„Еврото – въпроси и отговори”: Имало ли е референдуми за единната валута и в други държави от ЕС

/КРОСС/ Къде гражданите са гласували за въвеждането ѝ?

Споровете около това къде е провеждан референдум за въвеждане на еврото и къде - не, се нароиха, след като президентът Румен Радев обяви, че внася искане за допитване за единната валута у нас. То вече е в деловодството на НС.

В рубриката "Еврото - въпроси и отговори" - с Нели Тодорова, решихме да проверим коя държава как е приемала еврото. 

Държавите, които въвеждат еврото без да правят никакви допитвания, са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург.  От тези страни всички, с изключение на Кипър, са от старите членове на съюза. 

Договорът, който слага на масата единната валута - Маастрихтският, е приет през 1992-ра година. Той урежда цялостното икономическо сътрудничество, общата външна политика, стандартите по правосъдие и вътрешен ред, както и правилата за въвеждането на еврото.

Маастрихтският договор на практика поставя основите на ЕС, какъвто го познаваме днес.

Референдуми, но не с въпрос искате ли еврото, а с питане дали да се приеме цялостно самият договор от Маастрихт се провеждат във Франция и Ирландия. Надделява отговорът да - макар и с малка преднина. Те също са от старите членки на съюза.

След 1993-та година 9 страни провеждат национални допитвания, като питат гражданите си искат ли държавата им да влезе в Европейския съюз. Към този момент ЕС вече означава и евро.

Така, че отговор - да, искам в Евросъюза означава и подкрепа за еврото.

Това са Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия.

На практика само в две държави всъщност се прави референдум точно за еврото.

Дания, която е от старите членове на съюза още от 1973-та година, провежда референдум за Маастрихтския договор през 1992 и хората казват не. Но тъй като договорите на ЕС могат да влязат в сила само ако бъдат ратифицирани от всички държави членки - за да не се блокира целия процес, Дания получава няколко отстъпки, една от които е да не е длъжна да въведе единната валута. С тези отстъпки се провежда втори референдум и датчаните казват "да" - но то е за Маасстрихтския договор. През 2000 г. Дания провежда трети референдум с въпрос дали да се откажат от изключението и все пак да въведат еврото - отговорът е не. И до днес в Дания плащат с датски крони.

Другата страна, която наистина формулира въпрос за еврото, е Швеция, която се присъединява към ЕС през 1995-та. Преди това се допитва до шведските граждани - дали искат да са част от Европейския съюз, което включва и приемане на единната валута.

Въпреки това почти 10 години след като е член на ЕС се свиква референдум за еврозоната и отговорът е не. 

Как Швеция излиза от тази ситуация - те въобще не кандидатстват за чакалнята преди въвеждане на еврото. Тази стъпка - да влезеш в механизма ИЕРЕМ 2, всъщност се прави от държавите кандидати. Няма определени срокове кога да се случи.

Обикновенно се случва след сондажи дали имат подкрепата на европейските партньори, но чисто юридически искането за влизане в чакалнята е на самата държава кандидат. Така Швеция всъщност спира преди чакалнята и до момента ситуацията остава така.

А каква е ситуацията при по-новите членове на Евросъюза, които са извън еврозоната?

Унгария, Полша и Чехия са членове на ЕС от 2004 - одобрили са членството си с референдум, което на практика означава, че са казали "да" и за еврото, но няма политическа воля за предприемане на подобна стъпка. Не са определяли дати, не са си подавали документи за чакалня.

Членството в ЕС не е обвързано със конкретен срок, в който дадена държава да кандидатства за чакалнята. Държавите членки решават кога да започнат процеса.

България и Румъния влизат в ЕС без да провеждат референдуми. Румъния няма планове за въвеждане на еврото поне засега. България подаде искане да бъде допусната в механизма ИЕРЕМ 2 през 2020-та. От тогава на практика сме в чакалнята. 

В пет държави от ЕС не е провеждан никакъв референдум отнасящ се до съюза - това са Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България.