Борбата срещу високите цени на енергията в Европа и България се оказа различна

Мерките в Европа са гъвкави. Те реагират спрямо ситуацията и при промяната й те също се променят

/КРОСС/ Войната в Украйна предизвика небивала инфлация в целия свят, основно в Европа и България. Основната причина за инфлацията е поскъпването на природния газ, електроенергията и горивата. Природният газ и електроенергията най-вече в Западна Европа са взаимно свързани, тъй като от синьото гориво се произвежда и ток. Трябва да се отбележи обаче, че поскъпването на природния газ, а оттам и на електроенергията в Европа, започна преди началото на войната в Украйна.

Още в края на 2021 г. и началото на 2022 г. енергийните и газовите борси в Европа отчитаха постоянно рекордно високи цени. Войната направи този процес устойчив през цялата 2022 г., като миналото лято бе поставен и исторически рекорд в цената на природния газ на най-голямата европейска борса в Нидерландия, достигайки до почти 343 евро за мегаватчас. Затова съвсем логично бе поскъпването на природния газ да доведе до повишаване на цените на електроенергията в Европа.

В България много малка част от електроенергията се произвежда от природен газ, но цените на Българската енергийна независима борса (БНЕБ) се повишиха драстично, защото борсата е свързана с европейските енергийни борси. По този начин цените на електроенергията в Европа оказват пряко влияние и на стойностите на БНЕБ, откъдето бизнесът у нас пък си купува ток. Повишените разходи за електроенергия логично доведоха и до моментално повишение на цените на всички предлагани продукти. Затова всички страни в Европа започнаха да търсят начини да се справят с високата инфлация.

Една от мерките, които се предприеха, беше да се компенсират потребителите на скъпия ток. В много европейски страни, освен небитовите потребители, както е в България, битовите потребители също купуват ток от енергийната борса. В страната ни този процес бе многократно отлаган. Засега битовите потребители трябва да преминат на свободния пазар на електроенергия от началото на 2026 година. Но въпреки че цената на електроенергията за битовите потребители в България се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), скъпият ток за бизнеса моментално се отрази на покупателната способност на хората в страната ни заради високата инфлация.

В много европейски страни мерките срещу скъпия ток се предприеха почти моментално. Дори се взеха такива и срещу поскъпването на природния газ. Правителствата в Европа още в края на 2021 г. помислиха как да се справят с високите цени на енергията. В края на 2021 г. в Испания правителството подпомага хората с ниски доходи с чекове на стойност между 25 и 90 евро. Във Франция този енергиен чек бе на стойност 100 евро и се изпраща директно на засегнатите, или пък на доставчиците, които приспадат тези 100 евро на французите с ниски доходи.

В Италия тогавашният министър-председател Марио Драги отпусна още през есента на 2021 г. първата помощ тази посока от 1 млрд. и 200 милиона евро във вече съществуващ механизъм за подпомагане на семейства, домакинства и малкия бизнес. През 2010 година вторият кабинет на тогавашния канцлер Меркел в Германия въведе допълнителна такса за финансиране и насърчаване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това е такса, която плащат потребителите, за изграждане на инфраструктура за ВЕИ. По този начин тази такса изиграва решаваща роля Германия да се превърне в една от страните с най-висока цена на електроенергия в света.

През 2010 г. таксата изглежда така: 2 цента за киловатчас и достига до 6,5 цента през 2021 г. За да омекоти ефекта на повишаващите се в 2022 година цени, правителството намали таксата на 3,7 цента, като по този начин целта беше ръстът в цените да се усети много по-леко, отколкото е в действителност. Директна помощ имаше само за социално слабите, а фирмите можеха да кандидатстват за облекчения, но дали те ще бъдат получени, зависеше дали те отговорят на редица критерии.

В България също в края на 2021 г. също се взеха някои мерки за справяне с поскъпването на тока за бизнеса. Още по времето на предишния служебен министър на енергетиката Андрей Живков в края на 2021 г. се прие програма, по която всички небитови крайни клиенти бяха подпомогнати с по 110 лева за всеки мегаватчас използвана електроенергия през октомври и ноември. Впоследствие наследникът му - бившият енергиен министър Александър Николов, продължи помощите срещу високите цени на електроенергия и дори добави такива за природен газ.

По това време обаче представители на бизнеса постоянно се оплакваха от недостатъчно и ненавременното изплащане на тези помощи. В защита пък битовите потребители депутатите приеха мораториум, който не позволи на КЕВР да променя цените на електроенергията, водата и парното от 1 януари 2022 г. Заради това обаче цените за бита се повишиха в момента, в който този мораториум падна.

След началото на войната в Украйна мерките срещу поскъпването на енергията в Европа продължиха. Те реално надградиха тези, които бяха приети преди войната. Да, и в Европа също имаше и продължава да има инфлация, подобна на българската, но тя там се преживява много по-лесно, защото правителствата, освен предприетите мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията, природния газ и горивата, повишиха на няколко пъти доходите на гражданите си. Освен това чисто процентно българската инфлация надвишава многократно тази в Европа. У нас се разбра, че с мораториума изкуствено се задържаха цените на енергията, но само за битовите потребители. Освен това този мораториум можеше да действа само временно и реално ефект от него нямаше.

