Енергийната ефективност спестява разходи, опазва природата и здравето на хората

/КРОСС/  Директивата за Енергийни Характеристики на Сградите и Директивата за Енергийна Ефективност, насочени към постигане на висока енергийна ефективност и декарбонизация на строителния сектор до 2050 г., включително и чрез мерките за нови сгради и реновации, част от пакет "Fit for 55", както и създаване на стабилни условия на бизнеса и информираност за потребителите относно спестяването на енергийни и финансови ресурси.

Директива за енергийни характеристики на сградите

 Предложените през 2023 г. промени в директивата целят намаляване на вредните емисии в строителния сектор с поне 60% до 2030 г., както и мерки за:

- Подкрепа реновирането на сградите с най-ниски енергийни характеристики;
- Национални стратегии за намаляване на средната първична енергия в жилищни сгради;
- Подобряване на стандартите за нови сгради и по-амбициозна визия за нулево-емисионно строителство;
- Подобряване на дългосрочните стратегии за реновация;
- Дигитализация на сертификатите за енергийни характеристики;
- Въвеждане на енергийни паспорти за реновация;
- Въвеждане на услуга "на едно гише";

Подобряване на системите за отопление, охлаждане, вентилация, ВЕИ, зарядни станции.

Директива за енергийна ефективност на ЕС

Актуализацията на Директивата за енергийна ефективност от 2023 г., значително увеличава амбициите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност и цели:
намаляване общото потребление на енергия с 11.7% до 2030 г.;
увеличаване средното годишно спестяване на енергия с 1.49% за периода между 2024 г. и 2030 г.;
приоритизиране на социалните жилища във връзка с намаляване консумацията на енергия;
увеличаване годишния задължителен минимум на реновирани сгради до 3%;
поощряване на локални планове за отопление и охлаждане в големите общини;
Промените в директивата установяват принципа „енергийна ефективност на първо място", който цели осигуряване на производство само на необходимата енергия; избягване на инвестиции в блокирани активи; намаляване на необходимостта от енергия и управлението ѝ по финансово ефективен начин.

Добри практики

Информационното обслужване е важен елемент за подкрепа на гражданите при реализирането на проекти за енергийна ефективност и пример за това са т.нар. „енергийни офиси". България вече също прави първите си стъпки в тази сфера. Друг добър пример в това отношение може да се даде с испанската практика "Reformanerr": виртуално „гише", където може да се намери всичко необходимо, за да се подготви, проектира, финансира и изпълни енергийното обновяване на всеки дом.

Реновации в действие: проектиране и строителство

Европа изобилства от първокласни примери за реновиране, какъвто е проектът за „Трансформация на 530 жилищни единици" в гр. Бордо, Франция. Преобразяването започва отвътре-навън: към всички жилища са добавени зимни градини, които повишават комфорта на апартаментите чрез допълнително пространство, повече естествена светлина, мобилност и гледки, а също така и топлинни печалби, които подобряват енергийната ефективност. Върху покрива са добавени допълнителни архитектурни обеми и пространства, които превръщат блока със социални жилища в съвременна сграда.

Черешовият двор, Слънчевият двор и Дворът с липите

През 2015 г. посетих три панелни комплекса в гр. Дрезден, в процес на реновиране - "Черешовият двор" веднага ме наведе към асоциации с добре познатите панелни комплекси в България, защото реновацията му предстоеше. Строителният инженер на обекта, ме отведе до „Слънчевия двор" - комплекс в процес на саниране, чиито фасади бяха обагрени в жълтеникави „слънчеви" цветове и под чийто вътрешен двор беше изграден подземен гараж. 

Санирането е нискобюджетно, обмислено в детайли и с правилен подбор на строителни материали. Добавен е допълнителен слой топлоизолация, фасадната дограма е подменена. Партерът е решен с обществени функции като магазини, фризьорски салон и др. Композицията на фасадите е трансформирана чрез поставяне на външни тераси от предварително заготвени „префаб" бетонни елементи, изнесени на самостоятелна конструкцията без „термомост" и осигуряващи слънцезащита през летния сезон заради правилното проектиране - хармония между функция и естетика. В сградата са подменени всички инсталации, запазено е топлофикационното централно отопление и е осигурена достъпна среда чрез добавяне на асансьорни клетки, жилища без прагове, а общите части са освежени в „слънчевите" цветове на сградата и озарени с положителни благопожелания - изглежда приликите с България бяха дотук...

Последната ни спирка беше „Дворът с липите", който вече беше реновиран: спокойните зелени тонове обагряха фасадите и балконите на външна конструкция, които изскачаха пред фасадите заедно с гостоприемните, прозрачни входни вестибюли.

Един от значимите плюсове на панелните жилищни комплекси са междублоковите пространства. П-образният двор беше облагороден с елементи, създаващи уют, хармония и спокойствие: озеленяване, кътове за отдих, детска площадка. Освен това фасадите бяха перфорирани от хоризонтални шлицове, в които намират убежище прилепи - защитени видове в района на Дрезден, с чийто местообитания е съобразено архитектурното решение.

Какви са възможностите и предизвикателствата за реновиране на жилищни сгради в България?

Броят на жилищата в България е близо 4.3 милиона към 01.01.2023 г., като по статистически данни близо 50% от тях са апартаментни многофамилни блокове и огромен процент от тях подлежат на реновация.

