Евросерсемлъкът да се вярва, че от Европа България може да получи нещо особено добро

/КРОСС/ Професор Никола Георгиев рядко дава интервюта, защото цени думите и не обича празните приказки. Когато говори, прецизно подбира всяка дума. И всяка дума пада точно на мястото си. Защото думите имат значение, знае човекът, който цял живот изследва думите. А покрай тях е опознал и хората. Надникнал е в човешката природа през буквите и е видял, че всичко, дори и жените, както професорът се шегува, има и от доброто, и от лошото.
Проф. Никола Георгиев говори пред Илия Вълков, bitelevision

Досегът с чужденеца и другия винаги е много труден и подлага на изпитание особено много домакина. Когато българи, принудени, 18 - 19 век, да се изселват на Север, общо взето биват посрещнати добре. Имало е и голяма съпротива, но имало е и гостоприемство. Когато към българската земя се упътват хора, избягали от злото, затова - бежанец, българите ги посрещат гостоприемни. Гостоприемно и в домовете си, и в литературата си.

Днешна Европа си знае греховете.

Кого нападат днес така наречените терористи? Нападат най-вече бивши колониални страни.

Франция е владяла Северна Африка и част от арабския свят. И сега в центъра на Париж гърмят бомби. И французите могат да си припомнят какви те са ги вършили в Северна Африка, в арабския свят.

Така че част Европа, от едно гледище, плаща за греховете си и тя трябва да го разбере. И държанието на част от официална и неофициална Европа е егоистично и твърде неприемливо.

А тази Европа, буржоазна ли е, капиталистическа ли, както щете я наречете, в Западна Европа особено хората са отчуждени един от друг, та камо ли да му дойде някакъв по-мургав гост, подозиран в готовност за насилие, престъпност, „любовни" приключения.

Това е Европа. И мъчителният въпрос за българите е как да гледат на нея.

Имахме коленопреклонно държание в Съветския блок, най-коленопреклонната, най-покорната държава бе България. Всички други източноевропейски блокове, страни по някакъв начин показаха, че не желаят да бъдат в този блок или поне той да не продължи да бъде такъв. Тогава и българският език започна да се рсофицира, а сега гледаме в друга посока - употребяваме глагола „стартирам", вместо „започвам". Сега официалната пропаганда е да станем възможно много добри европейци. Навремето се равнявахме по водещия съветски опит, сега по европейските идеи, образци.

Много обидно, унизително официално държание.

Евросерсемлъкът се проявява всякак.

Евро - подигравателно название на Европа, и на парата, а серсем - ориенталско, източно. Съчетание на ориенталското и на уж европейското.

 Евросерсемлъкът да се вярва, че от Европа България може да получи нещо особено добро -нравствени примери, културни, политически, управнически, да не говорим за парите, това за нас наистина е лошо.

Въпросът е няма ли нещо добро.

Всяко нещо на тоя свят, дори и жените, носят и добро, и лошо. Камо ли Европа. Добри неща има и много българи отварят за тях обятия. Има и вредни, неприятни, неприемливи неща, за които не бива да си затваряме очите. А тъкмо това прави официалната пропаганда в България.

Унизително е за някои българи да слушат фрази по модела спрямо Съветския съюз сега от Европа.

Тук има едно тихомълком провеждано разделение - че Европа е западна, идеалът на някои хора всъщност е Западна Европа. Чехи, немци и други употребяват Средна Европа. И разумният човек вижда тези разделения и че Източна Европа има своите добри и лоши страни, и Западна Европа. Липсата на критично отношение към Европа, към образа, към мита Европа, в България говори много зле за българите, които не искат и да говорят за това.

Как промените промениха българите за последните 25 години?

Да се запитаме първо има ли промени, да не приемаме безусловно направо какви промени има. Първият въпрос е има ли ги и много важен, сложен и труден за мен е въпросът.

Но най-простият отговор е: В приказките за променения българин има много преувеличения. Част от българите, май мнозинството, бяха чужди спрямо комунистическото стопанство, комунистическата идеология и ние бяхме донякъде готови да приемем един некомунистически ред. Е, не така готови, както героичните унгарци, интелигентните чехи, борбените поляци.

Тъй наречените промени зрееха още по комунистическо време. И сега засега поне съм сдържан по отношение на идеята, че сме се променили някак особено много.

Промени се външният вид.

Да, вече българите могат да пътуват. Но за тези пътувания има едно обидно обяснение - търсят по-добър живот.

