Богословският факултет на СУ е водач в класацията за богословски школи в рейтинговата система на МОН

/КРОСС/ В края на миналата година излязоха резултатите на Рейтинговата система на висшите училища в България (тук), която представя най-новите данни за качеството на университетите у нас. Това е официалната държавна платформа, поддържана от Министерството на образованието и науката (МОН).

За 2025 г. в професионално направление Религия и теология за поредна година безспорен лидер е Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той има 51 точки от 100. В общата класация той дели първото място заедно с Православния Богословски факултет на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий", който също е с 51 точки. Разликата е в това, че Богословският факултет на СУ осигурява обучение във всички образователни степени - бакалавър, магистър и доктор. Православният Богословски факултет във Велико Търново тази година отбеляза значителен успех, като се издигна от второ място до първото, което споделя с БФ на СУ.

В общата класация на ВУЗ-овете, обучаващи студенти в направление Религия и теология, на второ място е Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" с 36 точки.

В класацията за подготовката на бакалаври БФ на СУ е с 49 точки и там се конкурира само с Пловдивския университет. Другите две висши училища - ВТУ и Шуменският университет, не са включени в класацията за обучение на бакалаври, поради липса на достатъчно данни.

В програмите за магистри на първо място в класацията (и единствени в България) в това професионално направление са Богословският факултет СУ и Православният Богословски факултет на ВТУ.

Класацията за качество на учебното заведение не се базира само на един критерий, а използва над 50 различни индикатора, разделени в няколко групи:

• Учебен процес (качество на преподаване, учебни програми);
• Научни изследвания (цитируемост, научна активност);
• Учебна среда (база, библиотеки, общежития);
• Социално-битови и административни услуги;
• Престиж;
• Реализация на пазара на труда - това е един от най-важните компоненти. Системата показва каква е безработицата сред завършилите конкретна специалност в конкретен университет, какъв е осигурителният им доход и доколко работят на позиция, изискваща висше образование.

Системата предлага различни варианти за визуализация на данните, което помага на потребителите да сравняват профилите на различни ВУЗ-ове и да се ориентират кое ги издига в класацията.

При сравняване на четирите университета, които предлагат обучение в направление Религия и теология, се вижда, че Богословският факултет на СУ (светлозелен цвят на графиката) е водач в главните критерии - учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социални условия и достъпност, престиж и само в последния показател - реализация на пазара на труда и регионална значимост - отстъпва на ВТУ.

Това, което прави впечатление, че БФ на СУ е постигнал баланс по всички критерии, показател за устойчиво развитие. ВТУ почти се изравнява с Богословския факултет на СУ по критерия Учебен процес, несъмнено ключов за студентите, но изостава леко по другите критерии. ВТУ обаче води по реализация на пазара на труда. По този показател най-ниски резултати имат другите две богословски школи - в Пловдив и Шумен. Реално там реализацията е равна на нула. Най-уверено Софийският БФ води по показател Социални условия и достъпност, а също и по Учебна среда и Научни изследвания. Подробните данни по тези критерии могат да се видят на сайта на РСВБ.

Рейтинговата система на висшите училища в България е най-обективният и подробен инструмент за оценка на качеството на висшето образование в България, базиран на реални данни от НОИ, НАП, МОН и социологически проучвания.

Системата сравнява 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления (например „Религия и теология", "Право", "Медицина", "Икономика", "Информатика и компютърни науки" и т.н.).

Рейтинговата система на висшите училища непрекъснато се усъвършенства и е международно разпознаваема Тя не само ориентира кандидат-студентите и техните родители в избора за висше училище, но е и инструмент за провеждане  на политики за преструктуриране на приема и за финансиране на висшето образование в България.

В  навечерието на празника на православните богословски школи, анализирайки резултатите от класацията им в рейтинговата система у нас, можем да отбележим техния напредък в цялостната им дейност. За тези успехи спомагат конкурентната среда, желанието за развитие и стремежът към по-високи постижения както у преподавателите, така и от студентите.