Изследователи откриха изгубен свят на над 140 000 години

/КРОСС/ Череп на Homo erectus, древен предшественик на човека, беше открит над 140 000 години след като е бил погребан, запазен под слоеве от тиня и пясък в пролива Мадура между островите Ява и Мадура, съобщи Daily Mail.

Експертите твърдят, че мястото може да е първото физическо доказателство за изгубения свят, праисторическа земя, известна като Сундаленд, която някога е свързвала Югоизточна Азия в обширна тропическа равнина.

Наред с черепните кости, изследователите са открили 6000 животински фосили от 36 вида, включително от комодски варани, биволи, елени и слонове.

Някои от тях имат следи от умишлено нарязване, което е доказателство, че ранните хора са практикували усъвършенствани ловни стратегии.

Тези находки дават рядка представа за древния човешки живот и изчезналите земи на Сундаландия, като предлагат поглед върху поведението и адаптацията на ранните човешки популации в отговор на промените в околната среда.

Фосилите са открити от морски пясъкодобивачи през 2011 г., но едва наскоро експертите установиха възрастта и вида им, което е важен момент в палеоантропологията.

„Този период се характеризира с голямо морфологично разнообразие и мобилност на популациите на хоминини в региона", каза Харолд Бергхуис, археолог от Университета в Лайден, Нидерландия, който ръководи разследването.

Преди 14 000 до 7000 години топящите се ледници са причинили повишаване на морското равнище с повече от 120 метра, което е потопило ниските равнини на Сундаландия.

Откритието започна по време на добив на морски пясък в пролива Мадура, където при изкопаването бяха открити вкаменени останки.

На място за рекултивация близо до Сурабая работници намериха над 6000 вкаменелости на гръбначни животни, както и два фрагмента от човешки черепи.

Осъзнавайки важността им, учените започнаха подробни проучвания, като внимателно събраха и каталогизираха находките за изследване.

За да разберат откритието, изследователите анализираха седиментните слоеве, където бяха намерени фосилите, и разкриха погребана долина от древната река Соло, която някога е текла на изток през сега потопения шелф Сунда.

Седиментите в долината сочат за процъфтяваща речна екосистема през късния среден плейстоцен.

Homo erectus бележи важен поврат в еволюцията на човека. Те са първите ранни хора, които приличат повече на нас, с по-високи, по-мускулести тела, по-дълги крака и по-къси ръце.

Датирането на отлаганията беше от ключово значение. Изследователите използваха оптично стимулирана луминесценция (OSL) върху кварцови зърна, за да определят кога седиментите са били изложени за последен път на слънчева светлина.

Това поставя запълването на долината и фосилите между 162 000 и 119 000 години назад, точно в края на средния плейстоцен.

Двата фрагмента от черепа на Homo erectus, челна и тилна кост, бяха сравнени с известни фосили на Homo erectus от находището Самбунгмакан в Ява.