Румен Гечев, БСП: България има рекордно нисък външен дълг спрямо други страни, които са част от Еврозоната

/КРОСС/ „БСП, чрез своя върховен орган Конгреса, е казала „да” на влизането на България в Еврозоната, но нямаме решение кога да стане това и искаме да сме сигурни, че ще влезем подготвени, така че да е защитен интереса на българския народ.” Това заяви народният представител от "БСП за България" и заместник-председател на бюджетната комисия в парламента проф. Румен Гечев в ефира на БТВ.

„В протоколите на предходни парламенти се вижда, че на бюджетна и икономическа комисия многократно сме искали от ГЕРБ и техните сателити в управлението детайлни анализи върху отделните сектори на икономиката и домакинствата”, каза още проф. Гечев и добави, че под натиска на социалистите през 2017 г. има поръчан и направен от БНБ анализ, който се е оказал негативен и затова е бил задържан от тогавашния финансов министър.

По думите на заместник-председателят на бюджетната комисия в парламента много неща са се променили от тогава и ситуацията сега е много по-различна в макро и микроикономичеки план, съответно и тежестите, поемани от страните са много по-големи.

„Нашата позиция е непроменена – „да” на Еврозоната, но внимателен и задълбочен анализ - да е защитен българският интерес. Защото не може да се каже, че влизането в Еврозоната автоматично води до задължителни ползи и ни спасява от кризисни ситуации”, категоричен бе Румен Гечев.

Той даде пример с редица европейски страни, които са членки на ЕС, но отказват да влезнат в Еврозоната и дори са правили референдум по тези въпроси. „Показателите са, че в тези страни бюджетният дефицит е по-добър и инфлацията е по-ниска, а икономическият растеж е по-висок от този на държавите в Еврозоната”, добави още депутатът от левицата.

Според Гечев първо трябва да си отговорим на въпроса защо държавите, които са извън Еврозоната, работят по-добре, за да можем да знаем какви са причините да гледаме в едната или в другата посока и даде за пример страните от прибалтика, които са членки и имат инфлация между 13 и 19%, а тази на България е 10.1 процента. „Фактите не потвърждават безапелационния ентусиазъм за влизането е Еврозоната”, допълни той.

„Не е вярно, че лихвите ще намалеят, защото централните банки на повечето страни в света, включително и ЕЦБ започват да ги вдигат. По никакъв начин не трябва да се гледа само в 1 показател, бил той лихвите, инфлацията или дълга. Лихвите се повишават като антиинфлационно средство. Опасността тук е, че Еврозоната и ЕЦБ печатат пари като луди – първо заради кризата 2008-2010 година, а после за ковид и сега заради кризата с петрола”, заяви социалистът относно икономическата ситуация около Еврозоната и подчерта, че е важно да се обърне внимание как държавите взимали заеми от ЕЦБ ще ги плащат, след като отново бъдат вдигнати лихвите.

В заключение проф. Гечев поясни, че в края на март българското правителство е изкупило обратно 2.5 млрд. лева дълг и към момента държавния ни дълг е малко под 21% от БВП, докато при други страни членки на Еврозоната той достига до 90% и подчерта, че няма значение в коя зона ще влезем, ако преди това не си оправим съдебната система. „БСП се държи балансирано и правим всичко възможно да се случват нещата. Ние не искаме да се спира процеса на подготовката за влизане в Еврозоната. Напротив, той трябва да бъде ускорен, но е необходимо преди това държавните институции да си свършат работата”, довърши социалистът.