“Възраждане” за енергетиката: Стратегическата енергийна структура под контрола на държавата

/КРОСС/  Енергетиката е основен стълб на българската икономика и ключов фактор за социалната стабилност, индустриалното развитие и националната сигурност на страната.

Само финансово достъпна, технологично устойчива и сигурна енергийна система, поставена под реален и ефективен държавен контрол, може да гарантира работеща индустрия, заетост и енергиен суверенитет.

Енергийната политика трябва да бъде инструмент за развитие на националната икономика, а не самоцел, подчинена на външни идеологически и пазарни модели.

През последните десетилетия българската енергетика беше подложена на системно и целенасочено отслабване под влияние на външен политически натиск, лобистки интереси, корупция и вътрешни политически зависимости. Под прикритието на т.нар. „зелен преход" се демонтират базови мощности, изкривява се енергийният пазар и се прехвърлят значителни финансови тежести върху домакинствата, бизнеса и държавния бюджет. Производството на електроенергия от въглища и ядрена енергия - традиционно евтино и стабилно, беше обложено с рестриктивни регулаторни режими и въглеродни квоти, произтичащи от европейски директиви и регламенти. В същото време производ ството от възобновяеми енергийни източници беше мащабно и нерационално субсидирано, без да се отчита реалната му систем на стойност, управляемост и интеграция.

Резултатът е ценова нестабилност, нарастващи дефицити, значителни бюджетни разходи за компенсации и загуба на позицията на България като стабилен нетен износител на електроенергия в региона. Като резултат основните проблеми в сектора са:

Въглищната и ядрената енергетика са подложени на административен, регулаторен и финансов натиск, въпреки че именно те гарантират устойчивостта, баланса и сигурността на електроенергийната система. ВЕИ секторът се използва предимно за източване на публични и потребителски средства чрез преференциални ценови режими, приоритетен достъп до мрежата и ускорени процедури, без реална обществена полза и без поемане на системна отговорност от страна на инвеститорите. Ключови енергийни активи и инфраструктура са силно зависими от принципите на свободния пазар и външен политически натиск за сметка на националния интерес и енергийната сигурност.

Комисията за енергийно и водно регулиране формално е независим орган, но на практика е политически и корпоративно зависима. Това подкопава общественото доверие, изкривява ценовите решения и лишава потребителите от реална защита.

Какво предвижда "Възраждане" в сектор енергетика?

Защита на стратегическите енергийни обекти Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, който да забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности. Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура. Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност. Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот.

Запазване и модернизация на въглищната енергетика Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток" до изчерпване на запасите. Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност. Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на електроенергийната система.

Ядрена енергетика Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта на ядрената енергетика за: Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене". Гарантиране на доставки на ядрено гориво. Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия.

Газ Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при икономически изгодни условия. Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга.

Регулиране на ВЕИ сектора Спиране на всички големи ВЕИ проекти. Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и гори. Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за ток на домакинствата и бизнеса. Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими.

Развитие на хидроенергетиката Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни. Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно управление на водните ресурси.

Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче", продиктувани от наднационална европейска политика.

България - енергиен център на Балканите Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона. Активна и суверенна политика в секторите електроенергия, газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.