Деян Николов: От "Възраждане" сме категорично против влизането на България в еврозоната

/КРОСС/ Съгласно споразумението, подписано между БНТ и политическите сили, които участват на предсрочните парламентарни избори, имат възможност кандидатите за депутати да представят своите идеи, идеите на своите партии в рамките на 10 минути, платена форма, която виждате в нашето предаване в този 1 месец.

Тук вече е Деян Николов, кандидат за депутат от „Възраждане". Говорихме през цялото време за здравната криза и днес, как тя се овладява и как не. Вие, ако имахте възможност, какво щяхте да направите в тази ситуация?

- Първо, да честитя празника на всички българи. Смятам, че днес живеем във времена, които наистина има нужда от своите съвременни будители, ако аз и моите съмишленици от „Възраждане" успеем да дадем своя принос към нашето време, наистина ще се радвам, поне скромен принос. По отношение на здравната криза, смятам че там се случиха доста неразумни неща. Самата криза се управлява в една посока, която изглежда, че няма никакъв адекватен завършек да постигнем към нея. По отношение на здравните сертификати, в последно време се наложи една изключително антидемократична мярка, която аз бих нарекъл някаква модерна форма на тоталитаризъм. Така че, ако аз имам възможност, заедно със съмишлениците ми в следващия парламент със сигурност бихме внесли законопроект срещу зеления сертификат, защото той разделя нацията.

И веднага ще ви обвинят в популизъм - че говорите на по-голямата част от обществото, на които бихте се харесали по този начин.

- Не мисля, че това е популизъм. Смятам, че е здрав разум до голяма степен. Разделянето на обществото не сработи в Западна Европа. Виждаме, че там има на първо място огромни протести, не само в Западна Европа, дори и в Щатите и Канада. На второ място, разпространението на заразата продължава. Ние трябва да разберем, че това е вирус, с който най-вероятно и след 100 г. ще бъде тук, ние трябва по някакъв начин да свикнем да живеем с него. Не можем да живеем в страх, не можем да спрем да живеем, защото ни е страх да не умрем. Просто цялата тази концепция за управление на кризата изглежда, граничеща с някаква лудост по някакъв начин.

Що се отнася до икономическите измерения на тази криза, защото те също са важни, вие какво бихте предложили?

- Аз бих предложил здравната криза да не се пренася към икономическа. Аз работя в бизнеса, имам доста преки наблюдения, работя в световен мащаб с големи компании, това което трябва да се направи е да бъде подсилена здравната система, т.е. да осигурен целият необходим ресурс на всички болници, но не обвързано с КОВИД, а като цяло. Необходимият ресурс, който да позволи на болничните заведения да се справят максимално добре със здравния проблем. Оттам нататък целият бизнес, всички ние, останалите хора, които не сме в рискова група, които живеем нормално, които дори сме прекарали вируса, трябва да можем да живеем нормален живот - да работим, да се учим, да се развиваме по нормалния път. Това е най-нормалното нещо, което би трябвало да се случи. Тогава няма да има нужда бизнесът и икономиката ни да се подпомагат. Даже напротив, в момента можем да започнем да настигаме част от западноевропейските държави, предвид, че те са блокирани. По отношение на здравната система, трябваше през последната година и половина много неща да бъдат направени там. Интензивните легла са около 750.

За година и половина обаче, че кажат някои, нищо не може да се направи, когато години наред здравната система е в това състояние?

- Това е така. Но някои неща можеха да се направят - да увеличим интензивните легла от 750 на 1000 лв. е нещо, което можеше да се случи в рамките на година и половина.

Но кой ще работи, има ли лекари, има ли анастезиолози ще кажат?

- За година и половина също не беше направено нищо и по този въпрос. Не лекуват леглата, лекуват хората, но и в крайна сметка трябва да има целият необходим и наличен ресурс.

В повечето болници, казват, легла ще се разкрият, ще се направи всичко възможно, апаратура имаме, ако няма ще се купи, това са пари, хората ги няма?

- В последно време се говори, че няма и легла. Така че този проблем не виждам как и защо стои. Но по отношение на медицинските специалисти, те протестират от поне 3 г. и не беше обърнато адекватно внимание на тях и на техните проблеми. В нашите разчети ние сме направили оптимизация на държавния бюджет, се вижда, че могат да бъдат заделени около 1,5 милиарда, ако се направи сериозна оптимизация на държавния бюджет, където между другото има прекалено много дупки, където изтичат между 6 и 9 милиарда на година, това сочат нашите разчети.

Къде изтичат?

- Държавната администрация е една от местата, където изтичат страшно много. Там е необходимо да се направи реоптимизация.

Как?

- 25% от трудоспособното ни население е заето в държавния сектор. При добри практики по света около 12-13%.

Т.е. трябва да се съкрати държавната администрация?

- Не. Трябва да се оптимизира по начин такъв, че тези, които са „калинки" назначени там просто заради позицията и не вършат реално работа, трябва да бъдат прочистени от системата. Има бизнес методи, които работят в тази посока, т.е. да нямаме рязко съкращаване. Но за година-година и половина такава оптимизация там може да бъде направена.

А заплатите там трябва ли да се пипат?

