Възможно ли е военните действия да отстъпят място на дипломацията

/КРОСС/ Какви са дипломатически решения на конфликта в Украйна?

Големият дефицит на този вид говорене е отсъствието на готовност от страна на Кремъл да преговаря. Това каза в „Твоят ден" на NOVA NEWS журналистът Асен Агов по повод обръщението на президента Илияна Йотова пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в което тя настоя за преместване на войната в Украйна от бойното поле към дипломацията.

„Кремъл дава ясен знак, че ще продължи войната и търси продължаване на войната. Това продължава да застрашава сигурността в Европа и няма как Европа да не реагира. Търсим дипломатическо решение, но нито Йотова, нито другият застъпник на тази теза - министър-председателят, нямат пътека до Москва, да отидат и да кажат: „Хайде да се разберем". Да говориш от трибуната на ООН общи думи е приятно за ухото, но не води до никъде", коментира Агов.

Кореспондентът на БНТ и БНР в Москва Валерий Тодоров каза, че Европа поддържа твърда позиция за натиск върху Русия, но няма как да се смята, че е виновна за продължаването на войната. Според него е невъзможно при тази ситуация да се говори за дипломатическо решение и „да се задраскат" военните действия.

„В историята има достатъчно примери за водене на преговори по време на война. Някои от европейските лидери също заявиха, че въпреки всичко трябва да се води диалог с Русия, тоест - да се търси примирие. След срещата на Сергей Лавров и Марко Рубио се появи идеята, че може да се постигне някакво частично споразумение, засягащо доставките на зърно и петрол", коментира Тодоров.

По думите му Путин иска да извлече максимума от ситуацията, а тук идеята е не само да се отстъпи територията в Донбас, а и да се отстранят причините за войната, което включва денацификация и разоръжаване на Украйна. Това няма как да стане без гаранции от страна на Европа и САЩ.

„Бедата е, че САЩ, които са основният посредник в момента, виждат в това сделка. Сделката означава дивидент, цената е мирът. Да, но мирът също има цена и така част от преговорите се въртят около икономическите интереси. След края на двете войни - в Украйна и в Близкия Изток, ще настъпи икономическо преразпределение и всички се готвят за това. Така че зад военните действия има много скрити интереси, които ние не виждаме", посочи Валерий Тодоров.  

Агов каза, че Европа има сериозен порив да се даде отпор на хибридната война, която се води от Москва. „Тя засяга тежко и нас. Имаше два саботажа на складове за боеприпаси. Правителството е в разкрачена позиция, когато трябва да се справя с хибридната война. От една страна получава подкрепа от Европа, интегрира се в цялостната съпротива, но някак нерешително", подчерта Агов. И допълни, че това ще се превърне в голям вътрешнополитически проблем.