Енергетиката и "Белене" отново ябълка на раздора

Планирането, проектирането, лицензирането и изграждането на ядрените централи обхващат много дълъг период. В това отношение ЯЕЦ могат да бъдат отнесени към т.нар. „мега обекти". За да се стигне до пускане в експлоатация, са необходими 7-10 и повече години. Големи са финансовите средства и всяко забавяне на строителството оскъпява сериозно първоначалната цена на проекта. Мега обектите не са апартаменти или къси автомагистрални отсечки (т.нар.лотове) със срок за изпълнение 1-2 години или лизингови стоки (автомобили и др.) за да се настоява за твърда предварителна цена без условия. При такива обекти всяко забавяне или прекъсване на вече започнато строителство струва неимоверно много. По оценка на експерти туткането ни по проекта „Белене" непрекъснато увеличава неговата цена. Кой ще поема отговорността за това?, питат експертите.
Твърдата и постоянна правителствена подкрепа е крайно необходима за една успешна ядрена програма. Естествено, тя трябва да бъде част от цялостната дългосрочна стратегия на държавата за изпълнение на целите и задачите на политиката за енергетиката и околната среда, включително обезпечаване на сигурността на енергоснабдяването и контрола върху парниковите емисии. Примери за държави с подобни дългосрочни планове и програми за развитието на ядрената енергетика са Франция, Япония, Корея и от скоро Китай.
Необходимостта от силна политическа подкрепа важи и в случаите, когато индустрията за енергоснабдяване попада в частния сектор. Нито един инвеститор не би разгледал проект за изграждането на ядрена електроцентрала при колебания от страна на правителствата, а също така и когато те заемат неутрална или незаинтересована позиция. Това намалява интереса и възпира евентуалните инвеститори на такива проекти.
Не е допустимо министър-председателят, когато посещава започналия строеж на ЯЕЦ „Белене", спирайки се около вече завършеният котлован на централата, върху който ще се разположат ядрените реактори, поръчани и вече изработени, подигравателно да го определи като „гьол за шарани". Котлованът е пълен с вода, защото неговата основа е качествено направена от бетон, чиято дебелина на места достига до 10 метра. И ако сега той е пълен с вода, която не изтича, това означава, че проектантите и строителите са си свършили добре работата и заслужават само похвала. С такива разговори, напомнящи веселяшките приказки между комшиите по вечерно време в селска кръчма, трудно ще се намерят инвеститори за финансиране на проекта. Пример за това е отказът на немската фирма „RWE" да участва в изграждането на ЯЕЦ „Белене" независимо от приетите по-рано ангажименти от нея.
Развитието на твърде сложната ядрена енергетика изисква изключително подготвени кадри с физическо и инженерно образование. В това отношение в България своевременно бяха взети мерки и страната в момента разполага с много добри и опитни специалисти в тази област. За съжаление колебливата политика на правителството оказва лошо влияние не само на сегашния, но и върху бъдещия интелектуален потенциал от специалисти в ядрената енергетика, коментират експертите пред в. "Земя". Така например тази година от отпуснатите като държавна поръчка места за студенти, в специалността „Топло и ядрена енергетика" на Техническия университет в София не са заети 26 %, а в специалността „Ядрена техника и ядрена енергетика" на СУ „Климент Охридски" - 50 % . Студентите търсят да придобият професии, които впоследствие ще им гарантират работно място и затова предпочитат да учат „Мениджмънт", „Реклама" или „Юриспруденция", защото на всяка дейност винаги й трябва организация, реклама или правна защита. Освен това създадените вече квалифицирани български специалисти при неопределеност на ядрената политика на държавата започват да се интересуват от възможността за добре платена работа в ядрените централи, които ще се строят в други страни, като се започне от Македония, мине се през Турция и се стигне до далечни страни като Виетнам и Индонезия. Нещо като моряците ни, които плават на чуждестранните кораби.
Проблемът с ядрената енергетика освен от финансова и техническа е твърде сложен и от политическа гледна точка. Както е казвал генерал Де Гол, „между държавите няма дружба, а има интереси". В този смисъл е и известната фраза на Джорж Оруел, че „всички са равни, но някои са по-равни". Как иначе да си обясним затварянето на съвършено изправните 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй". Така например преди много години в Министерството на икономиката, когато министър беше г-н Румен Биков, с представителна европейска делегация е обсъждано бъдещето на АЕЦ „Козлодуй". След завършване на преговорите на участниците е даден пищен банкет с вкусни ястия и хубави вина в известния ресторант „Лебед" на брега на Панчаревският язовир. Царяла приятна вечерна обстановка и не след дълго всички така се отпуснали и духовно побратимили, че един от европейските експерти споделил с хората около себе си: проблемът на вашата атомна централа всъщност е в това, че е построена от Русия. Ако е била например френска, то въпросът изобщо нямало да се обсъжда.
През 2008 г. 308 български учени по време на френското председателството на ЕС се обърнаха към президента Никола Сар-кози с молба да се преразгледа решението за затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй". Молбата беше предадена лично на френския посланик в България г-н Етиен де Понсен. За наша изненада и съжаление ние не само не получихме отговор, а даже и обикновено съобщение, че нашата молба е постъпила в президентската канцелария. Все пак молбата беше подписана от стотици български учени!
Похвално е желанието на американския посланик г-н Джеймс Уорлик да помогне за привличането на американската компания AES в строителството на соларна (слънчева) централа за производството на ток в страната. Но ако той знаеше, че слънчевата централа ще произвежда електроенергия, която по данни на ДКВЕР, ще е 17,9 пъти по-скъпа от енергията, която се получава от АЕЦ „Козлодуй", сигурно щеше веднага да хвърли всичките си усилия за да привлече в България американски инвестиции за довършване на АЕЦ „Белене". България в този случай ще му бъде изключително благодарна.
Ядрената енергетика не отрича алтернативните източници на енергия (вода, вятър, слънце). Въпросът е да се води разумна политика и оптимално съчетаване на възможностите за получаване на енергия сега и в бъдеще.
Не бива жизнено важни икономически проблеми да се изместват от политическа омраза по един неизгоден за страната ни начин. Има хора, които са против строежа на „Белене" само защото проектът е руски. Тях не ги интересува финансовата изгода.