Горанов: Не съм убеден доколко е постижимо да влезем в еврозоната на 1 януари 2025 г.

/КРОСС/ Обективно погледнато датата 1 януари 2025 година е желана за влизане в еврозоната, но не съм убеден доколко е постижима. Това заяви в предаването "Денят започва с Георги Любенов" бившият министър на финансите Владислав Горанов. Според него с "доста разпусната финансова политика това трудно се постига".

"Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е малкото инструменти, които имаме за борба с инфлацията, най-вече чрез фиска, действат обратно. Нашите публични финанси увеличават инфлацията, не я намаляват. Инфлацията като темп намалява, но българската инфлация трябва да е съпоставена и да превишава минимално средната подобна за еврозоната. Към декември нашият показател е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които Европейската Комисия и Европейската Централна банка трябва да преценят дали сме готови за еврото, най-вероятно няма да са достатъчни, за да може този показател да слезе на нивата, на които е необходимо, за да сме одобрени за еврозоната в сроковете, в които ние искаме. Казвам това, за да разберете, че аз съм отявлен радел на присъединяването към еврозоната, но обективната реалност може би няма да бъде 1 януари 2025 г. Датата е желана, но не съм убеден до колко е постижима", подчерта Владислав Горанов.

Бившият финансов министър заяви, че финансовата политика на управляващите в момента е проинфлационна, което не ни приближава към влизането в еврозоната, а ни отдалечава.

"Не съм против доходите да растат. Но като увеличиш с 10 млрд. пенсиите в много кратък период, като се има предвид и пределната склонност към спестяване на нашите майки и бащи, тези ресурси вместо да отидат в инвестиции, или в нещо друго, което не действа толкова проинфлационно, отиват или в крайно потребление или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, свързан с експанцията в кредитирането. При огромни текущи разходи в бюджета, неминуемо това оказва проинфлационно влияние. Никъде не сме видели до сега инфлация да се бори с изпреварващо увеличение на доходите. Самата инфлация компенсира неизработения доход. Това е доктринална заблуда на сегашните управляващи на публичните финанси, или някаква вяра в Perpetuum mobile."

"След присъединяването към ИЕРЕМ-2 през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с изпълнението на критериите от Маастрихт за присъединяване към еврозоната. За съжаление загубихме доста време и темпо. В Хърватия например, където започна подготовката за членство в ИЕРЕМ-2 година след България, от повече от година е член на еврозоната. Правителствата след редовното правителство на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да направят подготовка за приемане на еврото. През 2021 г. тази тема въобще не беше на дневен ред. Не е действано проактивно в тази тема", допълни Владислав Горанов.