Александър Солженицин: Украинските власти услужливо подпомагат американската цел – да сe отслаби Русия

/КРОСС/ През далечната 1998 година руският класик Александър Солженицин е написал книгата «Россия в обвале» (Русия в разруха") В нея има глава „Славянската трагедия", която е написана като че ли вчера...

Откъси от тази глава:

За Крим

В самостоятелното си развитие - дай Боже на Украйна всякакъв успех.

Отежняваща нейна грешка е именно непомерното разширяване на земите, които никога до Ленин не са й принадлежали : две Донецки области, цялата южна ивица на Новорусия (Мелитопол - Херсон - Одеса) и Крим.(Приемането на хрушчовия подарък е най-малко недобросъвестно, присвояването на Севастопол, въпреки, не казвам, руските жертви, но и съветските юридически документи е държавна кражба...)

Колко руснаци с негодуване и ужас са преживяли това безволно, не оспорвано по никакъв начин, без най-малки протести, от слабост на нашата тогавашна дипломация, предаване на Крим за 24 часа. И предателството при всеки следващ конфликт за Крим. И безпрекословно, без най-малки политически крачки, даване на Севастопол, диамантът на руската военна доблест. Това злодейство е извършено от нашата избрана власт - обаче, и ние, гражданите не се възпротивихме навреме. И сега дълго време, следващите поколения ще трябва да се примиряват с това...

Изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол е неизменна злостна подигравка над цялата руска история на XIX и ХХ век. При всички тези условия,Русия под никаква форма не смее равнодушно да предаде многомилионното руско население на Украйна, да се отрече от нашето единство с тях.

За руския език

Украинските власти избраха път на усилено изместване на руския език. Не само отказаха той да бъде втори официален държавен език, но енергично го изместват от радио предаванията, телевизията, от печата. Във ВУЗ-те от приемните изпити до дипломния проект - всичко е само на украински, а ако терминологията е ограничена - измъквай се. От училищните програми руският е напълно изключен, водят го за „ чужд", изучава се факултативно; напълно са изключили историята на Русия , а от програмата по литература - едва ли не цялата руска класика. Звучат такива обвинения, като „ лингвистична руска агресия" и „русифицирани украинци - пета колона". Така се започва не с методичен подем на украинската култура, а с потискане на руската. И упорито притискат Украинската Православна Църква, тази, която е останала вярна на Московската Патриаршия, с нейните 70% православни украинци. ..

Фанатичното потискане и преследване на руския език ( който в минали допитвания е бил признат за основен от над 60% от населението на Украйна) се явява просто зверска мярка и е насочено срещу културните перспективи на самата Украйна.

Зa украинския език

Твърде изострени и удивително точни изглеждат всички мисли и пророчества на Александър Исаевич в светлината на това, което днес се върши в Украйна

В откъснатата Галиция, под австрийско влияние се е развил изкривен украински не народен език, смесен с немски и полски думи...

Даже етническото украинско население не владее свободно или не използва украинския език. Значи, предстои да се вземат мерки украинците да проговорят украински.. След това, очевидно, ще бъде наложен украинският и на руснаците ( а това няма да стане без насилие). След това: украинският език днес още не се използва по вертикала във висшите слоеве на науката, техниката и културата - тябва да се изпълни и тази задача. Нещо повече: трябва украинският език да стане необходим в международното общуване. Може би на всички тези културни задачи ще им трябва повече от век. А днес четем съобщения за тормоза над руските училища, даже хулигански нападения в тях, за спиране на транслациите на руската телевизия на места и даже за забрана на библиотекарите да разговарят с читателите на руски - нима това е пътят на развитие на украинската култура?

За плановете на Запада

Антируската позиция на Украйна е точно това, което е нужно на Съединените Щати. Украинските власти услужливо подпомагат американската цел да се отслаби Русия. Така бързо се стигна до „особените отношения на Украйна с НАТО" и до ученията на американския флот в Черно море. Неволно си спомняш за безсмъртния план на Парвус от 1915 година: да се използва украинския сепаратизъм за успешното разпадане на Русия...

Александър Солженицин