Проф. Александър Грозев: Всяко едно изкуство се нуждае от критична мисъл

/КРОСС/ Всяко едно изкуство се нуждае от критична мисъл. Това каза пред БТА киноведът и филмов критик проф. Александър Грозев, който отбелязва днес 80-ата си годишнина.

Според него българска филмова критика отдавна не съществува: „Просто тя беше убита още в началото на Прехода, когато средствата за масова информация почти поголовно се насочиха към една странна форма на филмова публицистика, която де факто изключваше сериозните разговори по проблемите на киното". По думите на проф. Грозев това е в ущърб на самото изкуство. „Отделни издания поддържат една рубрика с филмова критика, но това е недостатъчно. Филмовата критика трябва да вземе своето подобаващо се място в средства за масова информация", смята филмовият критик.

Проф. Александър Грозев посочи, че целият му живот е свързан с киното. „Още в моите юношески години аз се увлякох от това изкуство. После то се превърне в мое увлечение, увлечението стана професия и така до ден днешен живея с киното, с неговите тревоги, с неговите извисявания, с неговите падения", каза той.

По думите му българското кино е преживяло множество трусове и е преминало през редица трансформации. Изобщо се смени целият модел на филмопроизводство, обясни киноведът и кинокритик. „Имаше моменти, когато почти съществуваше угрозата да не се правят български филми. Слава богу, това се преодоля. Полека-лека киното се възвръща към едни свои предишни традиции. Въпрос е вече на съвместни усилия, както на гилдията, така и на държавата, това кино да заеме мястото, което му се полага в палитрата на европейското кино", каза той.

Проф. Грозев обясни, че разговорът за съвременното българско кино засяга несъмнено Закона за филмовата индустрия и темата за това как се разпределят парите за филмопроизводство. „В Закона за филмовата индустрия в самото начало беше заложен един текст, който навремето всички ние приехме с радост, защото той гарантираше финансовото оцеляване на киното. Според този текст държавата се задължава годишно да заделя определена сума пари за производството на определено количество филми. Това количество филми може да бъде различно в различните години. Могат да се появят интересни идеи, интересни проекти и да няма пари за тяхното реализиране", разказа той. Според него веднъж завинаги трябва да се скъса с това разбиране, че държавният бюджет трябва да финансира производството на филми. 

„Правилният път е този, който е възприет в повечето европейски държави. Съществуват филмови фондове, които натрупват средства от разпространение на филми, от продажбата на филми, от печалбата на филми и т.н. Множество форми има, които дават възможност филмовото изкуство да се финансира. Поставянето на производството на филми върху тази база вече ще лимитира възможността да се влияе отвън един или друг избор, да се създават противоречия, конфликти между творците", допълни още киноведът и филмов критик.