Георги Георгиев: Каскадата „Арда“ е стратегически ресурс за Кърджали и България

/КРОСС/ Кандидатът за народен представител от "Възраждане" от област Кърджали Георги Георгиев заяви, че регионът има ключово място в българската енергетика благодарение на каскадата „Арда" - едно от най-значимите водноелектрически съоръжения в страната.

„Каскадата „Арда" в Източните Родопи включва язовири и водноелектрически централи по средното и долното течение на река Арда. ВЕЦ „Кърджали", ВЕЦ „Студен кладенец" и ВЕЦ „Ивайловград" осигуряват обща мощност от около 300 MW, което ги прави ключов елемент от енергийната система на България.", подчерта Георгиев.

По думите му запазването и модернизацията на тази инфраструктура е от съществено значение не само за енергийния сектор, но и за националната сигурност. „Това е стратегически ресурс, който трябва да бъде развиван и поддържан с дългосрочна визия и държавна отговорност.", коментира той.

Кандидатът за народен представител акцентира и върху необходимостта от продължаване на проекта „Горна Арда": „Реализацията на този проект ще осигури допълнителни 175 MW чиста електроенергия и ще създаде нови работни места в региона. Това е възможност както за икономическо развитие, така и за укрепване на енергийната независимост на страната."

Той подчерта, че „Възраждане" ще продължи да работи за защита и развитие на българската енергетика чрез използване на националните ресурси и подкрепа за стратегически проекти, които носят реални ползи за хората. „Кърджали има потенциал да бъде важен енергиен център. Нашата задача е да го развием разумно и в интерес на местната общност и на България като цяло.", категоричен беше Георги Георгиев.

Енергетиката е ключов стълб на българската икономика, от който зависят социалната стабилност, индустрията и националната сигурност. Само достъпна, устойчива и сигурна енергийна система под реален държавен контрол може да гарантира работеща икономика, заетост и енергиен суверенитет. Енергийната политика трябва да служи на националното развитие, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен натиск, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „зеления преход" се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се прехвърлят тежести върху домакинствата, бизнеса и бюджета.

Въглищната и ядрената енергетика - евтини и стабилни източници, са ограничавани чрез регулации и въглеродни квоти, докато ВЕИ се субсидират непропорционално, без реална системна ефективност. Резултатът е ценова нестабилност, дефицити, високи разходи за компенсации и загуба на позицията на България като нетен износител на електроенергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подпомагане на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и липсата на реална независимост на регулатора, което подкопава доверието и защитава недостатъчно потребителите.

Ето какво още се съдържа в националната политика на "Възраждане" в сектор енергетика:

Защита на стратегическите енергийни обекти - Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, който да забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности. Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура. Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност. Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот.

Запазване и модернизация на въглищната енергетика - Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток" до изчерпване на запасите. Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност. Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на електроенергийната система. Ядрена енергетика - Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта на ядрената енергетика за: Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене". Гарантиране на доставки на ядрено гориво. Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия.

Газ - Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при икономически изгодни условия. Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга.

Регулиране на ВЕИ сектора - Спиране на всички големи ВЕИ проекти. Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и гори. Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за ток на домакинствата и бизнеса. Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими.

Развитие на хидроенергетиката - Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни. Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно управление на водните ресурси.

Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие - Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче", продиктувани от наднационална европейска политика.

България - енергиен център на Балканите - Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона. Активна и суверенна политика в секторите електроенергия, газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.