Европейската криза на кризите

/КРОСС/ Аз и Калиста (съпругата на Гингрич, б.р.) бяхме на страхотно пътуване по река Рейн от Амстердам до Базел. Имахме големия късмет да бъдем поканени на това пътуване с приятели от Корпуса за снабдяване на флота. Те бяха весела група и пътуването беше много приятно.

Освен наслаждаването на красотата на дефилето на река Рейн (част от световното културно наследство) и историческите катедрали и замъци (Кьолнската катедрала например е била изграждана 800 години и само тя си струваше пътуването), това бе и възможност за размисъл върху икономическите, политическите и социалните предизвикателства, пред които е изправена Европа.

Европа е изправена пред криза на кризите.

Ако европейците бяха изправени просто пред едно голямо предизвикателство, те можеха да се фокусират върху него и да го разрешат.

За съжаление обаче те са изправени пред редица неотложни проблеми и решенията на някои от тях всъщност могат да направят другите по-трудни за решаване.

Разбира се, още в началото трябва да е ясно, че Европа все още се радва на огромни сили. Тя е забележително богата и има огромно население от образовани, квалифицирани работници.

Качеството на живота в Европа, с дълги почивки и разширени летни уикенди, е нещо, на което американците могат да завиждат, ако не да подражават. Беше чудесно да видим голям лагер, пълен с ремаркета и каравани по реките Рейн и Мозел, където холандски туристи изглежда се наслаждават на престоя (като оставят своята гъсто населена и на практика претъпкана държава).

Европейските благоденстващи държави все още предлагат здравни и образователни ползи, които техните граждани ценят.

И европейското културно фокусиране върху музеи, паркове, исторически местности и зоопаркове (те са ми любимите) означава, че те имат много от най-добрите културни институции в света.

Когато пътуваш по Рейн, от трафика по реката и от постоянното преминаване на товарни влакове е очевидно, че германската индустрия все още е силна и впечатляваща.

Има обаче най-малко шест дълбоки предизвикателства, насочени към сърцето на европейския експеримент.

Първо, създаването на еврозоната. Установяването на обща валута в ретроспектива беше твърде голяма крачка. Еврото, което е достатъчно силно за Германия, смачква икономиката на Гърция. А евро, което е достатъчно слабо за Гърция, гарантира инфлация в Германия. 21-годишният експеримент беше голям актив за германската икономика, а в същото време страни като Гърция, които имаха по-слаби икономики, можеха да вземат назаем пари, за да купуват германски продукти. Сега по-слабите икономики не могат да върнат всичките взети назаем пари. Това е икономическа, културна, политическа и социална криза и пътят до разрешаването й е много дълъг.

Второ, Европа прие голям брой мигранти от чужди култури без никакви методи или системи за асимилирането им. Това е покана за бедствие. От Швеция до Унгария, държавите една след друга приемат все по-строги политики за мигрантите. Това ще доведе до нарастващо напрежение между елитите - политици, интелектуалци и бизнес лидери - и голямата част от европейската общественост.

Трето, относително бавният темп на растеж на европейските икономики допълнително засилва напрежението, създадено от еврото и неасимилираните имигранти. Високите данъци, силните профсъюзи, бюрократичният контрол, обременяващи регламенти, както и общите предразсъдъци към предприемаческата креативност, всичко това заедно забавя европейските темпове на растеж. Това води до по-ниски доходи и по-голяма безработица сред младите хора, и по този начин, до недоволство.

Четвърто, докато 71 години след края на Втората световна война са най-дългият период без голяма война в Европа от времето на Римската империя, този мир е поддържан чрез американското ръководство, структурирано около НАТО и много голяма американска военна сила. Докато Европа израства по-богата, американците са се уморили от носенето на тежестта и има подновен натиск върху европейците да плащат повече за мира. Но всичко - техните социални държави, техните икономики с бавен растеж и предразсъдъците на техните вътрешнополитически системи - е предпоставка за драстично недофинансиране на отбраната. Тази неспособност на Европа да се защити е подчертана от появата на заплахи от Русия на Путин, поборници за превъзходството на исляма, появата на разполагащ с ракети Иран, възхода на Китай и от натиска на масовата миграция. Неспособността на континента да гарантира собствената си сигурност ще бъде голямото предизвикателство през следващото десетилетие.

Пето, увеличаването на бюрокрацията на ЕС в Брюксел подкопа още повече обществената подкрепа за Съюза. Брюкселските бюрократи са по-арогантни и пречат повече дори от вашингтонските. Избираемите единици на ЕС са твърде слаби, за да обуздаят бюрокрацията (и много от членките нямат желанието да го направят). Властта премина от избираемите представители в националните столици към бюрократи без имена и лица, скрити в суперструктурата на Брюксел. Ако Европа ще има свободно бъдеще, избираемите институции ще трябва да бъдат много силно заздравени, а бюрократите - да бъдат подчинени на подотчетна и прозрачна система. Само за това е необходим трудът на цяло едно поколение.

И накрая, шесто, ако американската политическа система понякога изглежда прекалено отворена към способностите и идеите, европейските политически системи често са твърде тромави, твърде изолирани и са твърде голяма част от играта на хората отвътре, при която реформаторите виждат, че е на практика невъзможно да се конкурираш или да привлечеш вниманието. Привидно изглежда, че тази система на изолация работи добре, но с времето тя блокира необходимите промени, игнорира растящото обществено недоволство и тласка реформаторите към все по-крайни позиции.

Тези шест кризи заедно създават пълно с предизвикателства бъдеще за Европа.

Един сравнително креативен елит вероятно би могъл да разреши един или два от тези проблеми, ако има достатъчно време и възможност за фокусиране.

Дали европейските лидери ще бъдат способни заедно да се справят с шестте главни предизвикателства, е много съмнително и застрашава целия европейски експеримент.

Нют Гингрич - американски политик, председател на Камарата на представителите (1995-1999 г.), кандидат за президентския пост от Републиканската партия през 2012 г.

The Washington Times/ Клуб Z