„Въздух за здраве”: До 3000 смъртни случая годишно заради мръсния въздух в София

/КРОСС/ Няма орган или система, които да са пощадени, заяви доц. Ангел Джамбов

Всички жители на София живеят в райони, където нивата на фини прахови частици и азотен диоксид са над посочените в насоките на Световната здравна организация за качество на въздуха. Това показват данните от ново проучване, представено от сдружение „Въздух за здраве".

„Нормите на СЗО са значително по-ниски от нормативно установените", поясни доц. Ангел Джамбов от Медицинския университет - Пловдив и член на лекарска мрежа „Въздух за здраве".

В „Обедния информационен блок на NOVA NEWS" доц. Джамбов обясни, че замърсяването на въздуха е вторият най-значим фактор за преждевременна смърт след хипертонията.

„В София на годишна база около 16% от общата смъртност, извън починалите при инциденти, може да се свърже с комбинираното излагане на фини прахови частици и азотен диоксид, което е между 1500 до 3000 случая", заяви доц. Джамбов.

Той обясни още, че основна причина за нивата на азотния диоксид е автомобилният трафик, а на фини прахови частици - отоплението на изкопаеми горива.

Мръсният въздух е значим фактор за появата на бронхити, астми и всякакви проблеми с дихателната система, но също така до заболявания, свързани със сърдечно-съдовата система, ендокринната система, неврокогнитивното здраве. „На практика няма орган или система, които да са пощадени. Ефектите се простират далеч извън единствено дихателната система", заяви Джамбов. 

По думите му броят на официалните мониторингови станции на Министерството на околната среда и водите е съобразен с действащото законодателство. Очаква се с влизането в сила на новата европейска директива за качеството на въздуха да бъдат затегнати и изискванията за позиционирането на въпросните станции. Но според доц. Джамбов са крайно недостатъчни. „Нужна ни е доста по-гъста мрежа, особено за научноизследователски цели, за да можем да установим как фините промени в замърсения въздух са свързани със здравето на хората. Важно е да се отбележи, че не при всички мониторингови пунктове, например, се измерват фините прахови частици с размер 2,5 микрона или по-малки, а именно те се свързват с най-голямата тежест върху здравето", обясни доц. Джамбов.