Янаки Стоилов: Жан плати висока цена

Янаки Стоилов за значимостта на датата 4 февруари пред вестник "Всеки ден"

Доц. Янаки Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. Той е един от авторите на новата българска Конституция и е депутат в 5 състава на парламента. Стоилов не е бил пряк участник в процесите през 1996 и 1997 г., но ги е наблюдавал отстрани като член на БСП. Юристът е и един от най-отявлените защитници на автентичната лява политика в партията, заради което често е влизал в спорове със съпартийците си 

Доц. Стоилов, вие сте един от най-изявените политици на българската левица. Имате ли някакви по-специфични усещания покрай датата 4 февруари?

Не бих искал да психологизирам тази тема, защото тя е по-важна от политическа гледна точка. Бих могъл да обобщя обаче, че самата дата 4 февруари бе опит за постигане на национално съгласие за сметка на отговорността, която демонстрира БСП. Това бе развръзката на един много дълъг процес. Датата 4 февруари не може да бъде изолирана от събитията на 10 януари, когато имаше масови протести и недоволство, завършили с погром върху парламента. Месеци преди това имаше оживена дискусия в БСП за съставяне на второ правителство на демократичната левица. Или най-малкото в края на годината можеше да се направи ново преходно правителство, което да насрочи избори. Така че тези събития през 1997 г. би трябвало да се разглеждат в тяхното развитие и е необходимо да се извадят съответните поуки.

Какви са те?

Според мен трябва да се поддържа иницитивата в политика, че управляващите винаги носят основната отговорност за процесите, както и че една партия трябва да действа последователно в политиките си. Нека да припомня, че на 10 януари 1998 г. се проведе и първият масов митинг на БСП, в който партията не разчиташе толкова на организирани автобуси, колкото на съзнанието на своите членове за ситуацията тогава. За съжаление обаче съгласието, постигнато на 4 февруари, бе последвано от такива процеси в икономиката като приватизацията, като оползотворяването на активи, извлечени от хиперинфлацията, които доведоха до нови масови разочарования. Днес ни е необходимо съгласие за преодоляване на това състояние.

Бихте ли припомнили къде ви завариха онези събития?

Преди това в Националния съвет на „Позитано" имаше много оживени дискусии и аз лично одобрявах действията на колегите си. В крайна сметка те нямаха и особен избор, но трябва да кажа, че на конгреса излязоха с решение за съставяне на второ правителство, а това не се случи. Тогава открито заявих, че това би станало много трудно и разбира се, с подобни откровения обикновено не се и печели подкрепа от останалите, очаквали добра дума. Иначе гледах процесите извън парламента.

Къде отиде народната любов, за която пееха в парламента?

Ами, може би тя блуждае и все още търси своите нови адресати. Като че ли народната любов очакваше да намери по-добри решения в лицето на Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов. Цялото това време е един преходен период за отрезвяване, за критично отношение. Все повече хора си дават сметка за процесите, които се развиват в България, независимо от смяната на властта. Вече е време да се откъснем от прехода и да преминем към политика, която да мисли за развитието на икономиката и за разрешаване на социалните проблеми.

Превърна ли се бившият премиер Жан Виденов в изкупителна жертва на тези процеси през 1997 г.? Той не говори особено много днес.

Това е известен исторически дефект на БСП - че тя обикновено възвеличава своите ръководители, докато те са такива и в тяхно лице след това търси всеобщо опрощение и оправдаване за всичко, което е направила. Така че в този смисъл Виденов наистина понесе твърде големи тежести и плати висока цена. Но и неговото самоотстраняване от политическия живот може би даде и достатъчно простор за развитието на такива процеси. Според мен оценката трябва да бъде критична за близкото минало и да се извадят поуките.

Има ли в момента лица в партията, които се готвят да низвергнат Станишев, когато той предаде поста си на лидер?

Ситуацията не е такава. По-скоро се търсят проекции на това, което би станало след конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС), тъй като ако Станишев затвърди поста си там, това би било много авторитетно и за процесите в БСП. Ще се мисли в тази посока, а не толкова в търсенето на изкупителна жертва за неблагополучията на партията.

Поддържаше ли Първанов партийния пламък около личността си в последните 10 години. И не изостави ли той структурите на БСП?

Вижте, много от членовете и симпатизантите на БСП имат политическа памет. Така че те няма как да не очакват връщането на такава личност. Защото Георги Първанов може и да има принос за засилването на позициите на левицата. Иначе в по-конкретен план, ако говорим за част от партийния актив, нека да имаме предвид, че една част от него е същата, каквато Първанов остави и при своето преместване на „Дондуков" 2. Той има непосредствената подкрепа от тези хора.

Процентът им е важен.

Не ме карайте да влизам в партийна социология. Ако човек иска да разбере какъв ще е крайният резултат от възможната конкуренция между Първанов и Станишев, трябва да наблюдават процесите. Смятам, че Първанов би бил най-полезен с идеите си, които да формират позиции в БСП по различни въпроси.

Тъй като вие сте един от критиците в БСП, намирате ли за страхливо поведението на Станишев, който никога не отговаря на критиките на Първанов, които буквално се сипят в последните седмици?

Може би той не иска да бъде въвличан в такава дискусия. Това, че позициите на БСП все още не са толкова силни, че да бъде първа на следващите избори, е вероятен проблем пред ръководството на партията. Нека също така да си даваме сметка, че част от критиките нямат само един адрес. Налагането на социаллиберализма като някакъв опит на БСП да се продължи този процес започна още при предишното ръководство на партията.

Не ви ли се струва подозрително това, че на Първанов и Станишев им липсва диалог?

Не ми се иска да влизам в ролята на някакъв посредник, каквато амбиция видях у други личности в публичния живот на България.

Кого визирате?

Имаше други претенденти... И как се събирали различни лидери, включително и главни редактори на вестници. В това отношение смятам, че един политик трябва да отстоява своите позиции. Мога да кажа и моето мнение, че времето, в което той е на държавна позиция, е добре да запази своите позиции, без да нарушава функциите, които изпълнява. Надявам се, че намерението за приобщаване на президента към партията е искрено, защото имаше период, в който заявяваше, че такъв път обратно за него не съществува.

А сега отново е с партийна книжка в ръка.

Привърженик съм на това човек да бъде последователен в идеите, които отстоява, в позициите, които аргументира. Въпреки че в много от случаите това има и своята политическа цена. Ако позицията, която се стремиш да заемеш и да запазиш, не е водещата, трябва да си готов да търпиш неудобствата от това.

Много българи намират датата 4 февруари за емблематична. Ако Първанов и Добрев не бяха върнали мандата, как щеше да изглежда политиката у нас днес?

Винаги е много трудно да се сравняват реалните исторически събития с неосъществени възможности. Мога да кажа, че в политиката не трябва да се допуска изборът да стане толкова тесен, че да изглежда абсолютно безалтернативен. Това за мен е 4 февруари - действие, което беше необходимо при създадените условия, но и което се случи при един много тесен избор.

А народът разчете ли правилно процесите и извлече ли за себе си някаква полза за бъдещото развитие?

От тези събития се възползва много малка част от народа. Не е толкова важно да гледаме към тогавашния 4 февруари, а да видим как днес трябва да се търси съгласие на нова основа, която да изведе страната от сегашното й състояние.