В ЕС може да се завихри „перфектна буря”

/КРОСС/Предричаният апокалипсис не настъпи. Гърция все още не е във фалит, поне не формално. Разумът започна да надделява, а търсенето на разумен компромис взе превес над безумните емоционални изблици. В тази ситуация обаче все по-отчетливо се открояват следващите критични етапи от разрешаването на европейската финансова и икономическа криза. Затова европейският политичекси елит е длъжен да поеме лидерската си роля и да преведе общия ни европейски проект през трудностите, а не да се крие зад въобразени проблеми с партньорите си от еврозоната.

Солидарността означава да хвърлиш спасителен пояс на давещия се, а не да му нахлузиш камък на шията. Кои са следващите критични етапи е повече от ясно, а застрашените страни са най-големите пет икономики на континента - Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания.

Ето и накои данни за тях

Общият правителствен дълг на Франция е нараснал от 1,953 трлн. евро през 2013 до 2,037 трлн. евро през 2014, което означава нови 84 млрд. евро дълг стоварен върху френските, а и европейските данъкоплатци. Това означава увеличение с 2,7% (от 92,3% на 95%) на съотношението дълг спрямо БВП на третата по големина европейска икономика, след тази на Германия и Обединеното кралство, при ръст на икономиката от едва 0,7% за 2013 и 0,2% за 2014. Франция се управлява от социалистическо правителство с министър-председател Манюел Валс, назначен от президента, също социалист, Франсоа Оланд.

Италия, четвъртата по големина икономика в ЕС, е натрупала нов дълг в размер на 66 млрд. евро, като от 2,068 трлн. евро през 2013 той нараства до 2,134 трлн. евро през 2014. Тук увеличението на съотношението дълг спрямо БВП е от 128,5% на 132,1% или разлика от 3,6%. Ръстът на икономиката на страната е минус 1,7% за 2013 и минус 0,4% за 2014, т.е. отрицателен, при увеличаващ се правителствен дълг с 3,6%. Италия взима назаем неизработени пари, без перспектива за растеж на икономиката и при слабо намаление на общите правителствени разходи. Италия се управлява от лидера на Демократическата партия (либерална) Матео Ренци.

Следващата голяма икономика със сериозно увеличение на дълговата тежест е Испания. Общият правителствен дълг на страната през 2013 е бил в размер на 966,170 млрд. евро, а през 2014 вече е 1,033 трлн. евро или увеличение със 66 млрд. евро и нов 5,6% (от 92,1% на 97,7%) ръст на съотношението дълг/БВП. Икономическият растеж през 2013 е отрицателен в размер на 1,2%, а през 2014 страната бележи ръст от 1,4%. В Испания безработицата обаче е твърде висока и е 24,5% (малко по-ниска от тази в Гърция - 26,5%), т.е. компенсациите за безработица поглъщат огромни бюджетни средства. Испания се управлява от консервативната народна партия от 2011 насам, а министър-председател е Мариано Рахой.

Колкото и да е учудващо Обединеното кралство също може да се окаже в категорията на застрашени от задълбочаване на финансовите им проблеми страни. През 2013 дълговата тежест на страната е в размер на 1,794 трлн. евро, през 2014 обаче тя вече е 2,055 трлн. евро, т.е. имаме увеличение с 261 млрд. евро. Това прави 2,1% ръст на съотношението дълг спрямо БВП (от 87,3% до 89,4%). Но в Обединеното кралство ръстът на икономката с 1,7% през 2013 и 2,8% през 2014 и има потенциала да компенсира огромния нов дълг, за разлика от Франция и Италия например. Това все пак не бива да успокоява нито един европейски лидер, понеже референдумът за оставане в ЕС, обещан от консервативния министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън на гласоподавателите в страната и предвиден за 2017 година, може да нанесе сериозни политически и икономически поражения на ЕС и на самата Велкобритания при отрицателен вот.

Не бих сложил Германия сред страните застрашени от затъване в общото финансово и икономичексо блато, но на фона на заформящата се „перфектна буря" и предвид факта, че Германия и германската икономика са стълба и едновременно двигателя на еврозоната и общия европейски проект, то всеки катаклизъм в една или няколко  - големи или малки - икономики, в и извън еврозоната, може да нанесе непоправими щети и на най-голямата европейска икономика. И има индикации за това.

Общият правителствен дълг на Германия през 2013 е 2,166 трлн. евро или 77,1% от БВП, а през 2014 той вече е 2,170 трлн. евро или 74,7% от БВП. Има увеличение на дълга в абсолютни числа в размер на 34 млрд. евро, но и намаление на съотношението с 2,4%, което се дължи основно на нарасналия абсолютен размер на БВП на страната с почти 100 млрд. евро през 2014 спрямо 2013, но със слаб, в сравнение в Обединеното кралство, ръст на икономиката в размер на едва 0,1% през 2013 и 1,6% през 2014. Германия се управлява от дясно-лява коалиция начело с канцлера Ангела Меркел.

Да съпоставим тези данни с данните за Гърция

През 2013 общият правителствен дълг на Гърция е в размер на 319,178 млрд. евро, а през 2014 вече е с над 2 млрд. евро по-малък  - 317, 094 млрд. евро. При намаление с над 2 млрд. евро обаче имаме увеличение на съотношението дълг/БВП от 2,1% (от 175% на 177,1%). Това се дължи най-вече на спада на икономиката с 24,8% от 2010 година насам, макар да има нищожен ръст от 0,8% през 2014. Безработицата в страната е 26,5%, най-високата в ЕС и два пъти над средната за страните членки. А безработните младежи на възраст 15-24 години са 52,4% от трудоспособното население като по този показател е изпреварена само от Испания с 53,2% младежка безработица. От няколко месеца Гърция се управлява от популисткото правителство на СИРИЗА с премиер Алексис Ципрас, но основните проблеми се трупат от 2010 насам, като през това време в управлението се изредиха и десни, и леви партии, но винаги в коалиция една с друга, поради навъзможността да се състави стабилно правителство и поради натиска на тройката - МВФ, ЕК и ЕЦБ - за прокарване на болезнени реформи с цел връщане на дълга чрез драстично намаляване на правителствените разходи.

Критичното състояние на общия европейски проект е видимо, което не означава, че трябва да го зачеркнем с лека ръка. Битката за оцеляване тепърва предстои, а катарзисът сред големите пет е наложителен. Да скриваш собствените си проблеми като „давиш" вече потъналата Гърция в никакъв случай не може да се нарече солидарност. А да не съкращаваш разходи на брюкселската бюрокрация, като същеверменно искаш драстично съкращение на разходите на гръцката е цинично и лишено от всякаква логика. Целият ЕС е в преразход, не само Гърция. Никой не говори обаче за това, напротив, иска все по-голямо увеличение, заради нарасналите нужди от хора и поддържка, покрай управлението на сложната свръхрегулативна машина на обединена Европа.

Автор: Георги Киряков

Източник: Гласове