Много от дошлите в България хора са търсили не толкова по-добър живот, колкото сигурен живот.

След арменските кланета в края на 19 век и кланетата по време на Първата световна война, идват тук. Но човек пътува не за да търси повече хляб, повече пари, повече долари, човек пътува и заради самото пътуване, заради самия себе си, да преживее, да види друг свят, други хора, друг език...

Тъпотата на европееца се проявява в това, че той мисли, че азиатци, африканци идват в Европа само за да живеят по-добре, само за да печелят или да живеят на гърба на трудолюбивите, много трудолюбивите европейци.

Човешкото разбиране „дошъл е, тъжно му е", това съчувствие в стихотворението „Арменци", е че и тук им е мъчно, че и тук трябва да влязат в кръчмата, да забравят.

Всичко на тоя свят е раздвоено. И образът на българския емигрант е раздвоен.

Приема се, че тръгва. Дълбоко в мисълта ни е, че там доста ще страда, че хич няма да му е лесно, че където и да иде, ще бъде втора ръка човек. Много рядко, много рядко емигрантът избива нагоре. И между пробилите във височините емигранти от Изток на Запад българите са особено малко. Това мислим ние за тези странници.

Остарялата, умряла българска дума странник носи раздвоението на страдащ и добре чувстващ се човек, и на човек, принуден да странства, но и вътрешно подбуден да странства. В българската култура сме имали тези образи на преселници мъченици, на преселници герои, герои мъченици... Днес гледаме на сънародниците ни, които напускат България и с огорчение, и с малък гняв - те ни оставят тука, те ни предават на тукашната съдба и отиват да търсят какво - ама, разбира се, само по-добър живот, нищо друго.

Много трудни, сложни, нерешими са въпросите.

Въпросът как да се отнасяме към преселника, странника, мигранта е раздвоен между добро и лошо.

Пиянството на един народ днес проф. Никола Георгиев свързва с уискито

В днешна България този образ от времето на Априлското въстание е неприложим. Защото пиянство означава духовно опиянение, не само спиртно, а такова няма. В туй отношение сме трезви.

А къде го окачихме, на коя закачалка? Мисля че постепенно угасна. Угасна по времето на Народна Република България. Тогава стана ясно, че никоя революция не води към добро.

Революция и разочарование вървят ръка за ръка. За много българи, далеч не за всички, случилото се през септември 1944 година е било голямо обещание. Няма какво да се лъжем, че било преврат - таен, нощен, министерски... Хм. Преврат у нас е на 9 юни 1923 година и на 19 май  1934-а. Това на 9 септември не беше. И след това въодушевление много бързо беше прерязано от самия престъпен режим, който настъпи. И от тогава насам българите вече трудно може да се поведат по някаква революционна идея.

Винаги е имало основание за революция. И днес има.

Бъдещето на България? Има няколко възможности.

Единият не е невероятен. Турски вилает.

Настъпват големи бъркотии в Европа. Можете да видите карта, официално издадена в Турция, карта на Балканския полуостров, как турската власт си представя български, гръцки, македонски земи.

Другото развитие - след разпадането на Европейския съюз е Балканско-славянска-романска федерация или конфедерация, не зная разликата - България, Югославия, Румъния да се обединят.

Преходът е от един вид нестабилност към друг вид и от един вид стабилност към друг. Неразделно вървят тези неща.

Ако днес Никола Георгиев беше на 20...

Бих следвал в Софийски университет два-три семестъра, два-три семестъра в средноевропейски, западноевропейски университети, бих се върнал да взема диплома, ако ми я дадат, разбира се, защото могат и да не ми я дадат, от български университет и след това бих пътувал, критикувал, одобрявал, неодобрявал равностойно. Не мога да си представя какво бих правил, но не бих тръгнал да търся по-заможен живот.

Българската  просвета още от училище трябва да започне да обяснява, да предвижда, дето рекъл Ботев - това ви чака, много добри неща, много лоши неща, и една добра работа - ще видите свят, ще видите хора, ще пътувате, ще странствате.

А сега българското училище е на поредния си кръстопът. Много тежки самообвинения, недоволство от себе си.

Не като учебен предмет, но наред с другото да се говори за двойнствената ценност и противоценност на странстването, на емигрирането.

С изречение, завършващо с въпросителна - това ми е любимият начин на започване, с въпрос. Струва ли си да се говори, какво да каже, кое е истинно, кое не. Въпросителността, и в буквалния смисъл, и в преносния, ми стана любим начин на започване.