Над 90% от общия брой жилища в България подлежи на саниране и за повечето от тях това е спешна стъпка. Данни от края на 2016 г. показват, че близо 1.7 милиона българи живеят в 900 000 жилища в близо 19 000 панелни сгради, многофамилните блокове с масивна носеща конструкция от стоманобетонен скелет са над 75 000 - с над 500 000 апартамента в тях, чийто брой понастоящем е значително увеличен, а масивните сгради с носеща конструкция от тухли са общо 2.1 милиона.

След влизането в сила на наредбата за енергийна ефективност през 2000 г., бяха въведени в експлоатация едва 7% от обитаваните жилищни сгради, а останалите 93% подлежат на цялостно енергийно ефективно саниране. Макар в периода до 2024 г. да са построени още 1 милион жилища, по-голямата част от тях също са с по-ниски енергийни характеристики спрямо актуалните цели на ЕС за сградния фонд.

Актуална наредба за енергийна ефективност

От първи януари тази година в България влезе в сила актуализация на наредбата за енергийна ефективност (чл. 21, ал.1, т.1), която задължава всички нови сгради да бъдат проектирани и изпълнени като „почти нулево енергийни сгради" с клас „А" за енергийна ефективност, а условията за реновиране са за клас "B", като минимум 55% от енергията за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода е енергия от ВЕИ.

Финансиране

Понастоящем само около 2000 сгради са санирани по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и ежегодно се реновират по няколко десетки сгради по Оперативна Програма Региони в Растеж 2014 - 2022, в които живеят едва близо 300 000 българи. Недостатъците са свързани с предоставянето на 100% грант за всички собственици, а не само за „енергийно бедни" граждани и липсва диференциран подход за финансиране спрямо доходите, както и управлението на проектите от страна на общините, което води до слаб контрол, ниско качество и липса на участие от страна на собственици и етажна собственост. По програмата Национален план за възстановяване и устойчивост са подадени над 3000 предложения за финансиране на 1-ви етап, в очакване на резултат от класирането.

Добра новина е, че запитани дали искат сградата им да бъде санирана - 71% от анкетираните отговарят положително, а 90% са убедени, че вместо частични ремонти единственото решение е цялостно саниране - надежда за край на тенденцията за „работа на парче".

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021 - 2030 г. предвижда намаляване на крайното потребление на енергия с 31,67% и в България са необходими целенасочени усилия, за да бъде извървян предначертаният път.

Какви са препоръките и перспективите пред България?

Първите стъпки са свързани с добра обществена информираност, напълно "прозрачни" и улеснени административни услуги за кандидатстване за финансиране, включително реалистични срокове, както и управление на процеса - в това число и законови мерки, с цел организация на санирането, напр. взимане и приемане на общо решение за саниране спрямо Закона за управление на етажна собственост.

Кандидатстването може да бъде подобрено чрез онлайн форми на „one-stop-shop" за предоставяне на техническа помощ на етажната собственост за подготовка на проектна документация, кандидатстване и управление на проекта.

Във връзка с финансирането препоръката е за 100% грант само за енергийно бедни, уязвими домакинства, с ниски доходи - само при дълбоко енергийно обновяване на сградите.

Необходимо е и осигуряване на евтини финансови ресурси за самоучастие на домакинствата, например безлихвен заем за енергийно обновяване, което е работеща практика във Франция и други европейски страни. Друга полезна мярка е постоянното нарастване на самоучастието: в страните от ЕС грантовият компонент е от 25 до 50% за вентилация на сградата, ВЕИ и прочее, а останалите мерки са от самоучастие.

Важен елемент са предвидимите правила и ясните перспективи за енергийни одитори, проектанти и строителни компании.

Качественото архитектурно проектиране е най-важната стъпки към успеха. Това включва предлагане на подобрения в конфигурацията на помещенията, в това число и възможност за увеличаване на площта чрез допълнителни външни обемно-пространствени решения, тераси на външна конструкция, както и планиране на допълнителни функции - например използване на плоски покриви за офис площи, ВЕИ и градско земеделие. Архитектурата включва и естетическо и красиво цветово решение; енергийната ефективност чрез полагане на качествени материали за топло- и шумоизолация, осигуряване на въздухоплътност, подходящи прозорци и работа до най-малкия детайл.

Необходими стъпки са: конструктивното обследване на носещите сградни елементи и укрепване; подмяна на сградни инсталации (електрозахранване, ВиК, отопление, вентилация и климатизация, асансьори); осигуряване на достъпна среда; проектиране на ВЕИ за производство на електро- и топлинна енергия, както и ландшафтно планиране на общите пространства, включително озеленяване, детски площадки и кътове за отдих, настилки, осветление и сметосъбиране.

Истинско и дългосрочно реновиране на жилищни сгради е възможност единствено чрез избор на изпълнители на база на качество, вместо на най-ниска търгова цена, както и чрез отказ от потенциални порочни корупционни практики, а също така и чрез качествен контрол върху строително-монтажните работи.

Европейските цели за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., в това число и високите нива на енергийна ефективност и енергийна независимост, са най-разумната инвестиция в енергоемкия архитектурно-строителен сектор. Необходимо е огромен процент жилищни сгради в ЕС, а и в България, да подобрят значително своите енергийни характеристики по пътя към природосъобразен живот и здравословна, климатично-неутрална жизнена среда. И това е път, който България следва да извърви успешно, като прилага работещи и утвърдени принципи, както и иновативни практики. Енергийната ефективност може да се постигне и чрез екологични строителни материали, които допълнително да намалят отрицателното въздействие на жилищен сектор върху човешкото здраве, климата и околната среда.