• 07 Дек 2022 |
  •  USD / BGN 1.8599
  •  GBP / BGN 2.2697
  •  CHF / BGN 1.9812
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 6°C

Доц. Йосиф Аврамов: Над 2 млн. българи трудно ще оцелеят през зимата

Доц. Йосиф Аврамов: Над 2 млн. българи трудно ще оцелеят през зимата

/КРОСС/ Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление “Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. С доцент Йосиф Аврамов разговаряме за плановете на управляващите за влизането ни в еврозоната, за рисковете и плюсовете от преминаване към еврото и възможно ли е да се стигне до неконтролируеми харчове. Питаме го и за бюджета за следващата година, както и за възможностите за повишаване на най-ниските доходи на работещи и пенсионери.

- Кое налага бързането ни за еврозоната на фона на задаваща се рецесия?

Повечето от маастрихтските критерии за членство в еврозоната България ги е изпълнила. Най-голямо е неизпълнението им при измерване на равнището на инфлация, но такава има и в останалите 19 страни-членки в Клуба на еврото, а в някои от тях като прибалтийските държави инфлацията е около 25% или с 7-8% над българската. Със сигурност през следващата година нивото на инфлацията след взетите мерки на правителството за компенсиране на бизнеса за цените на електричеството и природния газ, както и след приемането на проектозакона за цените на горивата, у нас ще намалее и моите очаквания тя за 2023 г. да е не повече от 7-8%. Толкова приблизително понастоящем е средната инфлация в страните от еврозоната. Бюджетният дефицит също е възможно да бъде сведен до около 3%, колкото е разрешен в критериите от Маастрихт, като се редуцират разходите за капитални вложения от над 10 млрд. лв. до около 4 млрд. лв. или само за най-належащите потребности, а компенсациите за поне 1/3 от предприятията, преобладаващо -износители, в т. ч. и на тези фирми, които са от сферата на производство и търговия с горива - да се канцелират. Новото правителство, което вероятно ще има България още в началото на следващата година, най-после следва да осъществи отдавна отлаганите структурни реформи. България по принцип „не бърза" в никакъв случай за членство в еврозоната, а изпълнява начертания план от 2020 т., когато станахме членки на Банковия съюз и се присъединихме към Валутния механизъм ERM 2. Според мен е изключено да се „отметне" българското правителство от поетия преди повече от две години ангажимент за членство в еврозоната от 01.01.2024 г. и това е неприемливо от всякаква гледна точка: икономическа, политическа и социална. При положение, че на 01.01.2024 г. не станем членове на еврозоната, то до края на това десетилетие през 2030 г. едва ли ще ни се удаде такава възможност и България ще остане в т. нар. Б-отбор на страните от ЕС.

- Прави ли са критиците на влизането ни в еврозоната, че това ще развърже ръцете на опреден кръг от хора да харчат безразсъдно?

 Напротив. Точно обратното. ЕЦБ, Екофин (министрите на финансите на страните от ЕС) и на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) през последните няколко години държат на много строга финансова дисциплина в страните - членки на еврозоната. След изпадането в тежка дългова криза на Гърция и в по-малка степен на: Португалия, Испания и Италия преди десетина години, те са особено предпазливи по отношение на излишните харчове на отделните държави и стимулират пестеливото и рационално бюджетиране в тях. Еврогрупата обикновено заседава веднъж в месеца, непосредствено преди заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (Ecofin). На практика най-важните решения в областта на икономиката и финансите в ЕС се вземат от Еврогрупата и тези решения се предлагат пряко на ЕК и след това се свеждат за изпълнение на останалите страни членки, в т. ч. и на България. Нашата страна на практика е изолирана от вземането на тези решения, но е задължена да ги безпрекословно да ги изпълнява, следователно и да се подчинява на тях. Досега сравнително малко е коментирано обстоятелството, че емисиите на еврооблигации на страните от еврозоната се изкупуват от ЕЦБ, разбира се при определени условия. В такъв случай след влизането на България в еврозоната, то тя няма да има проблем с пласиране на българските еврооблигации, както бе преди около месец и половина, когато част от българската облигационна емисия не бе изкупена от инвеститорите, след емитирането u.

- Обяснете, какъв според вас беше проблемът с анализа на БНБ, изпратен до депутатите?

