Слугинята

/КРОСС/ С падането на Берлинската стена и края на комунизма САЩ започват да говорят за „нов световен ред" и да теоретизират около понятието „империя на свободата". Но както казва Жак Атали, тази „свобода" е преди всичко свободата, която позволява на американските компании да развиват бизнеса си. 

При управлението на следващите двама президенти - Джордж Буш и Бил Клинтън, за определено кратко време Америка предприема най-много военни интервенции в цялата си история - Сомалия, Хаити, Босна, Ирак, Косово. Към онзи момент Япония е в криза, Русия едва се справя с оцеляването си, Китай все още гладува и не е осъзнал възможностите си за върховна мощ, а Европейският съюз се мъчи да се организира.

Америка няма нито един конкурент и се превръща в главния господар на света и сърцето на световното управление. Оттогава досега за четвърт век изтече доста вода.

Днес ситуацията е такава, че Европейският съюз, при все огромното самочувствие на Великобритания, Франция и Германия, има много, ама много по-малка тежест върху решенията на планетата от Китай.

Днес САЩ са на път да се смалят до една относително велика сила, разполагаща още само за известно време с най-голямата армия, основната валута и първата икономика в света. САЩ са принудени да господстват в един изключително сложен, наистина многополюсен и извън всякакъв контрол свят.

Тъй като България е част от Европа, за нас е най-важно какво ще се случва с нашата Европа.

Европа губи всякакъв категоричен смисъл на геополитически фактор, доколкото ЕС продължава да се държи като колективен агент на интересите на САЩ. Примерите са безкрайно много. Онзи ден Die Welt отбелязва, използвайки данните на Австрийския институт за икономически изследвания, че общата загуба за ЕС от налагането на санкции срещу Русия, ще достигне 100 млрд. евро. Най-големи загуби търпи Германия - около 27 млрд. евро.

Но забележете, в същото това време Европейската комисия оценява загубите на ЕС като „съвсем незначителни". Разликата в оценките на икономическите експерти и политическите управници на Евросъюза говори за тежкия разлом между върхушката на Европа и обективната действителност в битието и развитието на националните държави.

Доста отдавна ЕС играе ролята на слуга на Вашингтон, дори ако се налага да действа в ущърб на себе си, както най-често става. САЩ вече признават под сурдинка, че антируските санкции превръщат ЕС в жертва и рушат икономиката на Европа, но според тях така „трябва", налага се.

Като илюстрация на пълната безпомощност на Европа френският икономист Шарл Виплош обяснява на страниците на Figaro, че френските президенти се сменят, докато Меркел остава непрекъснато на върха на управлението. Френските президенти, подчертава Виплош, считат за особена чест, когато им се предлага да се правят, че споделят властта в ЕС заедно с Меркел. Реалността обаче е друга. Меркел взема решенията от името на Европа, които все по-често се оказват грешни.

В крайна сметка Крим ще остане руски, а територията на Украйна ще се превърне във федерация, точно както предлагаше Путин още в началото на кризата. Въпросът е в това кога най-после Меркел ще признае своето поражение, пише Figaro. Или Меркел ще отиде докрай, като загуби битката и в следващата гореща точка - дълговата криза в Гърция?

След края на комунизма и официалното центриране на планетарното господство на САЩ, на Европа е отредена слугинската роля в периферията на Америка. Всички добре помним, че ЕС беше просперираща икономическа организация, която трябваше да бори комунизма като витрина на луксозния подреден живот, препълнен с райграс, средновековни замъци и курабийки, с високотехнологични индустрии, научни и културни успехи. Днес целите са съвсем други. ЕС е обезглавен откъм автономно лидерство и е превърнат в комичен придатък на Държавния департамент на САЩ. Ако Европа сама не се хване за косите и не се измъкне от блатото на политическата зависимост, тя ще затъва все повече в тресавищата на новите национализми, етническите сблъсъци, икономическия спад, толерантното безвластие и пълния обществен хаос.

Америка няма да помогне. Защото за Америка една силна и самодостатъчна Европа е геополитически и икономически конкурент и представлява системен риск. Особено в посока на икономическата й интеграция със суровинна Русия и нейните над 150-милионни пазари.

В своята прогноза за следващите 10 години американската агенция за разузнаване, анализи и геополитика Stratfor говори за разпадане на Европейския съюз и въздигането на Полша като лидер на Европа. Причините са ясни: Полша е патологичен враг на Русия и заслужава да бъде бъдещият лидер на Европа. Така че бихме могли с тъга да кажем: Довиждане, Европа! Твоят най-добър приятел, Америка, твоят спасител от комунизма те схруска на закуска. Точно по древното правило - който те освободи, той ще те пороби.

Калина Андролова
„Деконструкция"
БНР