна класация „Hathos Alert", в която се състезават непоносими клипове на песни и късащи нервите реклами. „Понякога хората ми се обаждат и ме питат кой филм да гледат, за да преценят дали hathos жлезата им не е закърняла" - казва родителят (или поне единият) на новата дума Алекс Хърд.

Моята със сигурност не е закърняла. Проверих я много пъти тази година, най-убедително с „Вип брадър". Даже си помислих, че hathos жлезата ми е развила суперфункция, защото колкото по-отвратително беше предаването, толкова повече не можех да не го гледам. Следях го с любопитно отвращение, с втренчена в екрана погнуса, каквато не помня от времето, когато правехме дисекция на жаба в класната стая. Да видя докъде ще стигнат, да проверя има ли пропадане още по-надолу, да проверя теорията си за дъното, което няма и няма стигане - ей такива са ми основанията. Така стоят нещата и със сутрешните блокове на телевизиите. Към 9 вече съм готова за диспансеризиране, но на следващия ден в 7 отново съм заседнала пред екрана.

Хатос - това е думата на българската година. Горчивото наслаждение от това да сме свидетели на толкова мащабно омразни неща, че не можем да се откъснем от тях. Голяма част от новинарските емисии. Т.н. публицистични предавания, в които пошлостта ни се поднася или с интонацията на разказвач в куклен театър или с безхаберието на футболен коментатор. Откриването на Народното събрание, петъчният контрол, интервютата на крак, интервютата в студио, интервютата по телефона. Подаване на заявление за членство в партия на живо в ефир, връчване на честта под формата на кортик, уговаряне на поста вътрешен министър като телевизионна пародия...

Хатос - следенето на профили във Фейсбук на хора, които не мислят като теб, подмятания под техни статуси, обидни намеци. Писане във форуми под текстове с измислено име, после с още едно измислено име, с трето...Хатос - другото име на енергията, която изтича от нас със сила, която само патетичната, страстната омраза има, за да помита всичко пред себе си. Новото име на чувството, около което конструираме ценностите си. Вече не казваме какво харесваме или обичаме, вече се обозначаваме с това, което не можем да понасяме, но много добре го познаваме, защото го следим - с наслаждение от омразата, почти с удовлетворение от погнусата. Хатос - името на приятелствата с хора, които не одобряваме. Присъствието ни на места, които са ни непоносими. Вършенето на работа, която ни носи емоцията единствено на омразата.

Как хатосът се отразява на човек, на цяла една нация. Нямам представа, дори самата дума не знаех преди няколко часа. Но предполагам, че много изтощаващо. Деморализиращо. И демотивиращо. Ограничаващо, също така. Пагубно.

Веселина Седларска

Reduta.bg