 Този анализ не е разгледан от УС на БНБ и гуверньорът на централната ни банка се разграничи от него. На този неофициален анализ не следва изобщо да се обръща голямо внимание. БНБ ще изготви нов официален анализ, утвърден от УС, в който ще се отчете и становището по редица съществени въпроси относно присъединяването ни към еврозоната. Вероятно тази неофициален анализ е изпратен в парламента, при това само на една от парламентарните групи, с оглед да се тества част от общественото мнение?!? Според мен това действие с визирания неофициалния анализ уж на БНБ е меко казано доста странен подход и е необходимо този чиновник, който е допуснал този гаф, да бъде адекватно наказан. Официалната позиция на БНБ бе изразена от гуверньора u по време на специалното заседание на Народното събрание и тя бе твърдо за спазване на датата 01.01.2024 г. за присъединяване на България към еврозоната. Българският парламент прие Решение във връзка с приемане на еврото в Република България от 27.10.2022 г. с целева дата 01. януари 2024 г.

- Защо според вас в БНБ имат резерви към въвеждането на еврото?

Резерви уж от страна на БНБ са налице единствено във визирания неофициален анализ, който УС на централната банка го обяви за нелегитимен. Официалната позиция на ръководството на БНБ за приемане на еврото от 01.01.2024 г. е изразявана нееднократно и през последните няколко години. Същевременно ръководствата на БНБ и на Министерството на финансите следва да бъдат порицани, заради забавянето на Информационната кампания във връзка с въвеждането на еврото у нас. Според мен е крайно време БНБ да обяви покана за конкурс за националната страна на 8-те купюра на българските евромонети. Положително би било най-добрите пет или десет от представените в БНБ проекта да се подложат на обществено обсъждане и едва тогава, т. е. след вземане на мнението на специалисти по финанси и нумизматика, както и на обикновени български граждани, УС на БНБ да вземе решение на кой от тези проекти да присъди първа награда в конкурса.

- Кога ще видим анализ с подписите на ръководството на БНБ за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото?

Смятам, че такъв вече официален анализ, приет от УС на БНБ, като се отчете и становището на Министерството на финансите, ще бъде представен до края на 2022 г. Не изключвам ръководството на БНБ да изчаква избирането на редовен състав на МС с оглед да вземе мнението не на служебен министър, а на титулярен министър на финансите. В този анализ задължително трябва да се обясни: „Защо не следва да се провежда референдум за приемането в България на еврото?". При подписването на договора през 2004 г. за присъединяване на България към ЕС е налице изрична клауза, че когато е готова и бъде поканена нашата страна ще се присъедини към еврозоната. При наличието на такава клауза, то въпросът за евентуален референдум е безпредметен.

- Необходимо ли е 48-ото НС да гласува нов бюджет, ако няма редовно правителство?

При положение, че няма редовно правителство, то възможностите са две и те са:

Първата е да се продължи бюджета за 2022 г. и през следващата 2023 г., до избирането на ново редовно правителство, което да изработи и внесе нов проектобюджет. Точно това стори служебното правителство, което внесе в НС такова предложение за продължаване на бюджета за тази година и през 2023 г., но в него липсват опции за преструктуриране на Бюджет 2022, за да са възможни и допълнителни разходи в началото на 2023 г. Това е възможно да стане с нова негова актуализация, която следва да бъде внесена до края на месец ноември т. г.

Втората възможност, която от гледна точка на спазването на Закона за публичните финанси е правилна, е служебното правителство да внесе до десетина дни в Народното събрание т. нар. базов проектобюджет за 2023 г. За тази цел служебният министър на финансите следва да проведе разговори с политическите сили, представени в Народното събрание и с тях да договори основните макроикономически показатели, като бюджетен дефицит, който според мен е възможно да не надвишава определения с критериите от Маастрихт 3%, МРЗ, валутен курс, размер на БВП, размер на инфлацията и др. След избирането на ново редовно правителство то параметрите на този базов бюджет е възможно леко да бъдат коригирани с последваща негова актуализация през пролетта на 2023 г. По принцип аз поддържам становището за приемане на т. нар. базов бюджет, но с изричното условие парламентарните партии да не започнат т. нар. предизборно „наддаване", както стана при последната актуализация на Бюджет 2022. Възможно е 7-те партии, представени в НС, да подпишат предварително споразумение в тази насока и то преди разглеждането на проектобюджета за 2023 г. в парламентарните комисии.

