Българският джихад II

Млада жена от Перник се самозапали вчера. в един гараж. Името й - Десислава. Причина - бедност.
Бедността и отчаянието раждат джихад. Въоръжената борба с неверниците според екстремистките тълкувания на излямизма. Техният джихад е сатанински в насилието и отрицанието на правото на различния да съществува.
У нас бедността и отчаянието също родиха своеобразен джихад. Български джихад. За разлика от имлямисткия, българският джихад не е агресивен, не е религиозен, не е човеконенавистен. Неговата цел не е терор и насилие над невинни хора. Българският джихад е имплозия. Последен крясък на потъпканото лично достойнство. Акт на самоунищожение, който не търси сметка, а сочи с пръст. Отрицание на смисъла да вегетираш в едно гангренясало общество, задушавано от господството на Техния стоманобетонен цинизъм. Овъглена плесница по оядената Им мутра. Сетно проклятие върху олигавеното Им самодоволство.
Българският джихад е самозапалване, което заличава всичко. Вече няма класи, прослойки, партии, кланове. Няма идеологии, етноси и религии. В българския джихад има само "Аз"‘и "Те".
"Те". Олигархията и нейните глашатаи. "Аз". Един от многото, които не искат живот в общество на командно дишане.
Опарени от живите факли на феврурските мъченици, пропагандните рупори на олигархията днес мълчат за самоунищожението на Десислава от Перник. Или представят смъртта й с хроникьорското базразличие на бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри. Опитват се да заличат всяка следа от посланието, което поредната трагедия изкрещя в лицето на Системата.
В свинската зурла на Тяхната власт. Узурпирана с лъжи и контролирана с измами. С безочлива търговия с гласове и съвести. С истински социален геноцид с цената на който се плаща Тяхното плюскане, Техните яхти, шампанско и разгул. Власт, носеща клептократичните атрибути на Третия свят, скрити зад златотканите петолъчки на европейското лицемерие. Компрадорска. Безчувствена. Готова на всичко, за да остане Власт.
Не се палете! Борете се за промяната. Не чакайте някой да ни оправя. Сами трябва да го направим. Тогава и Бог ще ни помага.
Българският джихад е нещо, което трябва да ни разтърси, за да спрем най-после с мрънкането и оправданията, че някой друг ни е виновен. Или сме силен и горд народ, който ще измете олигархията със собствения си глас, със собствената си воля. Или сме сбирщина неудачници, самозалъгваща се, че заслужава да живее достойно.
Ще спрем ли българският джихад?

Коментар на Борислав Цеков