Българите, румънците и бъдещето на Европа

/КРОСС/ "Хуните идват!" - този боен зов звучи не само в британските медии. Напоследък го усвоиха и популистите в Германия, а (в съответната политически коректна опаковка) вече го използват дори сериозни партии като управляващият Християнсоциален съюз или пък новите консерватори от "Алтернатива за Германия". Кампанията срещу пришълците от България и Румъния всъщност се води със скрити партийнополитичеки и европолитически цели и тъкмо поради това редуцира комплексния проблем само до предполагаемото изпитание, на което българите и румънците щели да поставят социалните системи в Европа.

"Проблемът" с новите пришълци

Проблемът наистина е много комплексен. Първо - става дума за граждани от две различни държави. Второ - групата на тези емигранти изобщо не е еднородна, мнозина идват с искреното желание да си намерят работа, други обаче наистина мислят само за детските надбавки и помощите за безработни. Да, част от тези хора са роми, но това няма никакво значение - те са български и румънски граждани, които имат равни права с всички останали. Трето - пришълците пристигат в Германия или в Англия със съвсем различно образование и квалификация - сред тях има лекари, инженери и обучени техници, но има и хора, които едва умеят да четат и пишат. И четвърто - в момента никой не може да направи надеждна прогноза нито за очаквания брой пришълци от България и Румъния, нито пък за реалните ползи и опасности за трудовия пазар и социалната система, произтичащи от тяхното преселване.

"Трудов пазар" и "социални системи" - около тези две ключови понятия се върти цялата дискусия. Поне до момента. По-лошото обаче е, че тези две понятия - къде целенасочено, къде поради незнание - непрекъснато се забъркват в една обща каша. Свободното придвижване в рамките на общоевропейския трудов пазар е едно от основните права в ЕС, нещо повече - то практически опредметява една от най-важните ценности на Общността. Ето защо на него нито бива, нито може да се посяга. Социалните системи обаче се подчиняват на националното законодателство в страните-членки. В този смисъл съответните правителства действително могат да въвеждат собствени, временни или трайни правила. С други думи - както Великобритания, така и Германия или други страни от ЕС имат право да ограничат достъпа на чужденци до своите социални системи. Разбира се, такива ограничения после евентуално ще трябва да бъдат защитени пред конституционните съдълища, че дори пред Европейския съд в Люксембург.

Повече или по-малко Европа?

Законни или не, мерките срещу емигрантите са лош атестат за Европа. Защото в случая - точно както и при спасяването на банките - всъщност става дума за нещо друго: за бъдещето на ЕС. Сега солидарността като основна ценност на Евросъюза дори е много по-важна, отколкото при спасяването на банките, защото засегнати са не финансови институции, раздавали лоши кредити, а милиони европейски граждани. И тъкмо понеже същинската дискусия е за бъдещето на Европа, днес са необходими не съмнителни компромиси на национално равнище, а истински спор по главния въпрос: дали искаме повече или по-малко Европа?

Привържениците на "по-малко Европа" вече заеха ясни позиции. Както британското правителство, така и Християнсоциалният съюз в Германия, но също така различни антиевропейски партии в страните от ЕС се готвят за евроизборите през май, като продклаждат страха на гражданите, които във времена на криза и без това се боят за работните си места и за семейните си бюджети и гледат накриво пришълците. В това отношение популистите в страните от ЕС са особено гръмогласни, но дори големи и сериозни партии с половин уста им пригласят, борейки се за гласовете на националисти, антиевропейци или просто подплашени хора от средната класа. Ето защо привържениците на "повече Европа" трябва не да отстъпват пред този натиск, а ясно да артикулират целта си и така да се отправят към евроизборите. Да, по този начин положително ще изгубят гласове. Да, националистите от цяла Европа вероятно ще спечелят повече от досегашните места в Европарламента. Но от друга страна това е чудесна възможност да се сложат картите на масата и най-после сериозно да се подхване наложителната дискусия за една бъдеща федерална Европа. Една Европа, в която освен всичко друго и социалните системи ще бъдат достъпни за всички европейски граждани. Мястото на такава дискусия вече не е в правителствените офиси из различните столици, а в демократично избрания Европейски парламент, който придобива все повече правомощия и трупа все повече самочувствие.

А така в крайна сметка трудовите мигранти от България и Румъния - може би без да са го мислили - ще допринесат за по-нататъшното обединяване на континента.

Коментар на Александър Андреев, dw.de