Два паралелни процеса текат в момента – опит за възобновяване на преговорите за войната в Украйна и едновременно с това ескалация на напрежението

/КРОСС/ Два паралелни процеса текат в момента - опит за възобновяване на преговорите за войната в Украйна и едновременно с това ескалация на напрежението. Това каза дипломатът и бивш зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков в предаването „Денят започва" по БНТ.

По думите му независимо дали в близко бъдеще ще се стигне до реални мирни преговори, или дипломатическият процес отново ще бъде блокиран, перспективата за ескалация остава сериозна.

„Ако няма преговори, очевидно на дневен ред остава военното решение, което предполага подобна ескалация. Ако се очертават мирни преговори, то тогава и двете страни биха искали да влязат в преговорния процес от по-силни позиции", коментира Кючуков.

Той определи като важни последните контакти между САЩ, Русия и Украйна. След посещението на американски представители в Москва е последвала визита в Киев, а след това е имало и разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Според Кючуков и трите страни са демонстрирали известен умерен оптимизъм и са говорили за нови идеи, но това все още не означава, че е намерен път към реално прекратяване на войната. Дипломатът подчерта, че същинските преговори по толкова сложни международни въпроси обикновено не се водят публично. В същото време обществото има нужда от информация, защото тя създава средата и контекста, в които се водят дипломатическите разговори. Според него именно от характера на публичния тон зависи дали ще се създадат условия за конфронтация, или за търсене на решения. В предаването беше обсъдена и реакцията на Полша при засичане на дронове в близост до границата.

Експертът по международна сигурност и отбрана Ивайло Иванов определи действията на полските военновъздушни сили като превантивна мярка, която вече се е превърнала в обичайна практика. По думите му целта е да бъде предотвратена опасността дронове да навлязат на полска територия или да паднат върху населени места и други обекти. Иванов посочи, че подобни действия предприемат и други държави, граничещи с Русия, на фона на зачестилите инциденти.

Според него е възможно подобни инциденти да продължат да се увеличават. Той смята, че Русия засилва ударите си по украински цели на фона на липсата на съществен напредък на бойното поле. По думите му Москва разчита на стратегия на масирани удари с надеждата да бъде пречупено украинското общество. Като фактор той посочи и недостига на системи за противоракетна отбрана, включително американските системи Patriot.

Иванов изрази съмнение относно руската ангажираност с дипломатическия процес и посочи като допълнителни аргументи хибридните атаки в Европа и вътрешнополитическите репресии в Русия. Като пример той посочи партия „Яблоко", която според него е била единствената политическа сила в Русия, говореща за мир в Украйна и прекратяване на военните действия. Иванов определи недопускането й до предстоящите парламентарни избори и присъдата срещу неин заместник-председател като показателни за политиката на руския режим.

Ивайло Иванов коментира и формулировката за „конструктивен и откровен диалог", използвана след разговорите между Тръмп и Путин. Според него подобни изрази в дипломатическия език невинаги означават реален напредък. Напротив - те могат да показват, че различията между страните са били ясно очертани. Експертът обърна внимание и на информацията, разпространена от руската страна за разговора между двамата президенти. По думите му от руското съобщение става ясно, че Тръмп е изразил желание за прекратяване на военните действия, докато не се споменава аналогично желание от страна на Путин.

Иванов постави под въпрос и твърденията на Москва за развитието на бойното поле. Той посочи, че руските официални твърдения за значителни териториални завоевания не съвпадат с оценките на украински и западни наблюдатели, а според него дори руски военни блогъри са давали значително по-различни данни.

На този фон перспективата за бързо прекратяване на войната остава несигурна. Основният въпрос е дали дипломатическите контакти между Вашингтон, Москва и Киев ще доведат до реален преговорен процес, или военната ескалация ще продължи да определя развитието на конфликта.