Поуките за България от гръцката криза

/КРОСС/Пламен Орешарски - финансист и преподавател в УНСС и НБУ; От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. - министър-председател на 89-тото правителство на Република България 

"24 часа"

В ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ етап на преговорите за избягване на държавния фалит на Гърция се оформиха две алтернативи - излизането ѝ от еврозоната или тежки от социална гледна точка структурни реформи.

Повърхностно погледнато, позициите на кредиторите, европейските институции и на големите страни членки изглеждаха като санкциониращи недисциплинирания длъжник. По-сериозният поглед обаче показва, че тази дилема обективно стои не само пред южните ни съседи, а и пред всички участници във валутния съюз, които имат ниска конкурентоспособност на икономиките си, особено тези от южната периферия на общността.

Кризата в Гърция се прояви като свръхзадлъжнялост, но в нейната основа е слабостта на икономическия и експортен потенциал на страната. Безспорно, принос за високия публичен дълг има ниската фискална дисциплина и провежданите неблагоразумни социални политики за дълги периоди от време. Определен дял в този процес обаче има

прибързаното

приемане на

еврото от южните

ни съседи

Гръцката икономика от периода на драхмата не бе по-силна, но експортните ѝ възможности се поддържаха от девалвиращата се национална валута. Плаващият валутен курс в случая изпълняваше функциите на амортисьор на дефицитите по търговското салдо. Той правеше гръцките маслини по-евтини и конкурентни на пазарите в Германия, като насърчаваше износа им. В същото време оскъпяваше луксозните германски автомобили и ограничаваше вътрешното им търсене, респ. техния внос. Така търговското салдо се саморегулираше и не предполагаше сериозни дисбаланси.

С приемането на еврото гръцката икономика се лиши от този автоматичен регулатор. Местните стоки станаха по-скъпи и трудно експортируеми, докато вносът доби допълнителни ценови преимущества на гръцкия пазар. Това оказа натиск върху местната икономика в посока на по-нататъшно отслабване.

Участието на страната в еврозоната изигра още един негативен ефект - деформира представите на инвеститорите за типичния гръцки риск и лихвите по гръцкия суверенен дълг поеха надолу, възползвайки се от квази-гаранциите, които даваше самото участие в еврозоната. Това направи изгодно поемането на нови и нови дългове, които пазарът приемаше с охота, гледайки на гръцките облигации като на по-рейтингови в сравнение с автентичния риск на страната. Лесният достъп до финансовите пазари и сравнително евтиният дълг насърчиха властите да поддържат големи бюджетни дефицити и по същество да финансират оформящите се икономически дисбаланси с емисии на дълг. Получи се

външно

впечатление,

че страната

просперира

Зад видимата картина обаче прозираше неустойчивост на развитието, която глобалната криза след 2008 г. отключи с пълна сила. В по-мек вариант го наблюдаваме в цялата европейска южна периферия. Ето защо проблемите пред южните ни съседи не се свеждат само и единствено до канселиране (отписване) на части от суверенния дълг. Дори и това да стане, същият пак ще се натрупа, ако не се променят вътрешните икономически и фискални политики.

На този фон предприетият конфронтационен подход на гръцкото правителство по отношение на кредиторите и европейските институции само усложни проблема. Гърция има нужда от сериозни структурни приспособявания. По-добрият вариант за тяхното провеждане бе договорен след няколкомесечни преговори. Оставането в еврозоната трябва да се съпътства с дълбоки структурни реформи. Сред тях неминуеми са либерализиране на пазара на труда, което автоматично ще коригира и нивата на работните заплати. Това би било важна стъпка за възстановяване на конкурентната способност на гръцката икономика. Останалите структурни мерки, ако бъдат извършени, ще дооформят облика на политика, насочена към икономическо възстановяване.

Алтернативният вариант с излизане от еврозоната и възстановяването на драхмата ще има сходен краен резултат - намаляване на заплатите. Най-вероятно в далеч по-драматична степен, доколкото очакваната девалвация сигурно ще бъде шокова, поне в началото. И с далеч по-тежки социални последици в сравнение с реформите, които бяха наложени и които се представят като поражение в преговорите. Реално те са за предпочитане пред варианта на стихийно обезценяване на евентуалната нова местна валута и масовото обедняване на гръцките граждани (за илюстрация - драматичната обезценка на лева от 1996-1997 г., предшествала въвеждането на валутния борд у нас).

В обобщение, еврозоната предоставя на своите участници редица преимущества, включително лесен и сравнително по-евтин достъп до финансовите пазари и облекчения във външните икономически контакти на компаниите. Тя обаче поставя завишени изисквания пред страните с по-слаби икономики. Те следва да провеждат благоразумни политики, насочени към постоянно поддържане и подобряване на конкурентоспособността на своите икономики. Защото общата валута има тази способност да прави силните икономики още по-конкурентни и експортно ориентирани и обратно, създава предпоставки за отслабване на експортния потенциал на по-слабите икономики.

Тези изводи не следва да се разглеждат като възражение срещу бъдещото присъединяване на България към колективната европейска валута. Ние и сега сме своеобразни участници в нея посредством отдавна приетия и функциониращ режим на фиксиран към еврото валутен курс. Същият

ни носи описаните

негативи и без да

членуваме в

еврозоната

Затова и наложените структурни действия и мерки на Гърция, като условие за спасителното и рефинансиране, са валидни препоръки в по-голямата си част и за нашите икономически и фискални политики. Доколкото друга част от тези мерки отдавна сме приели и следваме.

Базираният на валутен борд фиксиран курс обаче не ни позволява да се възползваме пълноценно от преимуществата на участието във валутния съюз с водещи икономики. Затова скептицизмът по отношение на нашия стремеж към ERM-II и еврозоната, повлиян от неблагополучията на южните ни съседи, не е уместен. След като носим негативните ефекти и без да сме участници в колективната валута, поне да придобием и ползите след евентуалното ни присъединяване. Сега е добър момент да заявим отново желание за членство в ERM-II, при очевидната необходимост на самата еврозона да демонстрира потенциал за разширяване на фона на спекулативните опасения от потенциалното и свиване.