Анализ на БНБ: Не сме готови за еврозоната

/КРОСС/ "Към текущия момент страната ни като цяло не е напълно готова за членство" в еврозоната. Това е записано в работен вариант на Анализ на ефектите от въвеждане на еврото в България, разработен от експерти на БНБ. Документът беше предоставен на депутати в парламента и разпространен от ПП "Възраждане". Работният вариант на документа е към 25 октомври. Поради продължаващата работа по текста, той не е разглеждан от Управителния съвет на БНБ.

Основната причина, поради която България не е готова за влизане в еврозоната, са ниските доходи в страната, става ясно от анализа. "Ниското равнище на доходи в България, спрямо еврозоната, което се дължи главно на по-ниска производителност на труда, създава рискове от възникване на специфични за страната икономически шокове", пишат експертите.

Основният извод от анализа на експертите на БНБ, е че при влизане в еврозоната решенията на Европейската централна банка (EЦБ), свързани с лихвите и парите в обращене, няма да са еднакво подходящи за всички страни от еврозоната, заради различния етап, в който се намират икономиките им. Тоест решения, които може да са добри за част от страните от еврозоната, може да не са толкова добри за останалите. Именно такава е сегашната ситуация с лихвите в еврозоната - за част от страните по-бързо покачване на лихвите би било добро решение, за да се стопира инфлацията, но за страните с голям държавен дълг увеличението на лихвите ще има много негативни ефекти.

Изследването на ползите и възможните рискове от въвеждане на еврото се основава на теорията за оптимална валутна зона (ОВЗ), пише в анализа на БНБ. Според тази теория, ако между две или повече страни има висока степен на обвързаност между икономиките, то за тях е изгодно да фиксират валутите си една спрямо друга или да използват обща валута.

Обвързаността на икономиките се оценява на база на критерии, сред които гъвкавост на цените и на работните заплати, интеграция на финансовите пазари и синхронизация на бизнес циклите. Наличието на близост между страните по тези показатели ограничава риска от възникване на различни за отделните страни шокове, които биха породили нуждата от прилагането на специфични за отделните държави политики, което е невъзможно при влизане в еврозоната.

Има два основни вида икономическо сближаване - номинално и реално, пише в анализа. Номиналното сближаване се отнася да изпълнението на определени критерии като бюджетен дефицит, държавен дълг, лихвени проценти, инфлация, стабилност на валутния курс и др. Реалното сближаване означава преодоляване на различията по отношение на доходите, ценовите равнища и тези в производителността на труда в отделните държави.

През 1991 г. в Маастрихт са договорени т. нар. критерии за сближаване (известни като Маастрихтски критерии). Те представляват формалните условия, които страните от ЕС, които не са в еврозоната, трябва да изпълнят преди да им бъде разрешено да въведат единната валута. Тогава се е вярвало, че тези критерии са достатъчни за постигане на реално сближаване между отделните икономики. Възникването на Глобалната финансова криза през 2008-2009 г. и кризата на държавните дългове през 2010-2012 г. за част от страните в еврозоната (Гърция, Италия, Испания и Португалия) обаче показа ограничеността на Маастрихтските критерии, пишат експертите от БНБ. Наличието на различия между икономиките на страните от еврозоната затруднява провеждането на обща парична политика. Това е причина цялостната оценка за готовността на една страна да се присъедини към еврозоната да отчита степента на реално сближаване, което включва и доходите на хората и равнището на цените, пише в анализа.

Ниската степен на реално сближаване на България спрямо еврозоната предполага поддържане на по-висока инфлация у нас спрямо страните от еврозоната, става ясно от анализа. Същевременно влизането в еврозоната не е определящ фактор доколко бързо ще догоним старите членки на еврозоната. Държави като Латвия, Литва и Естония имат по-високо равнище на доходите през 2021 г. спрямо Словакия, въпреки че влизат в еврозоната по-късно от нея и имат по-ниско първоначално ниво на сближаване с еврозоната. От друга страна Чехия и Полша, които не са в еврозоната, през 2021 г. са с по-високо равнище на сближаване на доходите спрямо други нови страни членки на еврозоната.

Текущите нива на брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението и на цените в България са значително по-ниски спрямо тези на всички държави към момента на влизането им в еврозоната. Това е причина приемането на еврото в България да е съпроводено с по-големи рискове спрямо другите страни членки, пишат експертите.

Източник: Труд