България дълго време няма да влезне в еврозоната, защото не е готова

/КРОСС/ България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., съобщи министърът на финансите Росица Велкова в петък. На заседанието на Еврогрупата в началото на миналата седмицата страната ни не е била изслушана за готовността й, макар точката да е била в дневния ред. Причината е, че България не изпълнява инфлационния критерий по Маастрихт и не е приела необходимото законодателство, за да поиска оценка за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 година, обясни министър Росица Велкова. По думите й новата целева дата е 1 януари 2025 г.

Основното, което се открои в изказването в петък на служебния министър на финансите е, че България не отговаря и на критерия за инфлация. „Служебният кабинет работи усилено по нейното овладяване, но за това е нужен по-дълъг период - няколко месеца", заяви министър Велкова. Това е ключовият фактор, в който една страна може да влезне в еврозоната. Още преди месец рейтинговата агенция Fitch Ratings написа в свой доклад, че високата инфлация е ключова пречка за присъединяването към еврозоната, което в крайна сметка бе отложено за след 2024 г. И позна, което не беше никак трудно. Само че надеждите на финансовия министър, че България ще се справи с инфлацията за няколко месеца, едва ли ще се сбъднат.

Изпълнението на критерия за ценова стабилност (който не бе постигнат в оценката за 2022 г.) отново беше ключово препятствие. 12-месечната средна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който през декември бе на ниво от 13%, е доста над нивото на трите най-добре представящи се страни членки на ЕС през 2022 г. и се очаква това да продължи, дори през 2024 г. За разлика от Хърватия, която се присъедини към еврозоната на 1 януари тази година, България е твърде далеч от целта, за да се възползва от премахването на нетипичните стойности.

Това увеличи рисковете за забавяне на приемането на еврото след 2024 г. Потенциалът за по-нататъшни забавяния ще зависи от развитието на инфлацията в България и на други места в ЕС, което е несигурно.

Инфлацията в ЕС намалява, у нас се стабилизира, според Евростат.

Инфлацията в Европейския съюз е спаднала до 10,4 на сто през декември 2022 г. от 11,1 на сто, отбелязани през ноември. Същевременно в еврозоната тя се е забавила до 9,2 на сто спрямо 10,1 на сто през ноември. Това показват най-новите данни за изменението на ХИПЦ на европейската статистическа служба Евростат. На месечна база през декември инфлацията е била с 0,2 на сто по-ниска в ЕС и с 0,4 на сто в еврозоната.

В България темпът на изменение на потребителските цени според ХИПЦ е запазил стойностите си през декември - 14,3 на сто на годишна основа. Така годишната инфлация в страната ни е останала без промяна през последния месец на 2022 г., докато през октомври и ноември намаляваше. По методологията на НСИ, която се различава по тежестта на отделните компоненти, българската инфлация за декември беше 16,9 на сто, на нивото от предходния месец.

От февруари 2022 г. инфлацията в страната ни беше една от най-високите в сравнение със страните от ЕС. 2022 ще се запомни като година на много висока инфлация в целия свят и в частност и Европа. Но защо в България тя бе рекордно висока? Отговорът на този въпрос е в спекулата. В страната ни винаги, когато цените започнат да се покачват дори и минимално в световен мащаб, това веднага се отразява. Обратното обаче не се случва. Показателен пример е с цените на горивата по бензиностанциите. В момента, в който цените на световните пазари се повишиха, у нас мигновено се отразиха на бензиноколонките, а те от своя страна моментално се отразиха на тези в магазините. Когато обаче цените на горивата се понижиха, цените по магазините не мръднаха.

Затова е добра новина, че България няма да влезне в еврозоната, защото по този начин ще се избегне една нова инфлация.

По принцип самото влизане в еврозоната не предполага поскъпване на цените. Или ако има някакво повишение на цените, то би трябвало да е минимално. Но това е само на хартия. У нас обаче това със сигурност поскъпване и нова инфлация при влизане в еврозоната щеше да има. Първо, при превалутирането от лев в евро цените щяха да се закръглят към по-високата стойност. Освен това колко ще е тази висока стойност пак не е ясно.

От този процес търговците щяха се възползват и да си повишат цените, без реално да има основание за това. На обещанието, че контролните органи ще спират този процес, няма как да се вържем, защото тогава нека да попитаме въпрос къде бяха същите тези органи, когато миналата година всички цени у нас скочиха главоломно, при положение, че в ЕС не стана точно така. Къде са тези контролни органи, когато една и съща марка българската лютеница в Германия, Нидерландия и Швеция се продава по-евтино от България, където няма разходи за транспорт. Заради всичко това е по-добре, че България няма да влезне в еврозоната през 2024 г. Няма да влезне и през 2025 г., и през 2026 г., а може би и доста години напред, защото тези, които уж искат да влезнем, няма да рискуват наистина да вкарат страната ни в еврозоната.

Друг проблем е бюджетният дефицит.

Всички депутати, които уж искаха България да влезе в еврозоната, направиха, така че това да не се случи в близките години. Докато се гласуваха текстовете по приемането на второ четене на удължения бюджет от 2022 г., който да важи и тази година, почти всички парламентарни сили вкупом гласуваха промени, които увеличиха още повече бюджетния дефицит. Тогава различни парламентарни групи се състезаваха с предложения за увеличаване на разходната част на бюджета за тази година. Това е много сериозен проинфлационен риск и може да вкара на страната ни в дългова спирала, защото някои от мерките касаят разходи и в следващи години.

Бюджетният дефицит застрашително расте, а това ще бъде и пречка пред влизането ни в еврозоната дълги години напред. По този начин представителите на политическите сили, които уж се бореха за влизането на страната ни в еврозоната направиха, така че това да не се случи.

Нека да не бързаме да влизаме в еврозоната, след като не сме готови.

България влезе и в Европейския съюз и стана най-бедната страна в ЕС. Оттогава не сме станали по-богата за съжаление. Подобен сценарий ни очаква и при едно прибързано влизане в еврозоната. Особено в тази високорискова обстановка в света. Българският лев е стабилен. Той и без това е свързан с еврото, така че няма за какво да даваме зор да се отказваме от националната си валута. Няма нужда само да си вкарваме „главата в торбата". В момента в еврозоната страдат най-много страните, които Централна и Източна Европа. Затова нека първо да си оправим инфлацията, бюджетния дефицит, стандарта на живот на българите и чак тогава, когато наистина сме готови, да влезнем в еврозоната. Но до тогава трябва контролните органи, които са призвани да се справят със спекулантите, да започнат да си вършат работата, но с факти, а не само на думи.