Европейската комисия изплати близо 900 млн. евро на България по Плана за възстановяване

/КРОСС/ Европейската комисия отпусна 896 млн. евро на България по четвъртото плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), след като страната изпълни значителна част от договорените реформи и инвестиции. Плащането е част от общо над 1,86 млрд. евро, които днес Комисията преведе на Белгия, България, Дания и Словения по програмата NextGenerationEU.

Средствата за България са свързани с четвъртото искане за плащане, подадено на 2 април 2026 г. на обща стойност 1,1 млрд. евро. То беше частично одобрено от Европейската комисия на 18 юни, а след положителното становище на Съвета на ЕС средствата вече са преведени.

Какво отчита Европейската комисия

Според Комисията България е постигнала напредък по редица ключови реформи и инвестиции. Сред тях са мерките за укрепване на върховенството на закона и подобряване на бизнес средата, включително създаването на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.

Сред отчетените резултати е и разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници чрез подпомагане на близо 1400 домакинства за изграждане на слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични инсталации.

Комисията отчита още напредък в развитието на устойчива транспортна инфраструктура чрез нови договори за обществени железопътни услуги, както и законодателни промени, насърчаващи електрическата мобилност и създаването на зони с ниски емисии.

Част от средствата остават задържани

Въпреки извършеното плащане България все още няма да получи цялата сума по четвъртото си искане. Европейската комисия посочва, че страната трябва да изпълни още три ключови ангажимента - приемането на законодателството за обществения транспорт, реформите във ВиК сектора и изпълнението на целите, свързани с подкрепата за културния сектор.

След като тези условия бъдат изпълнени, Комисията ще разгледа изплащането на оставащите средства. С днешното плащане България вече е усвоила 68% от общия ресурс, предвиден по Националния план за възстановяване и устойчивост, който възлиза на 6,17 млрд. евро.

Над 1,86 млрд. евро за четири държави

Освен България, Европейската комисия извърши плащания и към още три държави членки.

Белгия получава 567 млн. евро по четвъртото си искане за плащане. Средствата са предназначени за устойчив транспорт, енергийна ефективност, цифровизация на публичния сектор и социални политики. Общият размер на изплатените средства на страната вече достига 69% от отпуснатите 5,26 млрд. евро.

Дания получава 359 млн. евро по петото и последно плащане по своя план за възстановяване. Така страната става първата в Европейския съюз, която усвоява 100% от безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост - общо 1,63 млрд. евро.

Словения получава 41 млн. евро по шестото си искане за плащане. Средствата ще подкрепят модернизацията на здравеопазването, енергийната ефективност на обществени сгради и мерки за намаляване на дълготрайната безработица. След днешното плащане страната вече е усвоила 87% от отпуснатите 2,08 млрд. евро.

Механизмът е обвързан с изпълнение на реформи

От Европейската комисия припомнят, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е изцяло основан на принципа „плащане срещу резултати". Това означава, че държавите членки получават средства само след като изпълнят договорените с Брюксел реформи и инвестиции.

Всички проекти по националните планове трябва да бъдат завършени до 31 август 2026 г., исканията за плащане трябва да бъдат подадени най-късно до 30 септември 2026 г., а окончателните плащания по програмата трябва да бъдат извършени до 31 декември 2026 г.

От правителството определиха получаването на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 896 млн. евро като ключов успех, след като Европейската комисия е одобрила изпълнението на 23 от общо 26 етапа и цели. Кабинетът подчертава, че общо България вече е получила над 4,169 млрд. евро, или 68% от предвидения ресурс по механизма. Сред отчетените реформи са тези в антикорупционното законодателство, професионалното образование, електрическата мобилност, дигитализацията на съдебната система и киберсигурността.

Според правителството трите неизпълнени ангажимента не застрашават изпълнението на Плана. Две от мерките - реформите за единния билет в транспорта и за ВиК сектора - са предложени за предоговаряне с Европейската комисия, а третата, свързана с плащанията към Национален фонд „Култура", е в заключителен етап. Кабинетът очаква през следващите седмици България да получи и задържаните 109 млн. евро по третото плащане, свързани с реформата за главния прокурор, като уверява, че работата по изпълнението на останалите реформи и инвестиции продължава с цел страната да усвои изцяло средствата по Плана.