Фейсбук трябва да умре

/КРОСС/ Нищо, което се случва в интернет, не може да остане анонимно и това става все по-вярно след появата на Фейсбук. Тоталната свързаност, в която живеем, има своите предимства и те ни дават повече власт като граждани. Но ако не я ползваме умно и не внимаваме какви следи оставяме след себе си, тя ни превръща в дигитални ексхибиционисти, удобно опаковани и изложени на витрината за следене от страна на правителства, компании с рекламни намерения и чисти злонамерени манипулатори, пише "Преса".

Във Фейсбук се попада много лесно. Име, рожден ден, имейл и готово. И след като веднъж капанчето щракне, започва бавното, но сигурно и завоалирано изтръгване на данни, които се пазят неограничено време на сървърите на частната компания. И тя може да прави с тях каквото сметне за добре. И го прави, докато някой не се усети и не реши да я спре. Но дотогава вече е спечелила от безобразието.

А уважението на собствениците й към чуждите данни става ясно още при зачеването й (виж карето). Днес Фейсбук има над 1 млрд потребители. След бурното си развитие до 2008 г., когато отбелязва месечен ръст над 178%, популярността на социалната мрежа започва да запада. Тази година потребителите й се увеличават с под 2% на месец. Печалбите започват да намаляват. Но белята вече е станала, защото междувременно Фейсбук успя да събере и капитализира достатъчно данни от потребителите си и непрекъснато води битки за нарушаване на личното пространство.

Сигурно докато безгрижно си бродите из Фейсбук и натискате бутона за харесване на стоки, услуги, страници, рок банди, книги и т.н., не предполагате, че участвате безплатно в маркетингово проучване. Вие смятате, че така градите образ за пред онлайн приятелите си, за да могат те по-добре да се ориентират във вкусовете ви и да знаят какво ви свързва. Но в същото време вие доставяте информация на социалната мрежа, която после тя

продава на рекламодатели

Направете усилието и сравнете лайковете си с рекламите, които се появяват на страницата ви. Има връзка, нали? Понякога основанието да се появи определена промоция сред съобщенията, които четете, е предоставена от вас най-невинна информация, която дори не предполагате, че ви включва в маркетинговото проучване. Достатъчно например е да отбележите, че сте жена до 40 години, и да ви залеят реклами за лекарства за отслабване и козметични процедури; или пък мъж над 50, за да започнете да получавате подсказки да харесате сайта на производител на хапчета за простата или за лечение на еректилни дисфункции. Автоматичните алгоритми циклят непрекъснато, парцелират публиката и насочват към нея скъпоплатени реклами. И това само от една възраст. А сега си помислете какво ще се изсипе като рекламен поток към вас, когато споменете езиците, които владеете, университета, който сте завършили, клубовете, които посещавате, марките обувки, които харесвате, колата, която притежавате, градовете, в които обичате да ходите. Анализират се дори ключовите думи на статусите, които пишете, и личните съобщения, които изпращате на приятелите си уж скрити от чужди очи. Но известни на сървърите на Фейсбук. Напоследък е напълно възможно да ви включат във Фейсбук група без ваше съгласие, достатъчно е някой ваш онлайн приятел да ви запише дори без да ви пита и без вие да одобрите. Може с месеци да не забележите, че сте там, междувременно някой вече ви е продал като част от рекламен канал.

„Фейсбук" не се ограничава да събира такава информация само на територията на собствения си сайт. Почти всички онлайн медии имат Фейсбук приставки - опцията да коментираш чрез профила си от социалната мрежа и бутони за харесване на опре­делени статии. Всички

данни, които оставите неволно

по този начин, заминават към сървърите на Зукърбърг и започват да се обработват. Така натискане на бутон за харесване на текст за „Сексът и градът" моментално ви доставя в профила реклама за обувки, чанти или някакви други модни аксесоари.

Подобно потайно изтръгване на данни е морално осъдително, но трудно оборимо пред закона. Да сме мислили повече, да сме съобразявали какво правим. И ако беше останало дотук, просто щяхме да си направим изводите и да продължим нататък по-внимателно. Скорошни разкрития в медиите показаха, че данните, които оставяме за себе си във Фейсбук, са били предоставяни от компанията на американската Агенция за национална сигурност по станалия печално известен проект за тотално следене PRISM. Това се случва от 2010 г. насам. След шумния скандал по тази тема от „Фейсбук" вече са длъжни да обявяват броя на поисканите от службите за сигурност проучвания. И ако си мислите, че българският закон ви защитава от подобно посегателство на Агенцията за национална сигурност, грешите: всичко написано от вас отива на американски сървъри и там местните служби може да разполагат с него според собствените си закони.

Че вашите данни много трябват на „Фейсбук", доказва и трудният начин, по който можете на напуснете мрежата. За да заличите дигиталната следа, оставена там от вас, трябва ръчно да изтриете всеки статус, всяко лично съобщение, всяко харесване - това не става автоматично. Ако просто деактивирате профила си, информацията остава на сървърите. Доскоро нямаше и опция за пълно премахване на профила, само за временното му деактивиране. Отскоро има такава възможност, но за да я получиш, трябва 15 дни да не влизаш във Фейсбук. Тук се разчита на пристрастеността, която социалната мрежа създава. Защото малцина, живели доскоро в дигиталния свят, устискват 15 дни вън от него, дори когато са решили да го напуснат. Според последните изследвания на психолози битката със зависимостта от Фейсбук прилича много на отказа от злоупотребата с алкохол и наркотици.

Фейсбук ще умре, когато се превърне в дигитално гробище - т.е. когато мъртвите потребители в него станат повече от живите. Няма начин да се прави разлика между двете групи хора, защото влизането и потъването там е лесно и завинаги. И е много вероятно и в момента списъци с починали да се продават като рекламни канали. Изчислено е, че мъртвите потребители на Фейсбук ще станат повече от живите към 2050 г. Тогава рекламната му стойност и значимостта му като събирач на чувствителна информация ще бъдат напълно дискредитирани. И да трябва, и да не трябва така той естествено ще почине. Но кой знае какъв нов рекламен манипулаторски и оруелски ад ще ни измислят дотогава.