- Заплатите там ще се повишат с такъв вид оптимизация. Т.е., когато се премахнат всички тези, които просто взимат заплати, т.е. няма добавена стойност техният труд, за тези, които ще останат, те и в момента извършват цялото количество работа, техните заплати ще има възможност да се повишат, от една страна, от друга страна ще останат и няколко милиарда. Защото ние даваме 6 милиарда за държавната администрация. Можем около 3 милиарда от тези пари да спестим и тогава да ги пренасочим към медицински специалисти, които да взимат 2-3, дори 4 хиляди лева заплата, както в момента е необходимо да взимат, но тя да не е обвързана с ковид. Това трябва да е стандартът, за да успеем да решим този проблем. Това прави бизнесът. Когато имаш проблеми и не можеш да намериш персонал, увеличаваш заплатите, защото такава е ситуацията на пазара на труда.

Преди отново толкова да се заговори за ковид, се беше поставила и темата за влизането в еврозоната и въвеждането на еврото у нас. Интересна ми е вашата позиция по този въпрос, още повече, че и тук говорим за страховете на хората - че когато това се случи и още повече ще е ниска покупателната способност?

- Категорично сме против от „Възраждане" България да влиза в еврозоната. Смятаме, че по въпроса трябва да бъде проведен национален референдум. Ние сме поели ангажимент да влезем в еврозоната, но не сме поели ангажимент кога. Т.е. на практика може и да се случи след 1000 г.

А защо да не влезем?

- Първо, защото - да, ще има инфлация. Това го показва и статистиката от последната една година, където в еврозоната инфлацията средната надвишава над 4%. В някои от последните държави-членки, които се присъединиха към еврозоната, инфлацията стига до 8%, а и всеки един има практически опит, а и близки и познати, които са преживяли в някоя от държавите, когато те са влизали в еврозоната, това поскъпване на цените, което се е случило. Отделно това не е въпрос единствено на промяна на валутата от лев в евро. Тук става въпрос за прехвърляне на целия ни фискален и монитарен суверенитет от БНБ към ЕЦБ. Ние ще влезем в един клуб, който определено не е клубът на богатите. Тук е много важно да се каже, че няма макрополитически показател, според който една държава, след като е влязла в еврозоната, тя е станала по-богата. БВП не се променя, ръстът се запазва същият като преди това. Няма абсолютно никакви ползи, освен може би конвертирането от лева в евро и някакви такси там. Но ние влизаме в редица механизми, които са до голяма степен водят към дългова криза. Много от държавите, влизайки в еврозоната, задлъжняват, натрупват държавен дълг, имат бюджетен дефицит.

Това не е ли въпрос на управление, не е ли въпрос на политики? Може би Гърция е лошият пример, но пък има и добри такива?

- В еврозоната има два типа държави, можем да кажем. Едните са тези, които са фискално дисциплинирани, имат силни икономики като Германия. Ние не сме от тях. Ние не сме от тях поради лошото ни управление, най-вече политическо. Но тези държави в момента субсидират тези, които са закъсали. От друга страна, вторият вид държави са тези като Гърция и Италия, които са закъсали и задлъжнели, имат дългове от рода на 200% спрямо БВП. Т.е. ние или ще сме в позицията да плащаме нечии чужди дългове или да задлъжнеем. Това са двата варианта.

Но като казахте за банковата сигурност и система, това пък не е ли положително, че някак си тук няма да ставаме никога повече свидетели на това, което се случи с КТБ?

- Няма такова нещо. Банки фалираха в Гърция, банки продължават да фалират и в момента. Вече сме в Банковия съюз, но ЕЦБ, еврозоната не са гарант, че няма да фалират банки. Много големи банки фалираха в Италия. Това се случва и в момента. Направете проучване и ще видите, има в последните години поне 4-5 големи банки в еврозоната на държави-членки дългогодишни, които фалираха. И трябваше да бъдат спасявани. Така че този аргумент просто историческите данни не го подкрепят.

Тогава колко време трябва да отлагаме това?

- Според мен лично не трябва да влизаме особено в този момент, когато еврозоната е пред криза. В момент, в който ЕЦБ напечати изключително много пари, създава инфлация. Общо-взето рисковете са много повече от ползите. Аз не виждам нито един икономически аргумент да влезем в еврозоната. Но най-важното е, че българският народ трябва да вземе това решение, а не някой друг. Защото това е решение, което не може служебното правителство, което изпълнява някакви временни функции, трябва да организира избори, да вземе решение, които ще се отрази на живота на едно-две, може би повече поколения.

Няма да вземе решение служебното правителство. То се отлага във времето така или иначе поне с 2 г.

- 2 г. не е прекалено дълго време. Стъпките вече се извършват. Утре между другото ние по този повод организираме протест в 12 часа пред Министерство на финансите, защото някак задкулисно се прави следващата стъпка за вкарване на България в еврозоната, което изобщо не е редно.

Каква е тази стъпка задкулисна?

- Служебното правителство ще извърши следващата стъпка по процедурата, която тече за влизане на България в еврозоната. Стандартни процедури, които се изпълняват, но пак без обществен дебат, без да има в медийното пространство някакъв коментар на едната и на другата гледна точка.

Аз си спомням просто един план преди време, който беше представен от бившия финансов служебен министър, който каза, че говорим за перспектива за след 2 години.

- След 2 г. ще бъде късно, сега е моментът да обсъждаме.

Благодаря ви много.