Как горещините се отразяват на различните стопански отрасли

/КРОСС/ Все повече икономисти предупреждават, че климатичните промени започват да се превръщат в един от факторите, които определят икономическия растеж, цените на храните и дори туристическите потоци. Европейската централна банка алармира, че продължителните жеги и сушата могат да ускорят инфлацията при храните. Според анализи, заради по-ниската производителност, европейската икономика вече губи милиарди евро годишно.

Докато голяма част от Европа буквално се топи под рекордните температури, икономистите вече следят не само термометрите, но и икономическите показатели. Според Европейската централна банка, екстремните климатични явления вече струват на европейската икономика около 0,3% от БВП годишно.

Един от първите отрасли, които усещат последствията е земеделието. На Санторини лозя, оцелели почти век, вече не издържат на сушата.

Янис Бутарис, който е винопроизводител, казва: "Липсата на дъжд през последните години на практика доведе до загиването на тези стари лозови масиви. Старите лозя са специални за всеки винопроизводител заради гроздето, което дават".

Производството на прочутото грозде Асиртико е намаляло пет пъти само за две години. За да оцелеят, производителите вече разработват системи за напояване с пречистени отпадъчни води и технологии за извличане на вода от въздуха.

Янис Папаиконому, който също е винопроизводител, споделя: "Нямаме истинска зима, няма достатъчно вода, няма достатъчно хора, а климатичните промени нанесоха последния удар. Трябва да се адаптираме".

Жегите променят и пазара на труда. В Барселона общината оборудва работещите на открито със специални "умни" гривни, които измерват телесната температура и предупреждават, когато организмът е застрашен от прегряване.

Естер Хименес споделя: "Ако температурата ни стане прекалено висока, гривната светва в червено, започва да вибрира и да издава звуков сигнал. Тогава трябва незабавно да прекратим работа".

Мярката идва след няколко смъртни случая сред работници на открито в Испания през последните години и е част от адаптацията към все по-честите екстремни горещини.

Докато Южна Европа губи туристи заради жегите, то северна печели. Все повече европейци избират т.нар. "coolcation" - почивка на прохладно. Според туристическите организации на Норвегия, всеки пети чуждестранен турист казва, че избира страната именно за да избяга от горещите вълни, а при посетителите от Южна Европа този дял достига 40%

Но тъй като не всеки може да избяга от жегата в друга държава, за милиони европейци спасението се оказва вкъщи - пред вентилатора или климатика. Стига да успеят да намерят такъв.

Иван, който е мениджър в магазин за електротехника, разказва: "Беше лудост. Всички искаха вентилатор или климатик. А ние не можем да получим достатъчно доставки, за да удовлетворим всички. И положението е същото във всеки магазин в Белгия".

Градовете също търсят нови решения. След рекордната гореща вълна Париж отвори отново зоните за къпане в Сена, за да предложи на жителите възможност да се разхладят.

Ирина Ракотоманга казва: "Това е чудесна идея. Освен това водата е 24 градуса. А когато е толкова горещо в апартаментите и дори в заведенията, една такава възможност да се изкъпеш е наистина страхотна".

Докато едни търсят прохлада на север, а други се редят за климатици, в Южна Европа пожарите вече поглъщат гори, земеделски земи и домове, а цената за тази нова климатична реалност ще се плаща години наред.

Нова телевизия, „Събуди се"