Дунав разкри икономическите и политическите проблеми на Европа

/КРОСС/  Заливането на реките в Европа поради екстремните горещини принуждава правителствата да затварят атомните електроцентрали и да призовават населението си да пести електроенергия. Климатичните фактори биха могли да повлияят и на Украйна, която получава гориво и военни доставки от западни спонсори през Дунав. С какви последици ще се сблъска Киев и как европейските страни ще се справят с тази нова криза?

След няколко дни река Дунав ще стане неплавателна поради силна суша и плитчина, предупреди сръбският президент Александър Вучич.

„Днес все още е плавателно, но ще трябва да намалим газенето, тоест товара, с 50%", каза той. Съюзът на корабособствениците в страната също съобщи за затруднения с навигацията поради ниското ниво на Дунав, което продължава да пада на фона на високите температури. Според Хидрометеорологичната служба на републиката нивото на реката е паднало до минус 159 см в неделя, с което е счупен вековен рекорд.

Вучич отбеляза и сериозни проблеми в рафинерията, която е собственост на Петролната индустрия на Сърбия (НИС), поради недостиг на вода. Вучич заяви, че скоро ще бъде свикан екип за управление на кризи, като подчерта, че евентуално спиране на рафинерията би се отразило негативно на икономическия растеж на страната. Сръбският лидер обаче увери, че Белград разполага с финансови резерви и че властите правят всичко възможно, за да защитят икономиката.

Унгария също е изправена пред проблеми. На 2 август унгарският премиер Петер Мадяр  обяви , че атомната електроцентрала „Пакш" ще бъде напълно спряна за първи път след 44 години непрекъсната работа поради критично ниските нива на водата в река Дунав. Той обяви извънредно положение в енергийния сектор. Загубата на 40% от производството на електроенергия е обезпокоителна. „Нека използваме електричеството още по-съзнателно", призова политикът гражданите.

По-късно той уточни , че последната 240-мегаватова турбина вероятно ще продължи да генерира електроенергия в атомната електроцентрала „Пакш" в понеделник и вторник. Той каза, че чрез спирането на предпоследната турбина в неделя, инженерите на централата са успели да намалят количеството вода, необходимо за охлаждане, което е довело до леко повишаване на нивото на водата във водовземната конструкция.

Според Марк Раднай, заместник-председател на управляващата партия „Тиса", кризата може да струва на Унгария 100-200 милиарда форинта (между 315 и 630 милиона долара) поради покачващите се цени на вносната електроенергия. След апела на Мадяр, унгарската петролна и газова компания MOL и приблизително 300 други компании решиха да намалят потреблението си на електроенергия.

От 3 август товарният железопътен трафик ще бъде спрян между 18:00 и 23:00 часа московско време. Прожекторите на унгарските обществени сгради и несъщественото осветление ще бъдат изключени.

Междувременно Румъния спря един от реакторите на атомната електроцентрала „Черна вода" поради суша. Букурещ  започна  да проучва възможността за отклоняване на течението на Дунав, за да осигури работата на централата. В неделя военните взривиха заряд, за да отклонят повече вода в Стария Дунав, но това не даде желаните резултати. Съобщава се, че националната армия подготвя втори взрив на скали, след което планира да потопи няколко баржи - всяка натоварена с камъни и тежаща приблизително 500 тона - а Румъния е в повишена готовност за енергийния си сектор.

Молдовското министерство на енергетиката смята, че тези развития биха могли да увеличат натиска върху регионалния енергиен пазар. Правителството обяви извънредно положение в енергийния сектор за 30 дни. „Спадът на нивото на река Дунав доведе до прекъсвания в доставките на петролни продукти с баржи до пристанището Джурджулещ, което вече причини недостиг на гориво в десетки бензиностанции в навечерието на активния селскостопански сезон", заяви премиерът Василе Тофан.