На енергийната ни борса цените на тока за бизнеса продължаваха да растат. Това принуди бизнесът да повиши произвежданата от него продукция. Затова депутатите се принудиха да приемат постоянни мерки срещу високите цени на електроенергията. Нямаше никакви мерки обаче срещу високите цени на природния газ.

А именно този вид гориво в началото на войната в Украйна достигна до рекордни ценови нива. В актуализацията на миналогодишния бюджет, който важи и в момента дори, депутатите приеха до края на 2022 г. Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева за мегаватчас (MWh) за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. Въпреки приетите компенсации цените у нас обаче продължиха да растат през посочения период.

В края на миналата година народните представители единодушно приеха за цялата 2023 г. компенсациите да се изплащат на бизнеса за 200 лева за мегаватчас. Този механизъм обаче се различава много от приетия регламент от октомври 2022 г. на Съвета на Европа, който определя доброволна обща цел за намаляване с 10% на брутното потребление на електроенергия и задължителна цел за намаляване с 5% на потреблението на електроенергия през върховите часове. Държавите членки ще определят 10% от своите върхови часове между 1 декември 2022 г. и 31 март 2023 г., през които ще намалят търсенето. Държавите членки ще имат свободата да изберат подходящите мерки за намаляване на потреблението с оглед на постигането и на двете цели през този период.

Целта е чрез намаляване на потреблението да се постигнат по-ниски цени на енергията. У нас тези 200 лева за мегаватчас не дават абсолютно никакъв стимул за каквото и да е спестяване на енергия. Съветът постигна съгласие да ограничи пазарните приходи до 180 евро/MWh за производителите на електроенергия, включително посредниците, които използват т.нар. подпределни енергоносители за производството на електроенергия, като например възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнитни въглища. Мерките са временни и извънредни по своя характер. Те ще се прилагат от до 31 декември 2023 г. Целите за намаляване на потреблението на енергия се прилагат до 31 март 2023 г. Задължителният таван на пазарните приходи се прилага до 30 юни 2023 г.

Каква е разликата между европейските и българските мерки. Мерките в Европа са гъвкави. Те реагират спрямо ситуацията и при промяната й те също се променят. Както по-горе посочихме у нас няма мерки срещу високата цена на природен газ. Един от най-големите потребители на природен газ е „Топлофикация София", която отоплява домовете на огромна част от столичани. Освен това и повечето топлофикационни дружества в страната също използват природния газ за основен вид гориво. Тук не споменаваме битовите потребители на природен газ, на които сметките скочиха многократно.

Мерките в нея са перфектни, но очевидно вършат повече работа, защото инфлацията в Европа е в по-малка степен, отколкото у нас. Да, със сигурност има и спекулативен елемент в прекаленото повишение на цените у нас. Но тогава къде са регулативните органи в страната, които са длъжни да следят? В България не се насърчава ограничаване на потреблението на енергия. И нещо много важно.

По време на заседанието на парламентарната Комисия по енергетика през ноември 2022 г. председателят на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" Деян Червенкондев посочи пред депутатите, че през последните три месеца фондът е изплатил 2.232 млрд. лв. компенсации на бизнеса като всички те са дошли от Българския енергиен холдинг, в чиято структура са всички държавни енергийни компании. Служебният министър на енергетиката Росен Христов добави, че вноските на държавните фирми в този фонд, които се ползват за компенсации на бизнеса, едва стигат в момента и за да е възможно това, дори от тях се искат авансови вноски.

Той допълни по спомени, че калкулациите, правени за увеличаване на помощта, какъвто вариант в крайна сметката комисия възприе, биха възлизали на 18 млн. лв. допълнителни разходи на месец. Как обаче фондът ще успее да изплати тези за 2023 г., които са за над 200 лева за мегаватчас? Този въпрос така и не получи отговор по време на заседанието. Тогава депутатите бързаха да приемат някакви компенсации, по възможност по-големи, без реално да се запитат дали има пари за тях. В крайна сметка едва ли на настоящите депутати ще ги им се налага да отговарят на тези въпроси, защото все по-малки са шансовете това Народно събрание да продължи да работи още дълго време. Никой не отговори на въпроса и защо компенсациите не оказват влияние на инфлацията, както и защо в Европа тя е с много по-малки мащаби, както у нас.

Някакъв вид компенсации наистина трябва да има. Но те трябва да бъдат гъвкави. Не трябва да бъдат за всички. Оказва се, че „Лукойл" е най-големият им получател. Реално най-големите консуматори на електроенергия получават най-много компенсации. Вместо да се насърчат да пестят енергия, те се стимулират да харчат още повече ток, защото всичко над 200 лева за мегаватчас ще бъде покрито от държавата. Няма да повдигаме въпрос за това, че уж всички в бизнеса искат по-малка намеса на държавата в работите им, свободен пазар и т.н. Но явно това важи само в случаите, когато нямат нужда от държавата.

Компенсациите са най-голямото перо в бюджета на държавата ни, който се от своя страна се формира от данъците ни. Освен това най-много от приходите във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който изплаща компенсациите, се идват от продажбата на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй". Оказва се, че много от противниците на атомната енергия у нас се възползват от парите, идващи именно от атомната ни централа. Никой не си задава въпрос какво щеше да се случи, ако в момента АЕЦ „Белене" съществуваше или имахме още 2 енергоблока в Козлодуй? В тази енергийна криза се оказва, че България е износител на електроенергия, най-вече на атомната си централа.