- Реалистични ли са сметките на Асен Василев за БВП 180 млрд. лв. за 2023 г.?

 Асен Василев не е сред най-добрите български министри на финансите, тъй като независимо от Харвардската му диплома, то с изготвяне и управление на държавен бюджет се е занимавал по-малко от една година и всяка прогноза от него подлежи на съмнение и на последваща проверка. През 2023 г. БВП на България едва ли ще надхвърли 170 млрд. лв. Моите очаквания за настоящата 2022 г. БВП да не е по-висок от 150 или най-много - 155 млрд. лв. Основание за това е забавянето на ръста на нарастване през третото тримесечие на 2022 г., през което брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 3,2 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и едва с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие на 2022 г. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2022 г. БВП в номинално изражение достига 44, 539 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие на 2022 г. е 39,337 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 75,6 на сто, което в стойностно изражение възлиза на 33,668 млрд. лева. През третото тримесечие на 2022 г. бруто капиталообразуването е 9,781 млрд. лв. и заема 22 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. Повод за свръхоптимизма на Асен Василев са коригираните данни за БВП за изминалата 2021 г. Всяка година през месец октомври се извършва ревизия на данните за предишната година и за 2021 г. БВП на България е 139 млрд. лв., а реалният растеж е с 7,5%, което е рекорд от началото на това столетие.

- Трябва ли да се вдигат пенсии и заплати, ако повишението им налага теглене на нови заеми?

По принцип е възможно да се направи известно увеличение от началото на следващата година, но само на минималните пенсии (до 800 лв.) и на минималната работна заплата. МРЗ е възможно през 2023 г. да се повиши на два пъти, както следва: от 01.01.2023 г. до 800 лв. и от 01.07.2023 г. до 850 лв. По този начин ще се изпълни и директивата на ЕК МРЗ да е 50% от средната РЗ. Парите за това увеличение ще дойдат от по-високата събираемост на приходите, което се дължи преди всичко на по-високите данъчни постъпления в бюджета, дължащи се на по-големите нива на инфлация у нас и в по-малка степен на известно подобрение на работата на НАП при новото му ръководство през последните три месеца. Възможно е повишение на бюджетните приходи с по-голямата част от капиталовите разходи, заложени в тази годишния бюджет (поне с 6 млрд. лв от заложените над 10 млрд. лв.) и с очакваното преизпълнение на приходите, вследствие на инфлацията, която образно казано „помпа и бюджетните постъпления". Също е възможно да се заложи увеличение от Нова година с 50% или с 6% от предвиденото от 01.07.2023 т. 12-процентно увеличение на пенсиите, но не всички, а само тези до 800 лв., т. е. само за тези пенсии, които са до размера на МРЗ. През зимата предстоят големи плащания на домакинствата за енергоносители. Над половин милион българи, които получават МРЗ и над 1 млн. пенсионери, които получават минималната пенсия от 457 лв. и още няколкостотин хиляди, които получават пенсии до 800 лв. без увеличение на доходите им трудно ще оцелеят. От средата на следващата година следва МРЗ да нарасне на 850 лв., за което настояват синдикатите, а минималната пенсия и всички останали пенсии да се увеличат с 12%, като за пенсиите до 800 лв. се отчете нарастването с 6% през януари 2023 т. Възможно е да се потърсят резерви в Бюджет 2023 и пенсиите от 01.07.2023 г. да получат и допълнително увеличение от около 4-5%. Новите заеми следва да са в рамките на бюджетен дефицит от 3%. Емитирането на нови дългове следва да става разумно от МФ, да се следят отблизо световните финансови пазари и да се излиза на тях само в подходящ момент, единствено когато българските бондове представляват интерес за инвеститорите.

- Ще се стигне ли до вдигане на данъци заради неразумна финансова политика?

 Според мен в период на задаваща се рецесия в част от страните в еврозоната, които същевременно са основни външнотърговски партньори на България, то у нас данъци не следва да се повишават. Тази мярка е крайна, а в настоящия момент не е необходима и дори опасна за българските фирми, които изпитват затруднения при засилената инфлация (особено на енергоносителите и горивата) и са планирали своя бюджет при сегашното ниво на данъците у нас. Ето защо до края на настоящата година и през 2023 г. не следва да се променя данъчната ни система.

 

Източник: Труд

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2022 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.