Еврото в България: Плавен старт, временни затруднения и дългосрочни ползи

/КРОСС/ 9 дни след въвеждане на еврото в България - каква е равносметката? Какви трудности срещат гражданите при разплащане и обмяна на левове? Темата в студиото на „Здравей, България" коментираха икономистите Васил Караиванов и Димитър Събев и финансовият анализатор Деян Василев.

Димитър Събев сподели личните си впечатления от пазаруването си в голям супермаркет през последните дни. Пазарувах храна за седмицата за семейството си. Имаше около 15 или 20 процента разлика в сумата, която платих в евро. Може би е било демонстративно: „Виждате ли - дойде еврото, но не вдигаме цените!". Но дори да е било така - видно е, че искат ли - могат, обясни той.

Според Деян Василев финансовите системи са заработили нормално. Очаквахме, че има вероятност да не работят дълго време. Това е колосален труд. Онлайн плащанията и банкоматите заработиха нормално. За Нова година не чух някъде някой да не си е платил сметката. Хората бяха подготвени. Първите дни минаха добре, отчете той.

Но отчете като негатив факта, че броят на стартовите пакети, които струваха по 20 лева и се продаваха в банките - не достигнали до много хора. Това можеше да облекчи в тези дни по-бързото преминаване към евровите монети и евровите банкноти. В момента има затлачване. Има места, където все още няма достатъчно оборот. Но съм оптимист от гледна точка на това, че остават цели три работни седмици до края на месеца и този проблем с лева и еврото, с рестото, ще изчезне и ще преминем почти изцяло на евро, прогнозира той.

Васил Караиванов също изтъкна, че той също не е имал някакви "много големи отрицателни наблюдения в първите дни след приемането на еврото у нас".

Експертите коментираха и ползите за страната ни от приемането на единната европейска валута с оглед на инвестициите и доходите.

В момента лихвите по кредитите в България не са високи. Даже по ипотечните кредити те са по-ниски, отколкото в Западна Европа. Но тук става дума за рейтинг. За престиж. За една голяма таблица от страни, в които са наредени примерно 20-30 или 50 държави от така наречения регион „Нова Европа". Има хора, които работят с пари, които гледат тези таблици и виждат, че България е в по-добра позиция от другите. Те купуват национален дълг. По-склонни са да направят инвестиция в страната. Тоест повишаването на кредитния рейтинг със сигурност ще бъде добро. До този момент това винаги се е случвало в страна, която е влизала в еврозоната, обясни Събев.

Караиванов изтъкна, че след приемането на еврото "не сме станали много по-бедни". Имаше страшни прогнози. Това, което имаме като даденост, хората го приемат като нещо съвсем нормално. Ако направим една проста сметка - левовете в нашата икономика в края на миналата година бяха около 200 милиарда. Валутният резерв е 40 милиарда евро. Като направите съотношението от 200 към 40, означава 5 към 1, при фиксиран курс 1,95583 към 1. Това означава, че ако валутният борд беше паднал по някаква причина и трябваше да обменим българските левове в евро, курсът нямаше да е близо 2 към 1, а щеше да бъде 5 към 1. Тоест 5 лева за 1 евро. Можеше да бъдем доста обеднели, подчерта той.

Деян Василев обясни обаче, че Брутният вътрешен продукт "не означава парите в обръщение". Валутният борд означава, че за всеки лев има евро. Резервът е около 35 милиарда евро. Има около 70 милиарда лева в обръщение. Брутният вътрешен продукт е парите в обращение и това колко пъти се обръщат. Тоест, ако се обърнат пет пъти, се получава брутният вътрешен продукт. Аз купувам стока за 1 лев, вие купувате - това е обръщението. Едни 70 милиарда лева се завъртат пет пъти, заяви той.