Тези, които аплодираха „Пуси Райът“, сега аплодират филма „Левиатан“

/КРОСС/ В понеделник, 9 февруари, в Политехническия университет на Санкт Петербург се състоя среща с игумена на Сретенския манастир в Москва архимандрит Тихон Шевкунов, на която бяха обсъдени много теми, в това число социални и политически. Обсъдени бяха и проблеми на взаимодействието между Църквата и държавата.

Участниците в срещата се интересували от мнението на о. Тихон за нашумелия в последно време филм ЛЕВИАТАН. Той настоял на факта, че преразказаната в филма история за Иов няма никакво отношение към оригиналната Библейска притча. За разлика от героя във филма, Иов никога не се е съмнявал в съществуването на Бога. Когато Бог се е явил на Иов, той разбрал, че всичко,даже това ,което не виждаме с телесните си очи,и не проумяваме с разума си, има дълбок и съкровен смисъл, и в това е колосалната радост и надежда на Иов и на всеки вярващ. Образа на Иов е предобраз на Христос, а това, което му било възвърнато е олицетворение на всички благодеяния, които людете получават в Църквата.

Според архим.Тихон филма представлява всъщност една знакова квинтесенция на постоянната червена нишка в руската история, култура и общество, а именно сблъсъка между традиционните държавообразуващи мирогледни ценности на руския човек и неолибералния квазиисторически заместителен ценностен модел на секуларната епоха. Колкото е изкуство, това , което направиха Пуси Райът в храма Христос Спасител, толкова е изкуство и този филм, чиито автори много добре знаят и своята аудитория и своите обществени цели.

Във връзка и със ситуацията в Украйна о.Тихон е изразил мнение, че конфликта може да ескалира, като в тази връзка е цитирал думите на Александър Трети, че Русия има два верни съюзника - нейната армия и нейния флот, като свързал тази историческа препратка с съвременният ядрен потенциал на страната, с уговорката, че това не е своеобразен православен милитаризъм.

Много от въпросите зададени на срещата бяха свързани с семейството, любовта и вярата. По мнението на архимандрита главното, около което се крепи всичко е отговорността, търпението и общата цел, които толкова много липсват в Русия и поради това има и толкова много разводи и аборти. Решаването на тези проблеми стои не само пред Църквата, но и пред държавата, или по-точно казано в тяхната симбиоза и взаимодействие./ Правмир